Р Е Ш Е Н И Е

Номер 298                                             10.09.2018 г.                                              гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На  четвърти септември                                           две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: С. Чолакова

секретар   Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№430 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявена  е искова молба от Д.Р.Г. против А.А.И., С.Р.Р. и А.  Р.Ю., за осъждането им, да заплатят на ищеца сумата 15000лв. съобразно дела си, представляваща паричен заем от 29.03.2016г.  ведно със законната лихва. Иска и разноски. Сочи, че на 29.03.2016г. предоставил на наследодателя на ищците Р. М. Д. безлихвен паричен заем в размер на 15000лв. със срок на издължаване 1 година, считано от подписване на договора. За обезпечаване на заема  и разноските по принудителното му изпълнение, длъжникът учредил в негова полза договорна ипотека върху недвижим имот, описан в н.а ** том * рег. №*** дело ***г. Наследодателят на ответниците не се издължил, всеки опит да решат проблема по доброволен начин останал без резултат. Наскоро узнал, че същият е починал на ***.г. Прилага нотариален акт, удостоверение за наследници.

            Ответникът А.А.И. депозира отговор. Признава исковата претенция, намира за основателен иска. Сочи, че ще заплати сумата изцяло. Предлага сключване на спогодба.

Ответниците С.Р.  Р. и  А.Р. Х. не депозират отговор.

            Предявеният иск е с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1 от същия закон, вр. с чл.60 ал.1 от ЗН и чл.86 от ЗЗД, като се претендира връщане на предоставена в заем сума пари, както и лихва за забава.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 29.03.2016.г., ищецът предоставил на наследодателя на ответниците – Р. М. Д. сумата от 15000лв. паричен заем, със срок на издължаване една година. За обезпечаване на отпусаната в заем сума, Р. М. Д.  учредил в полза на ищеца ипотека върху свой недвижими имот, съгласно нотариален акт №* том * рег.№*** дело ***г. На ****г.. Р. М. Д. починал, като оставил за свои наследници трите си деца – ответниците по делото.

Предвид изложеното от фактическа страна от правна, съдът намира, че претенцията е частично доказана. В производството по иск с правно основание чл.240 ал. 1 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства. Не е спорно това обстоятелство, а и са налице писмени доказателства, които също не са неоспорени - процесния нотариален акт за това, че ищецът в качеството си на заемодател е дал на заемателя Р. М. Д. – наследодател на ответниците сума в размер на 15000лв. като заем, със срок на издължаване една година. Липсват доказателства тази сума да е била върната на ищеца. Р. М. Д. е починал, а съгласно на чл.60 ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават към момента на откриване на наследството по смисъла на чл.1 от ЗН.  Ответниците са низходящи - деца на заемателя Росен Димитров, поради което съгласно чл.5 ал.1 от ЗН  наследяват по равни части. В развилото се производство по реда на чл.51 от ЗН с влязло в сила определение на 02.05.2018г. е вписано в особената книга на РРС, че  А.Р.Ю. губи право да приеме наследството на баща си Р. М. Д. В такъв случай съобразно чл.53 от ЗН се уголемяват дяловете на останалите наследници, т.е. на другите двама ответници А. и И. и С.Р.. Отказалият се от наследство не е длъжен да плаща задълженията на наследодателя, поради което претенцията спрямо него е неоснователна. Така наследниците А.А.И. и С.Р.Р. следва да заплатят разделно задължението от 15000лв., съобразно дела си, тъй като отговорността им е ограничена до наследствения им дял от 1/2ид.ч./т.е. по 7500лв./, за което съдът следи служебно, тъй като произтича от характера на материалното правоотношение.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 640 лв. за разноски.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА А.А.И., ЕГН**********, адрес *** и С.Р.Р., ЕГН**********, адрес ***   ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗДЕЛНО на Д.Р.Г., ЕГН**********, адрес ***, сумата 15000лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща паричен заем от 29.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018г. до окончателното заплащане, както и сумата 640лв. /шестотин и четиридесет лева/ за разноски по делото,

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Р.Г., ЕГН**********, адрес ***, срещу А.Р.Ю., ЕГН **********, адрес *** за заплащане общата сума от 15000лв./петнадесет хиляди лева/ представляваща паричен заем от 29.03.2016г. като неоснователен и недоказан. 

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: