Мотиви към Присъда №311/19.07.2018г., постановена по НОХД №71/2018г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Х.С.С. *** за това, че за времето от 11.09.2008 г. до 30.11.2017 г. в с. Дянково, общ. Разград и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 1622 от 25.08.2008 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД - гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП- 11455/11.09.2008 г. за възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх. № МП- 11456/11.09.2008 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, подадени чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване” гр. Разград до Директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр. Разград /понастоящем ТП на НОИ - гр. Разград/, приложен и към молба-декларация с вх. № 571/29.04.2010 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция /за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти/ и към заявление-декларация с вх. № 568/28.05.2015 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция /за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти/, подадени чрез служители на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград до Директора на ДСП - гр. Разград е получил без правно основание чуждо движимо имущество: парични средства в общ размер на 20866.39 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален Осигурителен Институт- гр. София и парични средства в общ размер на 1 755.00 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция /за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти/, собственост на Агенция за Социално подпомагане - София, всичко на обща стойност 22 621.39 лева, с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството е проведено по реда на чл.371, ал.1, т.1 от НПК при което подсъдимият и защитникът му и гражданските ищци са се съгласили да не се провежда разпит на някои свидетели както и на вещите лица по назначените на досъдебното производство експертизи, поради което разпити на тези лица не са извършвани, а съдът е прочел протоколите за тези разпити и експертни заключения от досъдебното производство по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 от НПК. В съдебното заседание са разпитани останалите свидетели по списъка към обвинителния акт, както и допуснатите от съда свидетели и експертиза.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи съответно наказание.

Подсъдимият и защитникът му считат, че обвинението не е доказано и молят за постановяване на оправдателна присъда. Подсъдимият дава обяснения, в които отрича виновността си.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Национален осигурителен институт гр. София, претендиращо подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 20866.39 лв като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 1755 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х.С.С. е роден на *** ***. Същият е с начално образование, женен, неосъждан.

Подсъдимият Х.С. ***. През 2003 г. той подал молба-декларация до ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ «Св. Иван Рилски» - гр. Разград за да бъде първично освидетелстван, към която приложил медицинските документи от направените му до тогава прегледи и изследвания. Членовете на комисията, след разглеждане на тази документация, преценили, че водещата диагноза на подсъдимия е «Др. болести на органите на кръвообращението». Била му определена 60 % трайно намалена работоспособност със срок на инвалидност две години - до 01.12.2005 г. От ТЕЛК- Разград му било издадено експертно решение № 3463 от 04.12.2003 г. /л. 89 от ДП/, в което били отразени гореописаните констатации. След като подс. С. получил лично Експертното решение, на 23.12.2003 г. той отишъл в сградата на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /сега Териториално поделение на НОИ - гр. Разград/, където подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване вх. № 19643/23.12.2003 г. Към заявлението приложил горепосоченото експертно решение, което било изискуемия документ за отпускане на пенсията. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. С. има право да получи пенсия в първоначален размер от 52.50 лева месечно. С разпореждане № ********** от 22.01.2004 г. на РУСО - гр. Разград същата му била отпусната и било започнато ежемесечното й изплащане по картон в пощенската станция в с. Дянково, общ. Разград.

След като наближил срока на изтичане валидността на горепосоченото Експертно решение от РУСО- Разград уведомили ТЕЛК- Разград за това обстоятелство. От своя страна ТЕЛК - Разград поканили подс. С. да се яви за преосвидетелстване на 25.11.2005 г. като му било указано да представи актуална консултация със съдов хирург от гр. Русе. Понеже подс. С. бил запознат с процедурата по издаване на Експертни решение от ТЕЛК, а именно преглед от членовете на комисията и представяне на медицински документи, той се опасявал, че съобразно заболяването, което има, няма да му бъде издадено редовно Експертно решение, в което да бъде определена поне 50 % ТНР - законовият минимум за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Поради тази причина не се явил пред ТЕЛК - Разград за преосвидетелстване, както на първата дата, която му била определена /25.11.2005 г./, така и на втората дата-30.01.2006 г.

От ТЕЛК- Разград, съобразно нормативния ред, уведомили РУСО- Разград, че подс. С. не се явил за преосвидетелстване. Затова с разпореждане № 5602/27.07.2006 г. на РУСО- Разград отпуснатата лична пенсия на подсъдимия била прекратена, считано от 02.12.2005 г., т. е. с изтичане на определения в издаденото му Експертно решение срок на инвалидност.

Подс. С. нямал постоянни доходи и това го подтикнало да потърси начин, чрез който да възобнови пенсията си за инвалидност поради общо заболяване и то в по-висок размер. Също желаел да получава и лична социална пенсия за инвалидност. Същата съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, се отпускала на лица над 16-годишна възраст с намалена работоспособност повече от 71 на сто, пенсионирани за инвалидност или за осигурителен стаж и възраст. Освен това подсъдимият искал да започне да получава и месечни добавки за социална интеграция - за транспорт и за диетично хранене и лекарствени продукти, които съгласно разпоредбите на Закона за интеграция на хора с увреждания /ЗИХУ/ се отпускали на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност.

Търсейки начин да реализира тези си намерения през месец август 2008 г. подс. С. се сдобил, по неустановен начин и от неустановено в хода на разследването лице, с неистински официален документ - Експертно решение № 1622 зас. № 140 от 25.08.2008 г. /л. 91 от ДП/, на който бил придаден вид, че произхожда от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград. В решението било посочено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Др. болести на артериите и артериолите”, била му определена 82% трайно намалена работоспособност, като за дата на инвалидизация била посочена отново 02.12.2003 г., а срок на инвалидността - пожизнена. Освен това в Регионалната здравна инспекция - Разград в медицинското експертно досие на подсъдимия били приложени освен горепосоченото неистинско Експертно решение, така също и Протокол на медицинска комисия от Хирургично отделение при МБАЛ «Св. Иван Рилски» АД - гр. Разград /л. 152 от ДП/ за изпращане на ТЕЛК и Епикриза от същото отделение за заболяванията и лечението му /л. 153 от ДП/. По досъдебното производство са приложени писма от болничното заведение /л. 136 и л. 140/, видно от които подс. X. С. не е постъпвал за лечение в хирургичното отделение през 2008г. – историята на заболяването със съответния номер, посочен в документите на подсъдимия, касаела друго лице. Подсъдимият бил постъпвал на лечение, но в отделението по психиатрия от 15.05.2006 г. до 06.06.2006 г. с диагноза рецидивиращо депресивно разстройство.

Въпреки че знаел, че не е преосвидетелстван от ТЕЛК- Разград и от там не му е издавано Експертно решение, на 11.09.2008 г. в гр. Разград подс. X. С. подал заявление за възобновяване /възстановяване/ на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-11455/11.09.2008 г. /л. 87 от ДП/ и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-11456/11.09.2008 г. /л. 85 от ДП/ до директора на РУСО, чрез служителя св. Емел Юмерова Ахмедова. Към заявленията бил приложен неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото било всъщност необходимият документ за отпускане на пенсиите. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. X. С. има право да получи исканите пенсии пожизнено, считано от 25.08.2008 г. като първоначално общият им размер бил определен на 119.16 лева месечно. С разпореждане за отпускане на пенсия № **********/23.09.2008 г. /л. 80 от ДП/ на РУСО - гр. Разград горепосочените пенсии били отпуснати на подсъдимия, като след актуализирането им общият размер за изплащане бил 142.29 лева месечно. Освен това във времето, съгласно законодателните изменения размерът на пенсиите периодично се увеличавал. Пенсиите били изплащани на подсъдимия по изплащателен картон в пощенска станция 7270 в с. Дянково, общ. Разград.

По този начин за времето от 11.09.2008 г. до 30.11.2017 г. подс. X. С. получил чрез ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в размер на 20 866.39 лева, представляваща изплатени пенсии.

С разпореждане № 2146-16-177/23.11.2017 г. /л. 104 от ДП/ на ТП на НОИ- Разград, считано от 01.12.2017 г., отпуснатите на подс. X. С. пенсии били спрени на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.

На 29.04.2010 г. в гр. Разград, подс. X. С. подал заявление- декларация вх. № 571/29.04.2010г. /л. 121 от ДП/ за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти пред св. Р.К. К./И./ / - социален работник в Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Разград. В същата подс. X. С. декларирал, че притежава експертно решение № 1622 от 25.08.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”- гр. Разград и го приложил. Като се запознали със същите, служителите от отдел ХУСУ преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента на ТНР, а именно над 71 % и вида и степента на увреждането/ и нормативните разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ, подс. X. С. има право да получи исканите месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 9.75 лева месечно и за диетично хранене и лекарствени продукти, също в размер на 9.75 лева. Със заповед № 571- ЗИХУ/03.05.2010 г. на Директора на ДСП - гр. Разград /л. 120 от ДП/ добавките били отпуснати считано от 01.04.2010 г. до 30.04.2015 г., а сумите били изплащани по посочена от подсъдимия банкова сметка *** «ОББ» клон Разград. По този начин за времето от 29.04.2010 г. до 30.04.2015 г. Х С. получил от АСП - София парична сума в общ размер на 1 170.00 лева, представляваща изплатени интеграционни добавки.

На 28.05.2015 г. в гр. Разград подс. X. С. отново подал молба- декларация до директора на ДСП- Разград с вх. № 568/28.05.2015 г. /л. 119 от ДП/ за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти пред социалния работник Кр. Б.. В същата молба- декларация подс. X. С. отново декларирал, че притежава експертно решение № 1622 от 25.08.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”- гр. Разград, като приложил същото. Като се запознали със същите, служителите от отдел ХУСУ преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента на ТНР, а именно над 71 % и вида и степента на увреждането/ и нормативните разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ, подс. X. С. има право да получи исканите месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 9.75 лева месечно и за диетично хранене и лекарствени продукти, също в размер на 9.75 лева. Със заповед № 568-ЗИХУ/01.06.2015 г. на Директора на ДСП- Разград добавките била отпуснати, считано от 01.05.2015 г., а сумите били изплащани отново по банковата сметка на подсъдимия. Плащането им е спряно, считано от 01.11.2017 г. По този начин за времето от 28.05.2015 г. до 31.10.2017 г. подс. X. С. получил от АСП - София парична сума в общ размер на 585.00 лева, представляваща изплатени интеграционни добавки.

Общият размер на чуждите паричните средства, собственост на АСП- София, получени от подсъдимия е 1 755.00 лева.

От заключението на назначената на Досъдебното производство съдебно- икономическа експертиза се установява, че:

- общо за периода от 18.09.2008 г. до 30.11.2017 г. подс. Х.С.С. ***, е получил от РУСО- гр. Разград, изплатени пенсии, в размер на 20 866.39 лева.

- общо за периода 01.04.2010 г. до 31.10.2017 г. включително подс. Х.С.С. е получил от Дирекция «Социално подпомагане»- гр. Разград изплатени месечни добавки за транспорт и за хранителни и лекарствени продукти, в размер на 1 755.00 лева.

От заключението на назначената на Досъдебното производство комплексна /съдебно- почеркова и техническа е видно, че:

1. Подписите, положени в графите «председател» и «членове» под № 2 и 3 в ЕР № 1622/25.08.2008 г. не са изпълнени съответно от В.К.Ш., Р.Д.Д. и М.К.М.. Подписът, положен в графа «членове» под № 5 в ЕР № 1622/25.08.2008г. е изпълнен от И.М.Н..

2. Подписът, положен в графа «получих решението» в ЕР № 1622/25.08.2008 г. не е изпълнен от Х.С.С., ЕГН **********.

3. Отпечатъкът от печат в ЕР № 1622/25.08.2008 г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК- гр. Разград.

4. Подписите в графа «подпис» в заявление № МП-11455/11.09.2008 г. и в заявление № МП-11456/11.09.2008 г. са изпълнени от Х.С.С., ЕГН **********.

5. Подписите в графа «декларатор» в молба-декларация с № 571/29.04.2010 г. и в заявление-декларация с № 568/28.05.2015 г. са изпълнени от Х.С.С., ЕГН **********.

В хода на съдебното следствие е назначена съдебномедицинска експертиза, като вещото лице в заключението си коментира приложената в експертното досие на подсъдимия история на заболяване №6453/ХО 765 от 2008г. със диагноза Тромбангиитис облитеранс Бюргери, като вещото лице също отчита, че по отношение историята на същото заболяване в писмо на МБАЛ се уточнява, че в информационната система на лечебното заведение няма данни за хоспитализация на подсъдимия в отделение хирургия в периода 20.05.-25.05.2008г. Историята на заболяване с №6453 е на друго лице. Вещото лице сочи, че Облитериращ ендартериит , каквато диагноза е посочена в процесното експертно решение, е заболяване, което би било основание за преосвидетелстване, ако подсъдимият действително е страдал от такова. Вещото лице обаче, както изтъква и в съдебното заседание не може да установи данни, че към 2008г. такова заболяване е било налично – за такова заболяване липсва медицинска документация, както сочи вещото лице.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, заключенията на назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Съдът приема за безспорен факт, че подсъдимият лично е подал пред съответните институции заявленията си и молби – декларациии за отпускане на пенсии, добавки за социална интеграция– това обстоятелство не се оспорва и това е бил установеният ред за подаване на такива документи в съответните институции, както сочат свидетелите в показанията си /прочетените по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 от НПК показания на свидетелките А. Ахмедова и Р. Колева/. Всичко това, сочи, че подсъдимият сам е инициирал отпускане на процесните пенсии и добавки и в този смисъл съзнателно се е ползвал от неистинското експертно решение, с което се бил снабдил - лично го е приложил към тези молби. Също така за съда е несъмнено, че подсъдимият е бил наясно, че това експертно решение е неистински документ. Елементарната логиката сочи, че принципно всеки е наясно, че за да се снабди с експертно решение следва да се яви пред съответна експертна комисия. Това очевидно е било ясно и на подсъдимия, който се бил явявал в предходен период за освидетелстване, което е видно и от обясненията му. Твърденията му, че му били казали, че ще мине със старата документация, без да се явява пред комисия, съдът приема за крайно несериозни. Подсъдимият е знаел, че се сдобива с решение по неправомерен начин. Същият е бил поканен да се яви за преосвидетелстване, но не го е направил. Обясненията му, че тогава нямал възможност да се яви са също крайно несериозни. Всъщност фактът, че не се е явил тогава, когато е поканен сам по себе си е твърде показателен. Подсъдимият не е очаквал при това преосвидетелстване да получи експертна оценка, каквато би искал. В този смисъл и назначената медицинска експертиза не достига до заключение, че към датата на неистинското експертно решение подсъдимият е страдал от заболяването, посочено в същото решение -липсва медицинска документация, която да удостоверява подобно състояние към 2008г. Съдът намира за несъмнено, че подсъдимият съзнателно е целял да се сдобие с експертно решение по начин извън регламентирания – очевидно е осъзнал, че само така може да се сдобие с решение, което да сочи желана от него степен на намалена работоспособност. Сам подсъдимият казва, че след като не се явил в срока за преосвидетелстване тръгнал да „търси начини“. Очевидно е търсил нерегламентирани начини. Дори в графата получил решението същото не е подписано от подсъдимия, а от друго лице. А редовните експертни решения се получават веднага /след заседанието на комисията вземане на решение/ лично от заинтересованото лице и срещу негов подпис, поставен върху самото решение. В случая неустановено лице /или лица/ е изготвило решението, включително с този подпис, и след това същото решение е предоставено на подсъдимия. При това положение същото решение съдържа чужд подпис, поставен от името на подсъдимия, а последният го е ползвал от свое име като основание за получаване пенсии и социални помощи. Подсъдимият не е получил решението си от ТЕЛК, тъй като не се е явил пред същата комисия през 2008г. -липсва валидно експертно решение в този смисъл, а и подсъдимият признава, че не се е явявал. Как точно е получил неистинското решение и от кого са въпроси отговорите на които не изменят изложените по –горе изводи. Експертното решение, с което е разполагал подсъдимия е неистинско, както сочи почерковата експертиза /не е подписано от посочените в него лица като комисия/. Действително според експертизата решението действително е подписано в графа „членове“ под №5 от лицето И.Н., която е посочена като член. Същата обаче, както се установява от показанията й, действително участвала като социален работник при освидетелстването, но не влизала в заседанията на лекарската комисия и не виждала освидетелстваните лица, а впоследствие, машинопистките и носели решенията за подпис, вече с всички подписи на лекарите. При това истинността на подписа на тази свидетелка не променя извода, че подсъдимият не е преосвидетелстван на заседание на ТЕЛК, което да е последвано от съответно решение. В случая неистинското решение очевидно е представено на свидетелката И. Н. за подпис без комисията да се е събирала. Не се променя и изводът, че решението е неистинско - подписите от името на лекарите/другите членове на комисията/ са неистински. При това, дори да се приеме, че решението е изготвено от някого в болничното заведение, това не променя изложените изводи – решението не е издадено по съответния ред и не е акт на посочените в него лица. Подсъдимият не е бил реално освидетелстван. Не е имало реално връчване на решението на подсъдимия в болничното заведение - друго лице се е подписало за получил решението, а подсъдимият го е получил впоследствие. Всичко това означава, че подсъдимият е бил наясно, че решението от което се ползва е неистинско, защото не е издадено по съответния ред и от съответните компетентни лица, нито той го е получил по съответния ред. Както се каза по делото няма данни, че към 2008г. подсъдимият е страдал от заболяването, посочено в неистинското решение, а и в никакъв случай срокът на инвалидизация не би бил пожизнен. Подсъдимият е бил наясно с тази ситуация – несериозно е да се правят изводи в обратен смисъл. Разпитаните по искане на подсъдимия свидетели /К. М. и З. Д./, които сочат, че подсъдимият от доста години имал болки в краката и трудно се придвижвал, всъщност не установяват именно релевантни обстоятелства. От показанията им няма как да се направи конкретен извод за някакво вероятно заболяване, относимо към 2008г. Подсъдимият е бил наясно с реда по който му е издадено предходното експертно решение и с отразената в него степен на намалена работоспособност и при всички случаи е бил наясно и с това, че процесното /неистинското/ експертно решение не е издадено по този ред и отразява очевидно изгодна за него степен на намалена работоспособност, което без съмнение е било целено от него. Същественото е, че не се е стигнало до освидетелстване и подсъдимият е получил процесното експертно решение по друг начин, дори с чужд подпис от негово име, което опровергава всякакви доводи, че подсъдимият не бил наясно, че получава едно неистинско решение. С ясното съзнание относно нередовността на това експертно решение подсъдимият го е представил пред съответните длъжностни лица. В този смисъл съдът приема, че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс.Х.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в за времето от 11.09.2008 г. до 30.11.2017 г. в с. Дянково, общ. Разград и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 1622 от 25.08.2008 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД - гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП- 11455/11.09.2008 г. за възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх. № МП- 11456/11.09.2008 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, подадени чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване” гр. Разград до Директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр. Разград /понастоящем ТП на НОИ - гр. Разград/, приложен и към молба-декларация с вх. № 571/29.04.2010 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция /за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти/ и към заявление-декларация с вх. № 568/28.05.2015 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция /за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти/, подадени чрез служители на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград до Директора на ДСП - гр. Разград е получил без правно основание чуждо движимо имущество: парични средства в общ размер на 20 866.39 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален Осигурителен Институт- гр. София и парични средства в общ размер на 1 755.00 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция /за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти/, собственост на Агенция за Социално подпомагане- София, всичко на обща стойност 22 621.39 лева, с намерение да го присвои. Подсъдимият е използвал неистински официален документ - процесното експертно решение, представяйки го пред служители на РУ “Социално осигуряване“ и Дирекция “Социално подпомагане” . Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимия на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност и добавки за социална интеграция. Дори подсъдимият да е имал някакво заболяване към относимия период, то това не означава, че би имал право да получи изплатените му суми или част от тях. Всъщност в ситуация като разглежданата не фактическите заболявания, а конкретното експертно решение е прякото юридическо основание за получаване на пенсии, добавки. Точно това пряко основание не е било налице, поради което и подсъдимият не е имала право да получи процесните плащания. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимия са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. С. е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действал е съзнателно и целенасочено. Намерението му е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимия и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоил. Процесното неистинско експертно решение е използвано на няколко пъти. Извършените от подсъдимия деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Х.С. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимият не е осъждан, социалното му положение очевидно е нелеко. Отегчаващо обстоятелство обаче е твърде високият размер на присвоените суми и крайно продължителния период в който е продължило неправомерното поведение на подсъдимия. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на три години лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателни са и предявените граждански искове и същите следва да бъдат уважени в размерите в които са предявени. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Национален осигурителен институт гр. София сумата от 20866,39 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на Агенция “Социално подпомагане” гр. София следва да бъде осъден да заплати сумата от 1755 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху уважените граждански искове.

Съдът се произнесе и относно приложените като веществени доказателства медицински документи.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: