О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер                                                 13.08.2018 г.                                      гр.Разград     

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

Разградският районен съд                                                                            състав

На тринадесети август                                             две хиляди и осемнадесета година

в  закрито заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2963 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е с правно основание чл.26 от Закона за задълженията и договорите.

            Депозирана е искова молба от Д.С.С., с която са предявени обективно и субективно съединени искове  срещу С.Н.Ц., О.В.Д., Н.Т.Н. и Производствено потребителна обслужваща кооперация „Единство“ с.Благоево, общ.Разград за установяване че пълномощно рег.№3292/25.05.2017 г.  /за подпис/ 4и рег.№3294, т.2, акт №77/25.05.2017 г. /за съдържание/ на нотариус Д.Т.,*** действие РС Велико Търново е нищожно поради липса на съгласие, както и че договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. за покупко-продажба  на недвижим имот №134, т.3, рег.№3644, дело №456/31.05.2017 г. на нотариус Роска Иванова, рег.№378 на НК с район на действие РС Разград е нищожен поради липса на съгласие и липса на основание. Със същата искова молба е предявен и ревандикационен иск срещу четвъртия ответник с предмет поземлен имот  с начин на трайно ползване – нива с площ 23,700 дка, съставляващ имот №064042 по плана за земеразделяне на с.Благоево, общ.Разград,  и са претендирани направените по делото разноски.

            Ответниците считат предявените срещу тях искове за неоснователни.

            Конституираното трето лице Д.Т. също счита исковете за неоснователни.

            С молба с вх.№7510/ 09.08.2018 г. ищцата е заявила, че се отказва изцяло от исковете, за разглеждане на които е образувано настоящото граждански дело.

            Разпоредбата на чл.233 от ГПК дава възможност на ищеца да се откаже отчасти или изцяло от спорното право във всяко положение на делото. В този случай възниква задължение за съда да прекрати производството по вече образуваното дело, без да взема предвид отношението на ответника, за разлика от хипотезата по чл.232 от ГПК  при оттегляне на делото, когато такова съгласие се изисква.

            При така заявения отказ от иска ищцата не би могла да  предяви отново същите искове.

            Ето защо Съдът на основание чл.233 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И  :

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2963/2017 г. по описа на РРС поради отказ от иска.       

                        Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: