Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На осемнадесети юли Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова
административно наказателно дело номер 405 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Лазимекс“ ЕООД против НП № 327214- F 371686/21.03.2018г. на Директора на ТД на НАП- гр.Варна, с което на основание чл.180а, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1991.13 лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано, налице са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до ограничаване правото на защита на дружеството, поради което моли да бъде отменено изцяло. В с.з. процесуалният представител- адв.Д. поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр.Варна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А., счита жалбата за неоснователна, а
НП за правилно и законосъобразно, издадено при спазване на формалните
изисквания на ЗАНН от компетентни органи, поради което моли НП да бъде
потвърдено изцяло.
Районна прокуратура гр.Разград при редовност в
призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2018г. на св.Н.- главен инспектор по приходите в
ТД на НАП Варна, била възложена проверка на обжалващото дружество във връзка с
установени несъответствия в системата ВИЕС. Проверката включвала шестмесечен
период- от януари до юни 2017г. вкл. След като прегледала представените
документи от дружеството установила, че дружеството е получавало инвойс фактури
от контрагенти от ЕС, за които е било длъжно да състави протокол по чл.117 от
ЗДДС и да ги отрази в справка-декларация по ДДС в установените за това срокове,
но не е сторило това. В случая имало закъснение от 1 месеца, тъй като фактурите
трябвало да бъдат включени в дневника за продажби за м.март 2017г., а данъкът
бил начислен и включени фактурите в данните за м.април 2017г. Констатациите от
проверката били отразени в протокол, а така също и съставила процесния АУАН № F
371686/01.02.2018г.
Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, в което
са отразени обстоятелствата по акта, а на търговеца е наложена имуществена
санкция в размер на 1991.13 лв. на основание чл.180а, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС
за нарушение на чл. чл.86, ал.1,
т.2 и т.3 от ЗДДС.
Към преписката са приложени и заповед за определяне на
компетентни лица, протокол за извършена проверка от 01.02.2018г., пълномощно, 13бр.
фактури, НП № 230778- F 281862/06.12.2016г.
Въз
основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в срок
от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се
явява основателна и доказана.
Съдът намира, че при
издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
което обуславя отмяната на НП, като незаконосъобразно. На първо място следва да
се посочи, че в Наказателното постановление
няма указание относно действителното място на нарушението. Сочи се, че нарушението
било установено при проверка на дружеството в ТД на НАП- гр.Варна, офис Разград,
но това не е реалното място на нарушението, а мястото където е извършена документална
проверка. Не е ясно дали изобщо по някакъв начин соченото нарушение се свързва с
териториалната компетентност на ТД на НАП- гр.Варна, офис Разград, тъй като в НП
не се казва нищо по този въпрос. В НП обаче такива данни не са отразени, което само
по себе си води до незаконосъобразност на НП, тъй като е нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН.
На второ място налице е нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй
като в случая се касае за отделни нарушения. От събраните по делото доказателства
се установява, че обжалващото дружество е получател по процесните 20 бр.
фактури по вътреобщностни доставки и в срока по чл.117, ал.3 от ЗДДС, считано
от датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС не е издало протокол,
в който да посочи дължимия ДДС на отделен ред, не е посочило такъв протокол в регистъра
"дневник за продажбите" за данъчния период м.03.2017 г., като не е включило
размера на данъка при определяне на резултата в справката – декларация за данъчен
период м.03.2017 г. в срок до 14.04.2017 г. Дължимият данък е начислен в данъчен
период м.04.2017г.
Задължението по чл. 86, ал. 1 ЗДДС възниква в момента, в който
данъкът стане изискуем, а лицето следва да го начисли като издаде данъчен документ,
в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС за
този данъчен период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен
период. Данъкът е изискуем при възникване на данъчното събитие, когато стоката
е прехвърлена или услугата е извършена – арг. чл. 25, ал. 2 ЗДДС, т.е. в случая
се касае за 13 отделни данъчни събития, за които не е начислен и отразен данък
в законоустановените срокове и следователно са налице 13 отделни нарушения, по
аргумент на чл.18 от ЗАНН, че за всяко административно нарушение се носи
самостоятелно отговорност /в административното производство не е налице
„продължавано нарушение“/. Това нарушение също се явява съществено е води до
незаконосъобразност на НП.
На трето място, за да е налице административно нарушение,
осъществяващо състава по чл.180а, ал.1 от ЗДДС, е необходимо от фактическа страна
в административно – наказателното производство да бъдат установени безспорно следните
обстоятелства: 1. да е налице задължение за регистрираното лице за начисляване на
данък, когато този данък е изискуем от лицето като платец по глава осма от закона;
2. това задължение да не е изпълнено в определения от закона срок и 3. за начисления
данък лицето да има право на пълен данъчен кредит. Наличието на последното условие
е това, което съществено отличава административното нарушение по чл. 180а, ал.
1 ЗДДС от административното нарушение по чл. 180, ал. 1 ЗДДС, при което такъв елемент
от фактическия състав на нарушението липсва.
В процесния случай от начина на описание на извършеното от
дружеството деяние както в АУАН, така и в НП, е видно, че в хода на административно
– наказателното производство безспорно са установени първите два елемента от фактическия
състав на нарушението по чл. 180а, ал. 1 ЗДДС. Безспорно наказаното лице е регистрирано
по ЗДДС, осъществило е сделка, за която следва да бъде начислен ДДС, който е изискуем
от платеца и този данък не е начислен в предвидения от закона срок, а значително
по-късно – след 3 месеца. Липсват обаче каквито и да е установявания относно третия
елемент от фактическия състав на административното нарушение, нещо повече - в наказателното
постановление въобще не са изложени обстоятелства за това, че за начисления данък
лицето има право на пълен данъчен кредит.
Задължение на административно наказващият орган е да индивидуализира
нарушението от обективна и субективна страна, като посочи съответните нарушени норми
и състави на административни нарушения, което обаче в случая очевидно не е сторено.
Ето защо съдът намира,
че в случая издаденото НП се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което
и следва да бъде отменено от съда.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 327208- F 371686/21.03.2018г.
на Директора на ТД на НАП- гр.Варна, с което на „Лазимекс“ ЕООД на основание чл.180а,
ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1991.13 лв.
за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: