О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 12.09.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№870 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от „Теленор България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Е.Х.Х. за установяване , че ответникът дължи на ищеца сумата 78,22 лв. за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и осъдителен иск за заплащане на сумата 237,26 лв. начислена договорна неустойка и 152,83 лв. незаплатени лизингови вноски. Сочи, че между ищеца и ответника е сключен договор от 08.07.2013 г. за мобилен №0896/360701 и договор от 20.12.2013 г. за моб №0895/233757 и закупуване на мобилно устройство на изплащане, че за периода 05.09.2015 г. – 04.01.2016 г. на ответника са предоставени и фактурирани услуги за сумата 78,22 лв., че последната сума не е изплатена в сроковете, определени с Общите условия, поради което ищецът е прекратил едностранно договора с ответника. Твърди, че към момента на прекратяване на договора са останали неизплатени вноски за изплащане на мобилното устройство на стойност 152,83 лв., както и че с това прекратяване за ищеца е възникнало задължение за ответника да заплати на ищеца сумата 237,26 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Ответникът не е представил писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

С молба с вх.№8300/ 12.09.2018 г. ищецът е заявил, че се отказва изцяло от исковете, за разглеждане на които е образувано настоящото граждански дело.

Разпоредбата на чл.233 от ГПК дава възможност на ищеца да се откаже отчасти или изцяло от спорното право във всяко положение на делото. В този случай възниква задължение за съда да прекрати производството по вече образуваното дело, без да взема предвид отношението на ответника, за разлика от хипотезата по чл.232 от ГПК при оттегляне на делото, когато такова съгласие се изисква.

При така заявения отказ от иска ищецът не би могъл да предяви отново същите искове.

Ето защо Съдът на основание чл.233 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№870/2018 г. по описа на РРС поради отказ от иска.

ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4850/18.12.2017 г., издадена по ч.гр.д.№2813/2017 г. по описа на РС Разград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: