В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на девети юли, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Ганка Атанасова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №222 по описа за 2018 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата 48,38 лева, представляваща цена на предоставена му питейна вода и ВиК услуги за периода от 31.08.2015г. до 30.12.2015г., както и сумата 9,78 лева лихви за забава от 30.09.2015 до 30.10.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2766/2017г. по описа на РРС. Претендира присъждане и на законна лихви и направените по делото разноски.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначения му от съда особен представител с писмения си отговор и в съдебно заседание, настоява иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан с присъждане на разноски по делото. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно и главница и лихва. Твърди, че ответникът не е собственик на имота, находящ се в гр.Разград, ул.“*********“ №****, в представените от ищеца квитанции „само за сведение“ като потребител фигурира друго лице-Р. Х. Р., че няма доказателства за сключен между страните договор и твърди че дружеството не е отчитало водомера по карнет, че имота е необитаем и начисленото количество вода , не е действително потребено.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№2766/2017г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 48,38 лева за консумирана, но незаплатена вода за периода 31.08.2015г. до 30.12.2015г. и за сумата 9,78 лева лихва за забава за периода 30.09.2015г. до 30.10.2017г. и 25 лева разноски по производството. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е постъпило в съда на 29.11.2017г.

Видно от представеното у-ние изх.№6705101024/06.07.2018г. по декларирани данни-л.56 от делото, ищецът е собственик на недвижим имот с административен адрес: гр.Разград, ул.“*********“ №**. При ищеца ответникът е записан с абонатен номер 68255 и явно е потребител на ВиК услуги. За този абонатен номер са издадени три броя фактури: за отчетен период 21.05.2012г.-18.08.2015г. за 7 кубика вода; за отчетен период 18.08.2015г.-22.09.2015г. за 8 кубика вода и за отчетен период 22.09.2015г.-20.12.2015г. за три кубика вода. Фактурираните кубици вода съответстват на отразените в графата“консумирана вода“ на представения в оригинал карнет за отчитане водомерите на потребителите на ВиК услуги.

Видно от показанията на разпитания по делото св.А. М. А., съсед на имота на ответника, къщите им са „близнак“, от близа 10 години ответникът не живее в имота, в чужбина е, при заминаването си му у заръчал да спре водоподаването, но „преди 3-4 години се върнаха за около 20 дни, пак ги скачиха с водата, но после пак ги откачиха“. Според свидетеля инкасатора минава всеки месец, той знае кои хора са в чужбина, „пита дали са тук и аз казвам, че ги няма, заключено е водомера не може да бъде видян от инкасатора.“

Процесуалния представител на ищеца представя 4 броя протокола-л.54 и л.55 от делото, съгласно които на 26.03.2012г. в имота на ответника е монтиран нов водомер с фабр.№0020981 с показание-0-0-0-0. На 11.05.2012г. водоподаването е прекъснато по искане на абоната, в протокола от посочената дата е отразено показание на водомера-0010. През месец август 2015г. водомера отново е монтиран, а през м.октомври 2015г. водоподаването отново е прекъснато-съгласно отбелязване в карнета.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.31 ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване-Дунав”ЕООД-Разград, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ и станали задължителни за всички потребители , включително и за ответника, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Установи се, че на ответника са издадени 3 броя фактури за периода 31.08.2015г.-30.12.2015г. като по никоя от тях плащане не е постъпило. Отчетената консумация на вода добросъвестно е отразявана в служебния карнет, съставени са и протоколи за прекъсване на водоподаването и възстановяването му. Това е ставало по искане на ответника, които за продължителен период от време е бил извън страната, но при завръщането си отново се е присъединявал към водопроводната мрежа. Фактурираните кубици вода в трите броя фактури отговарят на отчетените кубици вода при монтажа и демонтажа на водомера в имота. Неоснователно назначеният особен представител на ответника, твърди, че след като в карнета липсват подписи на ответника, фактурираното количество вода е нереално. Напротив, при отсъствието на ответника в карнета е отразявано нула количество вода. За процесния период не е изтекла и тригодишната погасителна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД-посочи се по-горе ,че заявлението по чл.410 от ГПК е постъпило в съда на 29.11.2017г.

За това предявения установителен иск като основателен следва да се уважи.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело и по заповедното производство-т.11 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС, които са в общ размер на 250 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на А.С.М. с ЕГН-********** ***, че съществува вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД с ЕИК-826043778 с адрес: гр.Разград, ул.”Сливница” №3А, представлявано от управителя Стоян Райков Иванов по заповед за изпълнение на парично задължение №4558/30.11.2017г. по ч.гр.д.№2766/2017г. по описа на РРС и че първия дължи на втория сумата от 48,38 лева за консумирана вода по 3 броя фактури за периода 31.08.2015г.-30.12.2015г., ведно със законна лихва, считано от 29.11.2017г. до окончателното плащане, и сумата 9,78 лева обезщетение за забава за периода 30.09.2015г-30.10.2017г.

ОСЪЖДА А.С.М. с ЕГН-********** *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД-гр.Разград сумата 250 лева разноски по настоящото дело и заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: