№ 309
17.08.2018г. град Разград
Разградският районен съд
на деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Сребрена Русева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №408 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от «ЛА.» ЕООД-гр. Разград срещу Наказателно постановление
№327200-F371438 от 21.03.2018г. на Директор на Дирекция «Контрол» при Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, с което на обжалващото
дружество за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2231, 03 лв. на основание чл.
180а, ал. 5 от ЗДДС. В жалбата се
излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли
същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Разград
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно
постановление №327200-F371438 от 21.03.2018г. на Директор на Дирекция «Контрол» при Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите – Варна на обжалващото дружество «ЛА.» ЕООД-гр.
Разград за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2231,03 лв. на основание чл.
180а, ал. 5 от ЗДДС. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № F371438/01.02.2018 г., съставен от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Разград. В акта и в НП се сочи, че при извършена
проверка на 01.02.2018г. в ТД на НАП гр. Варна, офис Разград е установено, че
данъчно задълженото лице, регистрирано по ЗДДС «ЛА.» ЕООД-гр. Разград не е изпълнило
задължението си, като получател на услуги по вътреобщностно придобиване /ВОП/
не е изпълнило задължението си да начисли ДДС по ВОП, в предвидения ред по
чл.86 от ЗДДС за данъчен период 01.02.2017г.-28.02. 2017г. по общо двадесет
доставки с доставчик N.V „D.L.
L.“. В НП и Акта са описани двадесетте фактури по
доставките, както и стойността на всяка доставка в лева, а също и дължимият
данък по всяка от доставките.
По делото е разпитана свидетелката С. Н. /актосъставител/,
която потвърждава отразените в акта и НП обстоятелства.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна
страна следното: Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяната на НП, като незаконосъобразно.
На първо място следва да се посочи, че в Наказателното постановление няма указание относно действителното място на
нарушението. Сочи се, че нарушението било установено при проверка на
дружеството в ТД на НАП- гр.Варна, офис Разград, но това не е реалното място на
нарушението, а мястото където е извършена документална проверка. Освен това е
допуснато и нарушение на чл.
18 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за множество отделни нарушения, а е
наложено едно наказание. Обжалващото дружество е получател по 20 бр. фактури по
вътреобщностни доставки и в срока по чл.117, ал.3 от ЗДДС, считано от датата на
възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС не е издало протокол, в който
да посочи дължимия ДДС на отделен ред, не е посочило такъв протокол в регистъра
"дневник за продажбите" за данъчния период 01.02.2017г.-28.02.
2017г.., като не е включило размера на данъка при определяне на
резултата в справката – декларация за същия данъчен период. Задължението по чл.
86, ал. 1 ЗДДС възниква в момента, в който данъкът стане изискуем, а лицето следва
да го начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период
в справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа
в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Данъкът е изискуем при възникване
на данъчното събитие, когато стоката е прехвърлена или услугата е извършена – арг.
чл. 25, ал. 2 ЗДДС, т.е. в случая се касае за 20 отделни данъчни събития, за
които не е начислен и отразен данък в законоустановените срокове и следователно
са налице 20 отделни нарушения. Това е така защото задължението по чл. 86, ал.1 от ЗДДС възниква за всяка една сделка
поотделно, а не по всички сделки за съответния данъчен период. Показателно е, че
в самото наказателно постановление не е посочен общия размер на неначисления
данък за периода, а само неначисленият данък за всяка сделка поотделно. При това положение наказващият орган е
следвало да достигне до извода, че са налице няколко отделни състава, пораждащи
отговорността на юридическото лице и с оглед разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е следвало да наложи наказание за
всяко от отделните нарушения. Това не е направено и в случая се поставя въпроса
кое от множеството нарушения е санкционирано, доколкото по смисъла на ЗАНН не е
възможна обща санкция за повече нарушения. Така допуснатото нарушение на закона
в случая се явява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът намира, че е допусната и неяснота от фактическа страна в текста на
НП. За да е осъществен състава по чл.180а, ал.1 от ЗДДС, е необходимо от фактическа
страна в административно – наказателното производство да бъде установено задължение
за регистрираното лице за начисляване на данък, когато този данък е изискуем от
лицето като платец по глава осма от закона, това задължение да не е изпълнено в
определения от закона срок и за начисления
данък лицето да има право на пълен данъчен кредит. Наличието на последното условие
е това, което съществено отличава административното нарушение по чл. 180а, ал.
1 ЗДДС от административното нарушение по чл. 180, ал. 1 ЗДДС, при което такъв елемент
от фактическия състав на нарушението липсва. В случая липсват каквато и да е
констатация относно третия елемент от фактическия състав на административното нарушение
/правото на лицето на пълен данъчен кредит/ - в наказателното постановление въобще
не са изложени обстоятелства за това, че за начисления данък лицето има право на
пълен данъчен кредит. В този смисъл съдът намира, че нарушенията не са очертани
от фактическа страна съобразно изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което
също се явява основание за отмяна на НП. Поради всичко изложено съдът намира, че
НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №327200-F371438 от 21.03.2018г. на Директор на
Дирекция «Контрол» при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите
– Варна, с което на обжалващото дружество «ЛА.» ЕООД-гр. Разград за нарушение на
чл.86, ал.1, т.2 и
т.3 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2231, 03 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: