Р Е Ш Е Н И Е

№285/10.08.2018г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тридесети юли, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №651 по описа за 2018г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

               Искът е предявен на основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, а в условията на евентуалност и по чл.224 от КТ.

            Ищецът настоява съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна заповед №1/16.02.2018г., с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание дисциплинарно уволнение. Иска да се отмени дисциплинарното уволнение и да бъде възстановен на работа на преди заеманата длъжност- “продавач-консултант”. Твърди , че не е извършил никакви нарушения на трудовата дисциплина, не му е връчвана заповед за наложено дисциплинарно наказание, не са му искани обяснения преди налагане на наказанието, така както изисква чл.193 от КТ. Твърди, че е трудоустроен, за което представя решение на ТЕЛК и работодателят му не е спазил изискването на чл.333 ал.1 от КТ.  Претендира да му се заплати: обезщетение, затова че е останал без работа на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер на 3 903,72 лева за периода от 16.02.2018г.- датата на уволнение до 25.07.2018г., ведно законна лихва от постъпване на ИМ в съда-12.04.2018г. до окончателното плащане. В условията на евентуалност, ако съдът признае уволнението за законосъобразно, иска и заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 20 работни дни в размер на 499,95 лева. Претендира и разноски по делото.

            Ответникът не оспорва размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ и счита, че иска по чл.224 от КТ следва да се отхвърли, ако работникът бъде възстановен на работа. Предоставя на съда да прецени до колко извършеното уволнение е законосъобразно.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищецът е работел в ответното предприятие на длъжност “продавач консултант” по силата на сключен трудов договор №4 от 07.06.2017г. на осемчасов работен ден.

            На 16.02.2018г. на ищеца е връчена заповед №1, с която на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочено-„дисциплинарно уволнение“. В заповедта няма посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина. По делото работодателят представя три броя протокола с дати: 13.02.2018г.; 14.02.2018г. и 15.02.2018г., с които е констатирано, че ищецът не спазва работното си време и не е на работното си място, но н представя доказателства, че същите са доведени до знанието на ищеца. Работодателят обяснява в съдебно заседание, че не е искал обяснения от работника и лично му е връчил заповедта у дома и го е запитал защо не идва на работа.

             Пред вид така изложеното, явно е, че работадателят-ответник, не е спазил разпоредбата на чл.195 от КТ, не е издал мотивирана писмена заповед с посочване на нарушението, кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Освен това ответникът не доказа, че преди налагането на дисциплинарното наказание на ищеца е спазил изискването на чл.193 ал.1 от КТ, да изслуша работника или да приеме обясненията му по конкретни нарушения на трудовата дисциплина. Това нарушение на дисциплинарното производство е абсолютно отменително основание и с оглед разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ, дисциплинарното наказание следва да се отмени без да се разглежда спора по същество.

            С уважаването на първия иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ възникват и предпоставките за възстановяване на ищеца на работа и тъй като няма пречки за това, този иск също следва да бъде уважен.

            По делото не се установи след уволнението ищецът да е работел на друго място по трудово правоотношение-видно от представената по делото справка от ТД на НОИ л.32 от делото.. Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за м.януари, месеца предхождащ уволнението, начисленото ТВ на ищеца е в размер на 741 лева.

Съгласно чл.225 ал.1 от КТ той има право на обезщетение за времето през което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца, така за времето от 16.02.2018г. до 25.07.2018г. на ищеца следва да се присъдят 3 903,72 лева.

            Искът по чл.224 ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за 20 работни дни за неползван платен годишен отпуск е предявен в условията на евентуалност и тъй като съдът приема, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна не следва да се произнася по този иск.

Пред вид чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които съгласно представения списък за разноски по чл.80 от ГПК са в размер на 300 лв., а на районен съд-Разград за първите два иска д.такса в размер общо на 100 лева, а за третия иск-156,15 лева, както и платените от бюджета та съда 200 лева депозит за вещо лице.

            По изложените съображения съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на С.Д.Б. с ЕГН-********** *** и ОТМЕНЯВА заповед №1 от 16.02.2018г. на управителя Тихомир Хинков Късов на ЕТ“Късови-Тихомир Късов” с ЕИК-202136613 със седалище и адрес на управление: гр.Цар К.,*** като незаконосъобразна.

            ВЪЗСТАНОВЯВА  С.Д.Б. на предишната заемана от него работа при ЕТ“Късови-Тихомир Късов” с ЕИК-202136613 –гр.Цар К.- “продавач-консултант”.

            ОСЪЖДА  на основание чл.225 ал.1 от КТ ЕТ“Късови-Тихомир Късов” с ЕИК-202136613 със седалище и адрес на управление: гр.Цар К.,*** с представител управителя Тихомир Хинков Късов  да заплати на С.Д.Б.  с ЕГН-********** *** обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното му уволнение  за периода от 16.02.2018г. до 25.07.2018г. в размер на 3 903,72,  както и 300 лева разноски по делото.

            ОСЪЖДА ЕТ“Късови-Тихомир Късов” с ЕИК-202136613 със седалище и адрес на управление: гр.Цар К.,*** да заплати на районен съд-Разград общо за трите предявени иска и платен депозит за вещо лице 456,16 лева държавна такса и разноски по производството.

Решението може да се обжалва  пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: