МОТИВИ към присъда № 208/12.07.2018г. по

НОХД № 240/18г. по описа на РС – Р.

Повдигнато е обвинение срещу М.Х.М. ЕГН **********, за това, че в периода от 20.06.2017г. до 10.10.2017г., в гр. Р., на два пъти, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление,след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с А.Е.Я. от гр. Русе, като случаят не е маловажен, чрез използване на МПС - л.а.“Опел Астра“ с рег.№ **, е отнел чужди движими вещи: парична сума, в размер на 400 лева, 1бр. портмоне от плат, на стойност 3 лева и 1 бр. лична карта на името на С.И.С., на обща стойност 403 лева, от владението на С. *** и парична сума, в размер на 675 лева, 1бр. тефтерче, на стойност 1 лев и 2бр. лични карти, издадени на името на Х.Н.К. и И. Н. К., на обща стойност 676 лева, от владението на Х.Н.К. ***, всичко на обща стойност 1079лева, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбите са извършени по специален начин - престъпление по чл. 196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4,пр.1 и пр.3 и т.5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК.

Представителят на РП-Р. поддържа обвинението, намира, че са налице само утежняващи вината на подсъдимия обстоятелства и предлага осъдителна присъда с налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на пет години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Подсъдимият М.Х.М. не се признава за виновен, отрича участие в каквото и да е престъпно деяние, моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия, счита обвинението за доказано, моли съда при наличие и на смекчаващи отговорността обстоятелства да наложи наказание към минимума,а именно три години „ лишаване от свобода „.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, като съобрази разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Х.М. е роден на ***г. в гр. Р., живущ ***, български гражданин, с основно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********.

Подс. М.Х.М. и св. А.Е.Я. живеят в гр.Русе. Двамата са приятели. През 2017г. те решили да си набавят парични средства посредством извършването на кражби на територията на гр. Р., като в изпълнение на намисленото нa 20.06.2017г. сутринта двамата пристигнали в гр. Р.. Те отишли в сградата на поликлиниката, където известно време оглеждали обстановката и местонахождението на монтираните в нея камери за видео - наблюдение и асансьори. Същият ден, в 10:48ч., двамата преминала един след друг през коридор, намиращ се на партера, между двата входа на поликлиниката. След този коридор те завили по малко коридорче в дясно, в дъното на което намерили асансьора.След това те се върнали обратно до фоайето пред страничния вход, където установили монтирана камера за видео-наблюдение. След кратък разговор помежду си, св. А. Я. взел подпряна във фоайето стирка за почистване и с дръжката й преместил камерата, с цел да не бъдат записани действията, които планували.

Около 11.00ч., слизайки по стълбите, разположени срещу централният вход на сградата, подс. М. М. и св. А. Я. забелязали св. С.И.С., който бил седнал в инвалидна количка, намираща се във фоайето на партера. Свидегелят извадил от горния джоб на ризата си портмоне и от него подал на съпругата си – св. С.Т.С., една банкнота от 20,00лв. след което го прибрал. Малко преди това св. С., бил прегледан от специалист невролог - св. д-р С.Д. - Н., която му изписала лекарства. Св. С.С. излязла от сградата на поликлиниката, за да закупи от аптека изписаните лекарства, а св. С. С. останал да я изчака, седнал в инвалидната количка, до входа. Пред поликлиниката чакал и племенника ме св. Х. Х.. Св. А. Е. и подс. М. М. отишли при св. С. С.. Подс. М. М. хванал св. С. С. за лявата ръка, в областта на мишницата и му казал, че доктора го вика отново, като в това време св. А. Е. започнал да бута инвалидната количка, в която бил седнал св. С. С. към асансьора. Св. С. обяснил, че вече е бил при доктора. Тримата преминали през коридора, намиращ се между двата входа и през фоайето, в което била монтирана камерата, която св. А. Я. умишлено преместил. След като вратата на асансьора се отворила, подс. М. М. отново хванал св. С. С. за лявата ръка, в областта на мишницата, а св. А. Я. без св. С. С. да усети, извадил портмонето, намиращо се в левия горен джоб на ризата на пострадалия, вкарал инвалидната количка в асансьора и натиснал копчето за 2 етаж. Тогава св. С. С. установил, че портмонето му е откраднато. В него той бил поставил лична карта, издадена на негово име и банкноти с номинал 20лева,чиято обща сума била 420лева. По – късно св. С.Д. – Н. помогнала на св. С. С. да слезе с асансьора, като от него разбрала, че е бил ограбен и го предала на съпругата и племенника му. След подаден сигнал на тел. 112, на място пристигнала група за оглед, при който портмонето на св. С. С. било открито в задния джоб на инвалидната количка – празно. След като излезли от сградата на поликлиниката св. А. Я. и подс. М. М. си разделили отнетите от св. С. С., пари.

На 10.10.2017г., сутринта, подс. М. М. и св. А. Я. *** с л.а. “Опел Астра“ с рег.№ **, вече собственост и управляван от подс. М. М.. Двамата отишли до блок №1, находящ се в ЖК “Васил Левски“ в гр. Р.. подс. М. М. влязал през незаключената врата във вх. “В“ на посочения блок и застанал до асансьора на партерния етаж, а св. А. Я. се скрил и наблюдавал входа отвън. Малко след 10.30ч. в посоченият вход влязъл св. Х.Н.К., живущ там, който носел взетите от него същият ден пенсии - негова и на съпругата му. Св. Х. К., който е на 89 години, започнал да се изкачва по стълбите, като се държал за парапета.Тогава подс. М. М. го попитал дали във входа не живее човек на име Д.. Св. К. отговорил, че не знае там да живее такъв човек и че не познава всички живущи във входа.Тогава подс. М. М. извикал срещу свидетеля, че няма как да не го познава започнал да се приближава към него, зад когото вече бил застанал св. А. Я.. Докато с думи и действия подс. М. М. отвличал вниманието на св. К., св. А. Я. разкопчал и отворил намиращата се на гърба на св. К. чантичка, от която взел тефтерче и намиращите се в него парична сума, в размер на 675лева и 2бр. лични карти, съответно на името на св. К. и на неговата съпруга - И. Н. К.. Св. К. не усетил, когато св. А. Я. разкопчал и отворил чантичката му и взел от нея посочените вещи. Пострадалият усетил само бутване, след което чул как св. А.Я. да казва на подс. М. М., че е свършил работата и могат да бягат. Като чул тези думи св. К. се обърнал назад и едва тогава видял св. А. Я., след което двамата с подс. М. М. избягали. Тогава св. К. установил,че чантичката му е разкопчана и от нея са откраднати посочените вещи.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП съдебно-техническа експертиза изслушано и прието в хода на съдебното следствие и неоспорено от страните се установява, че:

За изследване са предоставени 3бр. оптични носители, всеки от които представлява диск с фабричен надпис „CD-R MAXELL“, съответно обозначени като обект №1,обект №2 и обект №3.

Обект №1 съдържа видеоплейър за възпроизвеждане на видеофайла „Smart Player“ и един компресиран видеофайл с име HCVR-ch2-main- 20170620114813-20170620115549.

Обект № 2 съдържа видеоплейър за възпроизвеждане на видеофайла „Smart Player“ и един компресиран видеофайл с име HCVR-ch2-main- 20170620114813-20170620115549. При изследването на видеофайла е установено, че същият е цифров презапис, който е записан и в обект № 1, със същата продължителност и технически характеристики.

Обект № 3 съдържа две папки с имена „ДП 316“ и „ДП 420“. Папка с име „ДП 316“ от своя страна съдържа елементи, които са записани в обект № 1. Папка с име „ДП 420“, съдържа видеофайл с име ,,vlc-record-2017-08-07- 1 lh47m00s“HCVR-chl-main-20170801123832-20170801124412.avi-.mp4", който при опит за стартиране не се възпроизвежда, най-вероятно не е записан правилно върху оптичния носител и един компресиран видеофайл с име HCVR-ch2-main-20170620114813-20170620115549.

При прегледа на видеофайловете е установено, че са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео-охранителна система. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Тайм кода вкопиран в изображението не се прекъсва.

В обхвата на камерата е вътрешната част на помещение, в лявата част на кадъра е разположена входна врата, следва площадка, в дясната част на кадъра е разположен коридор.

При прегледа на видеофайловете, съдържащи се в обект №1 и обект №2 се установява, че на 20.06.2017г. в 11:48:23ч. в кадър се появява лице от видимо мъжки пол със сходни общи черти на главата, лицето и тялото с тези на представения сравнителен материал от А.Е.Я.. Лицето е облечено с риза с къс ръкав на жълто-сини райета и е обуто с панталони с дължина на крачолите до коленете и кафяви на цвят спортни обувки, лицето се придвижва напред по коридора. Зад него в 11:48:27ч. в кадър се появява лице от видимо мъжки пол със сходни общи черти на главата, лицето и тялото с тези на представения сравнителен материал от М.Х.М.. Лицето е облечено с черна на цвят фланелка с къс ръкав с две червени ленти на гърба и червени ленти отпред под гърдите, обуто е с черни на цвят панталони с дължина на крачолите до коленете и кафяви на цвят обувки. Лицата се придвижват напред по коридора и завиват на дясно. В 11:49:37ч. лицата застават на площадката пред камерата и провеждат разговор. В 11:50:17ч. лицата се връщат по коридора и в 11:52:05ч. застават пред камерата в дясната част на кадъра. В 11:52:20ч. лицето със сходни общи черти на главата, лицето и тялото с тези на представения сравнителен материал от А.Е.Я. поглежда към камерата. В 11:53:06ч. ракурса на камерата е променен в следствие на механично въздействие върху корпуса, като в дясната част на кадъра се появява А.Е.Я.. В 11:53:08ч. лицето подпира на стената дръжка на стирка.

При прегледа на извлечените снимкови кадри от видеозаписа и направената им оценка се констатира, че те са с качество, което позволява отграничаване на частни признаци, характеризиращи заснетите лица.

Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия са заснети едни и същи лица, посочени като М. Х.М. и А.Е.Я..

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза по отношение на приложеният към делото диск /л.196-220/, съдържащ записи направени на 10.10.2017г. от охранителните камери, монтирани на изхода на гр.Р. в посока гр. Кубрат, се установява че:

Изследваният диск с фабричен надпис „COPACT disk Recordable 700 МВ“, съдържа един видеофайл с име RecordPlan-20171010105141-1013-1. Видеофайлът е от една цветна камера без звук и представлява цифров презапис от оригиналният файл, записан върху твърдия диск на компютърна видео- охранителна система. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Тайм кода вкопиран в изображението не се прекъсва.

В обхвата на камерата е част от кръстовище, в средната част на кадъра е двупосочен асфалтов път с разделителен остров между двете платна и монтиран пътен знак, показващ задължителното преминаване в посоченото дясна пътно платно. Зад знака върху асфалтовата настилка се забелязва пътна маркировка, представляваща пешеходна пътека. Срещу обектива на камерата в лявото пътно платно се движат автомобили, които спират, за да осигурят предимство на преминаващите пътни превозни средства.

При прегледа на видеофайла се установява, че на 10.10.2017г., в 10:56:13ч., в кадър се появява лек автомобил марка Опел, модел Астра, с цвят Бордо и рег.№ **. Автомобилът се движи към кръстовището и при изравняване с „разделителния остров“ в 10:56:27ч. спира, за да осигури предимство на преминаващите пътни превозни средства. В 10:56:40ч. потегля, прави ляв завой и в 10:56:45ч. излиза от кадър.

В автомобила през предно панорамно стъкло се забелязват две лица от видимо мъжки пол - водача и седящия в дясно от него. Лицето от видимо мъжки пол, седящо на предна дясна седалка в автомобила, е със сходни общи черти на главата и лицето с тези на представения сравнителен материал от А.Е.Я..

Лицето от видимо мъжки пол, управляващо автомобила, е със сходни общи черти на главата и лицето с тези на представения сравнителен материал от М.Х.М..

Не може да се установи с какво облекло са лицата.

При прегледа на извлечените снимкови кадри от видеозаписа и направената им оценка се констатира, че те са с качество, което позволява отграничаване на частни признаци, характеризиращи лицето със сходни общи черти на главата и лицето с тези на представения сравнителен материал от А.Е.Я. и частично отграничаване на частни признаци, характеризиращи лицето със сходни общи черти на главата и лицето с тези на представения сравнителен материал от М.Х.М..

Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия е заснето едно и също лице посочено като А.Е.Я. и не изключва възможността на горепосочените фотокопия да е заснето едно и също лице, посочено като М.Х.М..

На 28.11.2017г. е извършено разпознаване,при което свидетелите С.С. и Х.К. са заявили категорично,че извършители на двете деяния са св. А. Я. и подс. М. М..

Видно от показанията на пострадалите лица и от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП оценъчна експертиза, се установява че: общата стойност на откраднатите вещи, собственост на св. С. С. и на св. Хр. К., е съответно 403лева и 675лева, като общата стойност на нанесените на двамата щети е в размер на 1079лева.

Подс. М.М. е осъждан.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. Я., С. С. и Хр. К. – пряко, които последователно, логично и непротиворечиво пресъздават лични възприятия. Добавени към тях показанията на свидетелите С.С., Х. Х., Н. Д. и С. Д. – Н., както и заключенията на вещите лица изслушани и приети в хода на съдебното следствие по назначените и извършени в хода на ДП съдебно-техническа, видео-техническа и лицево- идентификационна и оценителна експертизи, писмените доказателствени средства, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, находящи се в ДП № 1873 ЗМ – 316/2018г. по описа на РУ на МВР – Р. – протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи разпознаване на лица, протоколи за доброволно предаване, Характеристична Справка на подсъдимия, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, Справки за съдимост на подсъдимия, по категоричен и безспорен начин се установява както самоличността на подс. М. М., така и престъпните посегателства в които умишлено и съзнателно е взел участие и последиците от тях.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Обвинението по отношение на подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин: в периода от 20.06.2017г. до 10.10.2017г., в гр. Р., на два пъти, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление,след предварителен сговор с А.Е.Я. от гр. Русе, като случаят не е маловажен, чрез използване на МПС - л.а.“Опел Астра“ с рег.№ **, е отнел чужди движими вещи: парична сума, в размер на 400 лева, 1бр. портмоне от плат, на стойност 3 лева и 1 бр. лична карта на името на С.И.С., на обща стойност 403 лева, от владението на С. *** и парична сума, в размер на 675 лева, 1бр. тефтерче, на стойност 1 лев и 2бр. лични карти, издадени на името на Х.Н.К. и И. Н. К., на обща стойност 676 лева, от владението на Х.Н.К. ***, всичко на обща стойност 1079лева, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Налице е пряк умисъл, тъй като подсъдимият е осъзнавал, че отнема чужди движими вещи не въз основа на закон. Използвал е и процесното МПС, с което се е придвижвал от гр. Р.до гр. Р. с цел да осъществи престъпното посегателство, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им противозаконно да осъществи фактическа власт върху отнетите чужди, движими вещи и да се разпореди с тях като със свои.

Безспорно по делото е установен и предварителния сговор между подс. М. М. и св. А. Я. и то не само от показанията на свидетеля. Показателно и в двата случая, е че пътуването им и в двата случая от гр. Р.до гр. Р. е с цел да извършват кражби. Налице е и разпределение на ролите, докато подс. М. М. осъществява така нареченото „ перде „, т.е. разсейва и отнема вниманието на жертвите, св. А. Я., неусетно за тях и необезпокояван прекъсва владението им върху процесните вещи и осъществява свое, а отнетото последствие разделят двамата. Съдът намира, че деянието не е извършено по специален начин, доколкото не е осъществено посредством специални знания и умения или със специални средства, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан по този пункт на обвинението. Не е налице и правната квалификация по чл. 20, ал.2 от НК, доколкото същата се поглъща от предварителния сговор.

Извършените от подс. М.Х.М. две деяния са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Предвид предишните осъждания на подс. М. М., той от обективна и субективна страна е ангажирал наказателната си отговорност по чл. 196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4,пр.1 и т.5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК .

За това престъпление, НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. При определяне на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства – многократните осъждания, че деянието е извършено след като подс. М. М. наскоро е изтърпял ефективно наказание „ лишаване от свобода, наложено му след като е извършил множество престъпления от същият вид - против собствеността, което въпреки това не го е мотивирало да се поправи. Относително високата възраст на жертвите и значителната за тях стойност на отнетото, което буквално ги е поставило на изпитание за оцеляването им. Това от своя страна говори, че подс. М. М. е личност с висока степен на обществена опасност, спрямо когото следва да бъде наложено едно по сериозно по интензитет наказание „ лишаване от свобода”. Съдът, намира за съответно на извършеното престъпление наказанието лишаване от свобода за срок от пет години, предвид изброените отегчаващи обстоятелства. Изтърпяването на същото, не следва да бъде отлагано, предвид предходните осъждания, които не са осъществили превъзпитателно въздействие върху личността му. Наказанието на основание ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение определено по съответния ред.

Съдът осъди подс. М.Х.М., ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС- Р. сумата 74.86 лева , представляваща разноски в съдебното производство.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: