В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На трети септември две хиляди
и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин
Косев
секретар Ганка Атанасова
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №
393 по описа за 2018г.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р.И.К. от гр.
Лозница против наказателно постановление № 37-0000239 от 24.04.2018г. на Началника
на Областен отдел “Автомобилна администрация” -гр.Разград, с което за
нарушение на чл.6, ал.1, изр.1, пр.3 от
Закона за автомобилните превози на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. Счита,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание повереникът на жалбоподателя,
поддържа жалбата.
Административнонаказващият, орган редовно
призован, не изпраща представител.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление 37-0000239 от 24.04.2018г. на Началника
на Областен отдел “Автомобилна администрация” -гр.Разград на
жалбоподателя Р.К. за нарушение на чл.6,
ал.1, изр.1, пр.3 от Закона за
автомобилните превози на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №245525/20.03.2018г. съставен на жалбоподателя от Главен инспектор към
ОО “АА” Разград. В акта и НП е отразено, че на 20.03. 2018г. около 7,25ч., в гр.
Разград, на кръстовище на бул. Априлско въстание и главен път Разград –
Търговище при навлизането в кръстовището от посока гр. Търговище към гр.
Разград служители на ОО „АА“ извършили съвместна проверка със служители от ОД
на МВР Разград на лек автомобил „Нисан Серена“
с рег. №*** от категория ППС „М1“-6+1 брой места. Сочи се, че автомобилът бил управляван от
жалбоподателя и извършвал таксиметров превоз на 6 пътника – деца учащи в учебни
заведения в гр. Разград по заявен от тях маршрут от гр. Лозница до гр. Разград,
срещу заплащане, като цената на превоза била договорена в представено
„Споразумение“ с родителите на децата, тире 10. Съставен бил констативен
протокол и снети обяснения на водача, при което се установило, че водачът
извършвал таксиметров превоз на пътници без да притежава Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Направена била справка в регистъра в отдел
„Лицензи“ на ИААА и се установило, че автомобилът не е вписан в регистъра към
Удостоверение за регистрация. Водачът бил уведомен, че автомобилът ще бъде
временно спрян от движение.
От показанията на свидетеля Пл. Ц. /актосъставителя/ се установява, че била
извършвана съвместна дейност от полицейски служители и органи на ОД на МВР – Разград, за пресичане
на незаконната дейност по превоз на пътници. Автомобилът, управляван от жалбоподателя бил спрян и било установено,
че в него пътуват шестима пътници
– деца, учащи в гр. Разград. Водачът не бил родител на някое от децата. Водачът
нямал Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници- такова не му е издавано. Разпитани
са свидетелите М. К. /племенник/ на
жалбоподателя/и Кр. К., които сочат, че
присъствали когато е съставен акта. М.К. сочи, че присъствал в стаята на
актосъставителя, когато се изяснявал случая, след това излезли заедно с
жалбоподателя, но по-късно последният бил повикан и след по-малко от минута
излязъл и сочил, че му представили вече съставен акт, чийто текст не разбрал
напълно. Също и св. Кр. К. сочи, че жалбоподателят бил извикан в стаята и след
минута излязъл, като казал, че му е представен изготвен акт. На базата на тези
показания защитата излага довод, че
актът не е съставен в присъствие на жалбоподателя. Свидетелят е баща на едно от
децата, които пътували с тези автомобили и сочи, че така били решили родителите
на децата – който е свободен да превозва децата до гр. Разград, за да отидат на
училище. Събирали се пари за зареждане на автомобилите, за масла, но на
водачите не се изплащало възнаграждение. Който бил свободен той закарвал
децата. Така се било случило, че в този ден това направил жалбоподателя,
въпреки, че не е родител на някое от пътуващите деца. Представено е и копие от
съставеното в писмен вид споразумение между родителите, цитирано в НП. Според
текста след десето тире на споразумението /посочено е в НП/ разходите по пътуването на децата,
зареждането и поддръжката на автомобилите се покриват от родителите, включени в
споразумението. Текста след тринадесето тире сочи, че всеки от подписалите
споразумението може да се откаже от съвместно покриване на разходите и пр.
Всъщност в споразумението не се говори за възнаграждение на водачите на
автомобилите. Говори се за покриване на разходи и е ясно, че при използване на
автомобил такива възникват. Уговорено е те да се покриват съвместно, което
обаче не означава уговорка за заплащане
възнаграждение на водача за извършения превоз. Покриването от родителите на
разходи за горива и масла в никакъв случай не е възнаграждение за самия водач.
В този смисъл по делото няма реални доказателства, че действително на водачите
са изплащани някакви възнаграждения или че са уговаряни такива. Такива
конкретни данни не се съдържат и в
показанията на актосъставителя, както се каза няма такива данни и в процесното
споразумение.
С оглед изложените фактически обстоятелства съдът намира, че отразената в
НП фактическа обстановка остава недоказана. При събраните доказателства не може
да се направи извод, че е осъществяван именно таксиметров превоз. Не се доказва
жалбоподателят да е получавал възнаграждение за това. По скоро се налага извод,
че с превозването на децата до училище от свободен родител или друго лице,
което се е съгласило, е извършена обичайна услуга и разглежданата ситуация в
никакъв случай не може да се окачестви като „обществен превоз на пътници“ по
смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗАвП. Още по-малко може да се говори за таксиметров
превоз, както е прието в НП. При това наказващия орган не е следвало да
ангажира отговорността на жалбоподателя и като го е направил е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, което по посочените причини следва
да бъде отменено.
Воден от изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №
37-0000239 от 24.04.2018г. на
Началника на Областен отдел
“Автомобилна администрация” -гр.Разград, с което на Р.И.К. от гр. Лозница за
нарушение на чл.6, ал.1, изр.1, пр.3 от
Закона за автомобилните превози на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: