№ 287
13.08.2018г.
град Разград
Разградският районен съд
на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Ганка Атанасова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №428 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Г.И.Н. *** срещу Наказателно постановление №37-0000059/07.02.2018г.
на Началник на ОО «АА» гр. Разград, с което на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението
по пътищата на жалбоподателя е наложено наказание
глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1,
от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ. В жалбата се излагат доводи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се моли
същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Съдът намира, че жалбата е допустима – Наказателното
постановление не е връчено на жалбоподателя по законовия ред. Пратката е
върната като непотърсена, но в известието за доставяне не е отбелязано нищо и
фактически нищо не е удосотверено. Поради това съдът намира, че срокът за
обжалване не е бил изтекъл. Разгледана по съществожалбата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №37-0000059/07.02.2018г.
на Началник на ОО
«АА» гр. Разград на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя е наложено наказание глоба от 500 лв
за нарушение на чл.8, ал.1, от Наредба
№36 от 15.05.2006г. на МТ. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №244411/02.01.2018г. съставен на жалбоподателя от инспектор към
наказващия орган за това, че на 02.01.2018г. около 13,50 часа в област Разград, на път I -2 км.88+200 на паркинга в близост до разклона за с. Бели Лом, в посока от
гр. Шумен за гр. Разград, жалбоподателят като водач на състав от ППС, състоящ
се от влекач „Скания Р420“ с рег.№ *****категория ППС “№3” и прикачено полуремарке с рег. №****
категория ППС „О4“, извършвал международен обществен превоз на товари със заверено копие №110460079 към
Лиценз за превоз на товари, с международна товарителница от гр. Шумен – Р България за Федерална
Република Германия, оборудван с дигитален тахограф, като при проверката водачът не представил удостоверение за “Психологическа
годност”. Извършена била справка в база данни, отдел “Психологически
изследвания” към ИА “АА” гр. София и било установено, че водачът няма налично
удостоверение за психологическа годност. Посочено е, че така водачът
/жалбоподателят/ е нарушил чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Г. М.,
инспектор към наказващия орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени
в акта и НП. Сочи, че на процесната дата била извършена проверка на жалбоподателя,
като било установено, че жалбоподателят управлявал като водач товарен автомобил
по отразения в акта маршрут. Водачът нямал валидно удостоверение за психологическа
годност. От справката от база данни към ИА “АА” гр. София се установило също, че към момента водачът
нямал валидно удостоверение за психологическа годност. Съдът намира за несъмнен
факта, че водачът е извършвал превоз на товари по посочения маршрут– това
обстоятелство не е спорно. В приложеното копие от справка от регистъра за
психологически изследвания на водачите е отразено, че последното удостоверение
за психологическа годност на водача е с изтекъл срок на валидност на 17.04.2016г.
В този смисъл, съдът приема, че към момента на проверката водачът не е имал
валидно удостоверение за психологическа годност, поради което и не е представил
такова при проверката. С оглед изложеното съдът намира за установена по
несъмнен начин изложената в акта и НП фактическа обстановка.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: Наказателното постановление, ангажиращо
наказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно – съставено е от
компетентен орган и при спазване на нормативните изисквания. Не са допуснати
нарушения в административнонаказателното производство. Като такова в жалбата се
визира това, че еднократно във фактическата обстановка на НП жалбоподателят е
посочен като «Н.» - «… г-н. Н. не представя удостоверение за “Психологическа годност”.”.
Последното е явна техническа грешка /в акта е записано правилно „Н.“/, която не
внася неяснота и не се явява процесуално нарушение от естество да предизвика
отмяна на НП. Това е така защото жалбоподателят е посочен с действителните му
имена и други лични данни във встъпителната част на фактическата обстановка в НП, а също така
и в диспозитива на НП, така че не остава съмнение, кое е лицето което се визира
като нарушител и което лице в крайна
сметка е санкционирано. В този смисъл допуснатата еднократно грешка при
изписването не внася неяснота, която да се явява съществено процесуално
нарушение. Съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение. Същият не се е съобразил с разпоредбата на чл.8, ал.1 от посочената
Наредба, който текст изисква водачите на автомобили, извършващи обществен
превоз, при самата си дейност да представят такъв документ. Такова
удостоверение на жалбопродателя е било издадено на 17.04.2013г. По силата на
чл.8, ал.2 от Наредбата тези удостоверения са валидни за срок от три години от
датата на издаване. Това означава, че срокът на валидност на удостоверението на
жалбоподателя е изтекъл на 17.04.2016г. Към датата на проверката – 02.01.2018г.
– това удостоверение вече не е било валидно и следва да се приеме, че
жалбоподателят е извършвал превоз на товари без да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. При това жалбоподателят не е имал
право да извършва превоз без да има
такъв документ. С тези изисквания обаче жалбоподателят не се е съобразил –
предприел е превоза и основателно е санкциониран на основание чл.178в, ал.5 от
ЗДвП. От субективна страна жалбоподателят е действал според съда небрежно – не
е проявил необходимото внимание за да следи изтичането на съответния срок на валидност, за да се
предприемат и действия за своевременно издаване на ново удостоверение. Това в
крайна сметка не го оневинява. Наложеното му наказание в случая е в абсолютно
определения от закона размер. Поради всичко изложено съдът намира, че
наказателното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №37-0000059/07.02.2018г. на Началник на ОО «АА» гр. Разград, с което на основание
чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя Г.И.Н. *** е наложено наказание
глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1,
от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: