№289, 24.08.2018г., гр.Разград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На тринадесети август две хиляди и осемнадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
секретар Живка Ранкова
като разгледа докладваното от съдията
тр.дело № 1051 по описа за 2018г.:
Обективно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.
Депозирана е искова молба от П.М.П.,
с която са предявени обективно съединени искове срещу “Амилум България”ЕАД за
заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа в размер на
18000 лв., за период от 6 месеца след прекратяването на трудовия договор и в
условията на евентуалност при отхвърлянето на иска заплащането на обезщетение
по чл.220 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 6000лв. Претендира и
за разноски. Твърди, че на 14.07.17 г. с ответника са сключили трудов договор №
2017-0298, по силата на който заемал длъжността „Инженер по проект“, категория
персонал:код 21426004 в отдел „Стратегически проекти“, при основно месечно
възнаграждение в размер на 3000 лв. Договорът е уговорен като срочен-до
завършване на проект „Разширяване на производствени мощности“. Уговорен бил и 6
месечен изпитателен срок в полза на работодателя. На 12.04.18г. ответникът
прекратил едностранно трудовия договор със заповед №2018-0146, на основание
чл.71 ал.1 във вр. с чл.70 КТ. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като
договорът срокът за изпитване е изтекъл и договорът се е трансформирал в
окончателен. В договора е уговорено двумесечно предизвестие, което не е
спазено. Договорът е уговорен при недействителни условия, тъй като съдържа
неопределено работно време с клаузи за
полагане на труд през нощта, събота и неделя. Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение не е подписана от лицата, сочени за нейни автори.
Заповедта не е подписана от Е. С. Представя трудов договор и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът „Амилум България“ЕАД оспорва така
предявеният иск, вкл. правните доводи на ищеца за изтекъл срок на изпитване,
уговореният срок за предизвестие, недействителни клаузи на договора и
авторството на заповедта. Твърди, че изпитателният срок на договора не е изтекъл,
тъй като ищецът е бил в отпуск и болнични общо 108 дни, като съгласно
разпоредбата на чл.71 ал.4 КТ, през това време изпитателният срок не тече, и
вместо да изтече на 16.01.18г./ако ищецът бе изпълняван трудовите си
задължения/ е изтекъл на 04.05.2018г.. Трудовият договор е прекратен на
12.04.2018г.
Според ответника уговореният двумесечен срок
на предизвестие, касае хипотезата ако страните бяха в правоотношение по
окончателно сключен трудов договор, а не със срок за изпитване. Уговорката за
срок за изпитване представлява отделен, самостоятелен елемент от евентуалния
окончателен договор. Не са налице недействителни клаузи в трудовия договор.
Страните са уговорили 8 часов работен ден, при 40часова работна седмица. КТ
позволява както полагането на нощен труд, така и труд в почивните дни, при
съответните компенсации. Ответникът твърди, че заповедта е подписана от лицата,
посочени като нейни автори и ще се ползва от това писмено доказателство. Тъй
като в заповедта има положен подпис и на ищеца, то в негова тежест е да докаже
твърдението си. Представя болнични листове и молба за отпуск.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът
е работил при ответника от 17.07.2017г. на длъжност „инженер по проект“, код
21426004 в отдел Стратегически проекти. Сключеният договор №2017-0298/14.07.17г.
е уговорен като срочен-до завършване на проект „Разширение производствени
мощности“, като по него е уговорен 6-месечен изпитателен срок в полза на
работодателя. Продължителността на работния ден е 8часа, а на работната
седмица-40часа. Уговорено е и основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 3000лв. В чл.4 от договора страните
са уговорили, че при прекратяване на трудовия договор и за двете страни срокът на
предизвестие е 60дни. Със заповед № 2018-0145/12.04.18г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.71 ал.1 във вр. с чл.70
КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 12.04.2018г. Ответникът представя болнични
листи №№ Е201703661206,№Е20171636471, №Е20186483413, №Е20180216482 от които е
видно, че в периода от 13.11.2017г. до 23.02.2018г. ищецът е бил в непрекъснат
болничен. В периода от 26.03.2018г.-30.03.18г. същия е бил в платен годишен
отпуск.
По делото е назначена съдебно
почеркова експертиза, според заключението на която подписът, положен над текста
„С.С.-член на УС“ в заповед №2018-0145/12.04.2018г. е положен от Е. П. С..
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Страните са сключили срочен
трудов договор, по отношение на който да предвидили срок за изпитване от
6-месеца в полза на работодателя. Ищецът е започнал работа на 17.07.17г./понеделник/,
откогато е започнал да тече срокът за изпитване. Същият би изтекъл на
17.01.2018г. при положение, че ищецът бе изпълнявал трудовите си задължения
редовно. Константна е съдебната практика, че в уговореното време за изпитване
работникът следва реално да е престирал труда си, за да може работодателят да
прецени годността на работника за изпълнява възложеното. Ето защо времето през
което работникът е бил в болнични или в отпуск и не е изпълнявал трудовите си
задължения, следва да бъде приспаднато и изпитателният срок следва да бъде
удължен. Уговореното седмично работно време е 40 часа, а работният ден- 8часа,
т.е. ищецът е работил на петдневна работна седмица. Тъй като изпитателният срок
се изчислява в работни дни, а болничните в календарни, този факт следва да се
съобрази при преизчисляването на изпитателния срок. Ищецът е престирал труд до
12.11.17г., т.е. почти 4 месеца /без последните 5 работни дни/, като е бил в
болнични до 23.02.18г., а в периода 26.03.18г-30.03.18г. е бил в отпуск. При
удължаване на изпитателния срок с два месеца и 10 работни дни, същият е
следвало да изтече на 10 май 2018г., което е след датата на прекратяване на трудовото
правоотношение-12.04.2018г. Т.е. работодателят е извършил уволнението
законосъобразно в уговорения изпитателен срок.
Неоснователността на иска за отмяна на
уволнението като незаконосъобразно, влече като последица неоснователността на
останалите претенции на ищеца, а именно за възстановяване на преди заеманата
длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225 КТ.
Предвид неоснователността на
претенциите по чл.344 КТ съдът дължи произнасяне на предявения в условията на
евентуалност иск по чл.222 КТ за присъждане на обезщетение за неспазен срок на
предизвестие в размер на две трудови възнаграждения, които ищецът оценява на
6000лв. Тази претенция също е неоснователна. Уговореният срок на предизвестие
от 60 дни касае хипотезата, в която срокът за изпитване е вече изтекъл, но не изтекъл
срока на договора. В противен случай работодателят би бил лишен от възможността
да упражни правото си да прекрати трудовия договор при условията на уговореното
в негова полза право на изпитване, т.е. едностранно да прекрати договора във
всеки един момент, без да се мотивира.
По отношение разноските, съдът намери,
че тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски /чл.83 ал.1 т.1
ГПК/,
при този изход на делото, дължимите се за същото държ.такси ще следва да
останат
за сметка на държавата, а заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице- за сметка на съда /чл.78
ал.6 ГПК/. При направено възражение за прекомерност, ищецът дължи на
ответника направените разноски в пълен размер от 1500лв. Съдът намира
възражението за прекомерност за неоснователно, тъй като същото е съобразено с
посочения от ищеца материален интерес и Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв.възнаграждения. Възражението за прекомерност на
адв.възнаграждение от 1500лв. изглежда нелогично на фона, на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 2800лв., при все че правната защита на
ответника е с по-голяма правна сложност, с оглед разпределението на
доказателствената тежест.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.М.П. ***,
ЕГН ********* искове по чл.344 ал.1 т.1 - за отмяна на уволнението, т.2-за
възстановяване на предизаеманата от ответника длъжност и по т.3- за заплащане
на обезщетение по чл.225 КТ в размер на 18000лв. против “Амилум България“ЕАД,
ЕИК ***, гр.Разград КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.М.П. да заплати на“Амилум
България“ЕАД сумата то 1500лв./хиляда и петстотин лева/ съдебни разноски за
адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред РОС
в двуседмичен срок от днес-24.08.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: