РЕШЕНИЕ

 

  270,  08.08.2018г.,  град Разград

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На пети Юли 2018 година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                        Председател: Н. Борисов  

Секретар: Галя Мавродинова

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд № 186 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н.С.Н.  ЕГН ********** ***, против НП № 17-1075-001774/09.01.2018г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 20,00лв., на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП; за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 200,00лв., на основание чл. 179, ал.2 вр. Ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП; за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 20,00лв., на основание чл. 185 от ЗДвП; за нарушение на чл. 138, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 20,00лв., на основание чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е наложено адм. наказание « глоба « в размер на 100,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП.  

Жалбоподателят по същество оспорва фактическите констатации отразени в АУАН по първите четири пункта, респективно в НП, отправя възражение за нарушение на материалния и процесуалния закон, като счита, че не е осъществил състава на така описаните  административни нарушения и моли за отмяна на обжалваното НП в тази част. Не оспорва от фактическа и правна страна нарушението по пети пунк в НП.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа молбата по изложените в нея доводи.

Административнонаказващия орган, при редовно призоваване не изпраща представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 30.11.2017г. около 15,00ч., свидетелите Св. Ц. и И. Й. – служители на Сектор „ ПП – КАТ „  при ОДМВР – Разград се движели със служебен автомобил „ КИА СИИД „ с рег. № ** по ул. „ Пирин „ в гр. Разград. По същото време жалбоподателят Н. Н., управлявал л.а. „ БМВ 325 ТДС „ с рег. № **, по ул. „ Давуздава „. Стигайки кръстовището с ул. „ Пирин „, жалбоподателят не спрял на знак Б-2, навлязъл в кръстовището, като отнел предимството на служебния автомобил „ КИА СИИД „ с рег. № **, следствие на което настъпило ПТП с материални щети. На място пристигнал св. Д. А., който след като извършил оглед на местопроизшествието, съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 534852, в който описал 5 адм. нарушения, както следва „… не се съобразява със значението на пътен знак Б-2, навлиза в кръстовището без да пропусне приближаващият от лявата му страна и движещ се по път с предимство л.а. „ КИА СИИД „ с рег. № **, следствие на което настъпва ПТП между двата автомобила с материални щети. При проверка се установи, че автомобила не отговаря на нормативните изисквания на ЗДвП за движение по пътищата, отворени за обществено ползване – липсва предната предпазна броня на автомобила. Предната табела с регистрационен номер на автомобила не е поставена на определеното за целта място – поставена е вътре в купето на арматурното табло на автомобила…“. Квалифицирал така описаните нарушения като такива по чл.6, т.1,пр.3; чл. 50, ал.1;чл. 5, ал.1,т.1; чл. 138 вр. Чл. 10, ал.1,т.6, б.а от ППЗДвП и чл. 140, ал.1,пр.2 от ЗДвП. Запознал жалбоподателя със съдържанието на АУАН и му го връчил срещу подпис. Писмени възражения срещу съставения АУАН постъпили пред адм. наказващия орган в тридневния срок по ЗАНН.

На база съставеният АУАН на 09.01.2018г. е издадено процесното НП, в което фактическата обстановка е описана по идентичен с АУАН начин, адм. наказващият орган, квалифицирал нарушенията по чл.6, т.1; чл. 50, ал.1;чл. 5, ал.1,т.1; чл. 138, ал.1 и чл. 140, ал.1 от ЗДвП и наложил посочените адм. наказания.

НП връчено редовно на 21.02.2018г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 26.02.2018г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съдът споделя доводите на жалбоподателя по първите три пункта от НП. Чл. 5 и чл.6 от ЗДвП са общи норми, които указват общи правила за поведение и тяхното съдържание следва да се изпълни от конкретните задължителни норми за поведение на участниците в пътното движение. От тази гледна точка задължението на водачите по чл. 50, ал.1 от ЗДвП е иманентно заложено в диспозицията на чл. 6, т.1, пр. 4 от ЗДвП и поради това изпълва с конкретика последната норма или с други думи казано всяко едно неспазване на пътен знак, пътна маркировка, сигнал на длъжностно лице за регулиране или контрол на пътното движение, освен неизпълнение на адм. задължение по конкретната правна норма, относно действието на пътните знаци, пътната маркировка, сигналите на длъжностните лица, винаги ще се явява и нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и следва да всяко едно нарушение да бъде санкционирано с две адм. наказания – нонсенс. В допълнение към изложеното докато в разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗДвП, законодателят е използвал терминът „ съобразява „ то в чл. 50, ал.1 от ЗДвП е употребен изразът „ длъжни да пропуснат „, т.е. именно в нормата на чл. 50, ал.1 от ЗДвП е вменено задължение за конкретно поведение на водачите при наличието на знак Б-2, каквото няма в нормата на чл. 6, ал.1 от ЗДвП.   В конкретния случай съобразно така описаните от фактическа страна адм. нарушения по първите три пункта, дадената им правна квалификация и определените и наложени на тази основа адм. наказания, съдът констатира, че с едно деяние – неизпълнение на задължението по чл. 50, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени 3 наказания – по чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП; чл. 179, ал.2 вр. Ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП и по чл. 185 от ЗДвП, което противоречи на принципа  non bis in idem. Изложеното се отнася и до правната квалификация за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, също общо правило за поведение на водачите на МПС, доколкото с нарушението по чл. 50, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят е причинил и имуществени щети, то относимата санкционна норма е тази по чл. 179, ал.2 вр. Ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, доколкото « правилата за предимство « се съдържат именно в разпоредбата на чл. 50, ал.1 от НК, а не в чл. 6 или чл. 5 от ЗДвП. Съдът намира, че по пункт 1 и 3, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Относно нарушението по 138, ал. 1 от ЗДвП – тази законова разпоредба няма адресат, но по аргумент от НАРЕДБА Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, адресат на тази норма е съответната комисия, която извършва периодичния преглед и взема решение дали допуска представеното за преглед ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване. По никакъв законен начин това задължение не може да бъде вменено на жалбоподателя, тъй като липса задължително правило за поведение от негова страна на тази плоскост, поради което и  по този пункт обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Безспорно установено и доказано от фактическа страна е извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и това не се оспорва от самия него. Правилно определена е и санкционната норма за това нарушение, а съдът счита наложената санкция за съответна  на извършеното нарушение, поради което атакуваното НП следва да бъде потвърдено по пункт 2 и пункт 5.

От процесуална страна Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатите от жалбоподателя административни нарушения по пункт 2 и пункт 5, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираните от проверяващия орган административни нарушения са надлежно индивидуализирани,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушенията от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с всяко от деяниеята и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което обжалваното НП в тази част се явява издадено при спазване на процесуалния закон.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА НП № 17-1075-001774/09.01.2018г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, в частта, с която на Н.С.Н.  ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 20,00лв., на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП; за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 20,00лв., на основание чл. 185 от ЗДвП; за нарушение на чл. 138, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 20,00лв., на основание чл.185 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-1075-001774/09.01.2018г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград в останалата част като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: