Р Е Ш Е Н И Е

Номер 251 03.08.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На пети юли две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №301/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с която са предявени обективно съединени искове срещу Г.А.М. за установяване , че ответникът дължи на ищеца сумата 472,26 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени, сумата 69,12 лв. договорна лихва за периода 20.01.2016 г. – 16.10.2016 г., сумата 357,12 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 19.02.2016 г. – 16.10.2016 г., сумата 56,01 лв. обезщетение за забава за периода 21.01.2016 г. – 03.08.2017 г. и сумата 27,00 лв. такса разходи. Иска присъждане на направените в настоящото производство, както и по заповедното такова разноски. Сочи, че между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“АД е сключен договор за паричен заем, с който заемателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата 500 лв. срещу задължението същия да му върне заема до 16,10.2016 г. на равни месечни погасителни вноски, че е договорена лихва в размер на 83,70 лв., която е включена в размера на анюитетните вноски, че страните са договорили заплащане от ответника на „Изи Асет Мениджмънт“ суми за направени разходи по събиране на вземането, както и че такива са извършени в размер на 45 лв., че с договора за заем страните са уговорили и задължение на ответника да предостави обезпечение, което задължение същият не е изпълнил, поради което заемодателят му е начислил неустойка за неизпълнение в размер на 396,80 лв., която е следвало да бъде платена на 10 равин вноски по 39,68 лв. Ищецът също така твърди, че от 21.01.2016 г. ответницата е изпаднала в забава, поради което й е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва, чието цифрово изражение в случая е 56,01 лв. Признава, че ответницата е изплатила сумата 100 лв., с която е погасила 39,68 лв. от неустойката за неизпълнение, 18,00 лв. за такса разходи, 14,58 лв. договорна лихва и 27,74 лв. главница. Според посоченото в исковата молба срокът на договора е изтекъл на 16.10.2016 г. , като преди това – на 01.10.2016 г. заемодателя прехвърлил на ищеца своето вземане към ответницата, а уведомлението за цесията се иска да бъде връчено на ответницата ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му при условията на чл.47 , ал.6 от ГПК особен представител счита иска за недопустим поради липса на процесуална легитимация на ищеца. Счита, че представения по делото Рамков договор не поражда правни последици. Сочи и че липсват доказателства, че ответницата е получила сумата по кредита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 21.12.2015 г. ответницата Г.А.М. е подписала предложение за сключване на договор за паричен заем, адресирано до „Изи Асет Мениджмънт“АД. В предложението е записала, че иска кредит пенсионер в размер на 500 лв. На същата дата между нея и „Изи Асет Мениджмънт“АД е сключен договор за паричен заем с №2454313 за сумата 500 лв. за срок от 10 месеца с размер на месечна погасителна вноска от 58,37 лв. Изрично е посочено, че фиксираният годишен лихвен процент е 35%, лихвеният процент на ден е 0,10% и годишният процент на разходите е 41,90%, а общия размер на всички плащания – 583,70 лв.

В чл.4 от договора страните са записали, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени условия или банкова гаранция. За неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на 396,80 лв., която следва да бъде платена разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита, съответно с увеличение на същите в размер на по 39,68 лв.

По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., в чл.2.1. на който е посочено, че страните по него - „Изи Асет Мениджмънт“АД като продавач и „Агенция за събиране на държавни вземания“ООД като купувач се споразумяват, че първият ще прехвърля на втория станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в приложение №1, което ще бъде неразделана част от договора.

Представено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, издадено от „Изи Асет Мениджмънт“АД, което се отнася до вземанията, индивидуализирани в приложение №1/01.10.2016 г., представляващо неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., както и извлечение от Приложение №1/01.10.2016 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за събиране на държавни вземания“ООД. В това извлечение под №1514 е записана ответницата Г.А.М. с договор от 21.12.2015 г. с главница от 500 лв., общо дължима сума по кредита 980,50 лв., остатък на дължимата сума 941,02 лв., в т.ч. и 15,52 лв. лихви за просрочие. Приложението е подписано от страните по договора от 2010 г.

Кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“АД е изпратил до ответницата уведомително писмо, с което съобщава, че на основание Приложение №1/01.10.2016 г. към сключен договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г. кредитор на вземането на ответницата е „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Това писмо е изпратено на адрес в гр.Русе /посочен в договора като настоящ/ и е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не се намира на адреса и не отговаря на посочения телефон.

За изясняване на обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е депозирало заключение. Според същото размерът на остатъка на задължението на ответницата по договор №2454313/21.12.2015 г. е 472,26 лв. главница, 69,12 лв. договорна лихва, 27,00 лв. такса разходи, 357,12 лв. неустойка и 98,52 лв. обезщетение за забава от 21.01.2016 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В заключението изрично е посочено, че размерът на обезщетението за забава е правилно изчислен, както и че счетоводствата на „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за събиране на държавни вземания“ООД са водени правилно. Съм заключението вещото лице е приложило документите, които е използвало при изготвянето на експертизата в заверени от страните преписи, а именно справка извлечение, справка за дължима сума и справка от електронен калкулатор. В о.с.з. вещото лице е пояснило, че не му е предоставен документ,от който да е видно, че ответницата е получила сумата по кредита, както и че е направена вноска от ответницата по този кредит.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Ищецът твърди, че е станал кредитор на ответника чрез придобиване на вземането с договор за цесия. Единственият представен договор за цесия е от 16.11.2010 г. и има за предмет повече от едно вземане по отношение на различни длъжници. Същият обаче не може да породи правни последици по отношение на вземането срещу ответницата, тъй като, доколкото същото съществува, то е възникнало на 21.12.2015 г., т.е. повече от пет години след сключване на представения по делото рамков договор.

Като правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/ цесията е действителна, когато има за предмет съществуващи вземания. Ето защо предмет на цесия не могат да бъдат бъдещи вземания и такава цесия е недействителна.

В случая липсва договор за прехвърляне на процесното вземане и тази липса не може да бъде компенсирана с издаването на сертификат за съществуване на вземането и с приложение към договора. Приложението не е анекс /добавка/ към договора, а част от същия договор, която е само физически отделена за удобство на страните. Ето защо същото следва да бъде съставено и подписано едновременно с договора. Подписването на приложение шест години след сключването на договора не може да се счита за сключване на нов договор за цесия, чийто предмет да е настоящото вземане. Съответно сертификата за съществуване на вземането е документ, с който по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор трябва да потвърди на новия кредитор писмено станалото прехвърляне, те.е. издаването на този сертификат предполага действителна цесия и не може да замести липсата на такава.

Ето защо ищецът не се явява титуляр на вземането, чието изпълнение търси, поради което предявените искове се явяват неоснователни.

С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат направените от него разноски по делото.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище гр.София, адрес на управление ж.к.“Люлин“ 10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н. Т.Ст. срещу Г.А.М., ЕГН ********** *** за установяване на задължение на Г.А.М., ЕГН ********** към „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 за заплащане на сумите:

472,26 лв. главница, ведно със законната лихва от 03.08.2017 г.,

69,12 лв. договорна лихва за периода 20.01.2016 г. – 16.10.2016 г.,

357,12 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 19.02.2016 г. – 16.10.2016 г.,

56,01 лв. обезщетение за забава за периода 21.01.2016 г. – 03.08.2017 г.,

27,00 лв. такса разходи,

за които е издадена заповед за изпълнение №2900/04.08.2017 г. по ч.гр.д.№1785/2017 г. по описа на РС Разград като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1785/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: