№ 282
10.08.2018г. град Разград
Разградският районен съд
на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Пенка Тоцева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №319 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Ф. О. Р. М., поданик на К. Н. срещу Наказателно постановление №18-1075-000556 от 19.04.2018г. на ВПД Началник група към ОДМВР гр. Разград,
с-р «Пътна полиция», с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1, от
ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300лв, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.137е от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3
от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и на основание чл.183,
ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не се явява. Повереникът му
поддържа жалбата.
Представителят на
наказващия орган Областна Дирекция на МВР изразява становище за неоснователност
на жалбата.
За Разградска районна прокуратура не се явява
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно
постановление №18-1075-000556 от 19.04.2018г. на ВПД Началник група към ОДМВР гр. Разград,
с-р «Пътна полиция», с което на жалбоподателя Ф. О.Р.М. на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1, от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 300лв, на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137е
от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв и на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 10 лв. В наказателното постановление от фактическа
страна е отразено, че жалбоподателят на 19.04.2018г.
около 17.10 часа в гр. Разград на бул. България пред офис на Булсатком в посока
ул. Странджа управлявал мотоциклет Бомбардиер КАН АМ с рег. №**, собственост на
В. М., без поставена защитна каска. При проверката се установило, че водачът не
притежава СУМПС валидно за категорията към която спада управляваното от него
МПС /А/. Водачът не носи СРМПС II и полица за
застраховка гражданска отговорност. Прието е, че така са нарушени на първо място чл.150а, ал.1 от ЗДвП
–управление на МПС без свидетелство за управление, валидно за съответната
категория /първо нарушение/, на второ място чл.137е от ЗДвП – водач на
мотоциклет не използвал защитна каска /второ нарушение/, на трето място чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация
на МПС, което управлява /трето нарушение/ и
на четвърто място чл.100, ал.1,
т.3 от ЗДвП – не носи задължителна
гражданска отговорност за автомобилистите за управляваното МПС /четвърто/
нарушение. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №Д308737/19.04.2018г. съставен на
жалбоподателя от мл. автоконтрольор при ОДМВР гр.Разград.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител Р.
Е., който в показанията си потвърждава обстоятелствата по АУАН и НП. Не е
спорно, че жалбоподателят не владее български език – по думите на
актосъставителя знаел няколко думи на български. Актосъставителят сочи, че жалбоподателят
повикал негов приятел, с когото говорили на английски и последният му
превеждал, като му превел и текста на съставения акт. Разпитан е и св. В. П.,
който именно е превеждал и същият сочи,
че превеждал акта на жалбоподателя. Със жалбоподателя се разбирали на
английски, но свидетелят заявява, че не може да твърди, че това е ставало без
проблем.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна
страна следното: Съдът намира, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй
като при ангажирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С
оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят
е поданик на К. Н. и не владее български език. При това е било наложително
спрямо жалбоподателят да се приложат чл.94, ал.1, т.4 от НПК, като е следвало
да му бъде назначен защитник и чл.142, ал.1 от НПК, като е следвало да му бъде назначен
преводач. За да се приеме, че едно лице владее български език е необходимо не
само същото лице да разбира достатъчно същия език, че да може да разбира какво
му се обяснява, но и да е налице и съответна степен на грамотност по отношение
на същия език, липсата на която сочи на невладеене на български език /Решение
№301/2001г. –III н.о. на ВКС/. Ясно е, че
санкционираното лице не е разбирало български език, че да може да разбира какво
му се обяснява, още по – малко може да се постява въпросът за някаква степен на
грамотност по отношение на български
език. В случая като преводач е използвано лице владеещо английски език, но
остава неясно дали действително е осигурен пълноценен превод, тъй като няма как
да се прецени и до каква степен самият
жалбоподател е владеел този език – английският език не е официален в К. Н..
Самият свидетел, осъществил превода, заявява, че не може да твърди, че са се
разбрали без проблем. На следващо място, доколкото жалбоподателят не е владеел
български език, то в административнонаказателното производство /при съставяне
на акта/ е следвало на същото лице по силата на чл.94, ал.1, т.4 от НПК да бъде
назначен защитник /освен ако лицето изрично е било отказало такъв/. В случая
обаче това не е направено, поради което правата на жалбоподателя са съществено
засегнати. Поради това съдът намира, че при ангажиране
отговорността на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които осуетяват защитата на жалбоподателя, поради което
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено на посочените формални основания без въпроса да се разглежда по
същество.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №18-1075-000556 от 19.04.2018г. на ВПД Началник група към ОДМВР гр. Разград,
с-р «Пътна полиция», с което на жалбоподателя Ф. О.Р.М., поданик на К. Н. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.150а, ал.1, от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 300лв,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.137е от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 50 лв, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и на основание чл.183, ал.1,
т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.3
от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: