Р Е Ш Е Н И Е

Номер 304 27.09.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На единадесети септември две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Пенка Тоцева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 758/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Банка ДСК ЕАД против Р.И.А., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 23265,75лв. главница, сумата 120лв. такси, сумата 491,75лв. лихва за периода от 16.04.2017г. до 12.07.2017г., 5,07лв. лихвена надбавка за периода върху просрочената главница в размер на 1,76лв. за периода 16.03.2017г. – 04.07.2017г. и лихвена надбавка в размер на 58,14лв. от 05.07.2015г. до 12.07.2017г., ведно с разноските по заповедно производство. Сочи, че с ответника е сключен договор за текущо потребление на 05.05.2016г., като банката предоставила на същия банков кредит в размер на 25100лв., който бил усвоен чрез разплащателна сметка на кредитополучателя-ответник. Поради допусната забава в плащането на уговорените месечни анюитетни вноски изпратена до ответника нотариална покана, с което го уведомява, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем,като е залепено уведомление, т.к. не е намерен на адреса. По подадено по чл.417 от ГПК заявление от банката е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1577/2017г. на РРС срещу ответника за претендираните суми.

В предоставения срок ответникът не депозира отговор, не заявява становище и в с.з.

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 т. 2 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение заповедта за изплънение е връчена на длъжника при условията на чл.47 лл.5 от ГПК, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№1577/2017г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 05.05.2016.г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, като на ответника е предоставен кредит в размер на 25100лв., същият е усвоен чрез разплащателната му сметка. Срокът на договора е 120 месеца, а размерът на месечната вноска - 314,60лв. с падеж 15-то число на месеца. Поради забава в плащането на уговорените месечни вноски - неплащане на три поредни месечни вноски с падеж на 15.04.2017г., 15.06.2017г. и на 15.05.2017г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 04.07.2017г. До ответника е изпратено уведомление, което е връчено по реда на чл. 47 от ГПК. По ч.гр.д. №1577/2017г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните от ищеца суми.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: От приложените писмени доказателства, които не са оспорени, е видно наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника по процесния договор за кредит от 05.05.2016г. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на уговорените вноски- три поредни вноски с падеж 15-то число на месеците април, май и юни 2017г. е изпратена нотариална покана до ответника, с която банката го уведомява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Видно от счетоводните записвания и представените извлечения от сметки на ответника се установява, че същият дължи на ищеца сумата 23265,75лв. главница, 120лв. такси, 491,75лв. лихва за периода от 16.04.2017г. до 12.07.2017г., 5,07лв. лихвена надбавка за периода върху просрочената главница в размер на 1,76лв. за периода 16.03.2017г. – 04.07.2017г. и лихвена надбавка в размер на 58,14лв. от 05.07.2015г. В случая няма причина за съмнение по отношение на редовното водене на счетоводните книги на ищеца и извлечението от същите, в които са отразени дължимите суми от ответника предмет на настоящото производство. Поради което съгласно чл.182 от ГПК, предвид и приложените извлечения от сметки на ответника - кредитна и разплащателна такава намира, че исковата претенция е доказана.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски съразмерно уважената част от иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които са в размер на 628,52лв. представляващи държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо 778,52лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по ч.гр.д. №1577/2017г. на РРС сумата 578,69лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, адрес за кореспонденция гр.Разград, ул. Кв.Св.Кирил и Методий“ №19, че Р.И.А., ЕГН**********, адрес.***, дължи сумата 23262,75лв. /двадесет и три хиляди двеста шестдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ главница, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2017г. до окончателното изплащане, сумата 120лв./сто и двадесет лева/ такса, сумата 491,75лв./четиристотин деветдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки договорна лихва от 16.04.2017г. до 04.07.2017г., сумата 58,14лв./петдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ лихвена надбавка за забава от 05.07.2017г. до 12.07.2017г.

ОСЪЖДА Р.И.А., ЕГН**********, адрес.***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, адрес за кореспонденция гр.Разград, ул. Кв.Св.Кирил и Методий“ №19, ЕИК 131468980 сумата 778,52лв. /седемстотин седемдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 578,69лв./петстотин седемдесет и осев лева и шестдесет и девет стотинки/ за разноски по ч.гр.д.№1577/2017г. на РРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: