В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на шестнадесети юли, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Даринка Димитрова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №3012 по описа за 2017г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците, настояват съдът да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответницата, че те са собственици на недвижим имот пл.№ 796 в с.Дянково, община Разград, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки и осъди ответницата да отстъпи собствеността и предаде владението му. Претендират и разноски по делото.

Ответницата с писмения си отговор и в съдебно заседание, оспорва иска. Заявява, че е закупила имота на 17.07.1997г. с нотариален акт за покупко-продажба №127 т.4 дело 2322/97 на РРС, че от посочената дата владее имота непрекъснато и без противопоставяне на ищците, затова е придобила имота и по давност. Твърди, че на 17.07.1997г. ищците с иманата, с които са регистрирани в РТурция: И.Д.-син на А., роден на ***г. и Х.Д., чрез пълномощника си С.С.. са й продали имота, обективиран в посочения нотариален акт. Настоява искът да се отхвърли, като претендира разноски по делото.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищците са съпрузи, съгласно представения нотариален акт №167 т.1 дело №282/1978г. на РРС, вторият от тях е закупил следния недвижим имот в с.Дянково, община Разград: ПИ с площ от 1170 кв.метра, за който е отреден парцел VI-796 в кв.111 по плана на селото, заедно с построените в него къща и стопански постройки. През лятото на 1989г. семейството се изселва в РТурция, където ищците са регистрирани с имена И.Д. и Х.Д.. В исковата молба твърдят, че са оставили имота на „свой съселянин С.-да наглежда къщата и евентуално да търси купувачи“.

Видно от представения нотариален акт №127 т.6 дело №2322/1997г. на РРС, на 17.07.1997г. ищците/с имената регистрирани в РТурция/, чрез пълномощника си С.С. С., продават на ответницата процесния недвижим имот. Съгласно посочения нотариален акт при изповядане на сделката са представени и разрешение за продажба на имота от М-во на финансите, пълномощно и декларации по чл.78 ал.1 от ЗСДВ, като тази представена от И.Д. е от РТурция с превод на български език-л.л.29 и л.30 от делото.

Разпитаните по делото свидетели депозират показания, че от 1989г. до сега, ищците рядко са идвали в селото, винаги са отсядали при свои близки, а не в процесната къща и едва преди две години са предявили претенции към имота. Съгласно показанията на свидетелите от 1997година ответницата живее и стопанисва имота, работи мястото, ремонтирала е оградите откъм двете улици: ул.“***“ и ул.“****“, поставила и нова порта от ламарина и профили, плащала е данъците за имота.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Ищците не са собственици на процесния недвижим имот. През 1997 чрез пълномощника си С.С., те са се разпоредили с имота прехвърляйки правото на собственост на ответницата. Неоснователно повереникът им адвокат възразява, че със сделката, обективирана в представения от ответницата нотариален акт, не е прехвърлена собствеността на имота, тъй като“пълномощника се е подписал само за един от упълномощилите го лица“. Съгласно съдържанието на нотариалния акт пълномощника е действал от името на две лица-от името на двамата ищци с имена регистрирани в РТурция. Нотариалният акт за покупко-продажба е официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК ползващ се с материална доказателствена сила, съдържанието му не е оборено и съдът приема, че при изповядане на покупко продажбата през 1997г. не са нарушени правилата на нотариалното производство.

От друга страна, по делото категорично се установи, че от 1997г. до момента ответницата, ползва, владее и стопанисва имота, плащайки пари за имота, тя го е считала за свой и в нейна полза е изтекла десетгодишната придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС, още повече, че до преди две години ищците по никакъв начин не са демонстрирали интерес към имота.

За това предявеният на основание чл.108 от ЗС иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съобразно изхода на делото и чл.78 ал.3 от ГПК, ответницата има право да иска от ищците направените от нея разноски, които са в размер на 730 лева, и пред вид направеното искане следва да й се присъдят.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.И. с ЕГН-********** и И.А.И. с ЕГН-**********/с имена в РТурция: Х.Д. и И.Д./ с посочен адрес-с.Дянково, община Разград, против Б.В.С. с ЕГН-********** *** иск по чл.108 от ЗС относно ПИ с площ 1170 кв.метра, находящ се в с.Дянково, община Разград, ****, съставляващ парцел VI-796 от кв.111 по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А.А.И. с ЕГН-********** и И.А.И. с ЕГН-**********/с имена в РТурция: Х.Д. и И.Д./ с посочен адрес-с.Дянково, община Разград, **** да заплатят на Б.В.С. с ЕГН-********** *** общо сумата от 730 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: