Мотиви към Присъда №373/12.09.2018г., постановена по НОХД №572/2018г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.М.С. *** за това, че:

1. Ha 19.07.2018г., в с.Побит камък, обл.Разград се заканил с убийство на Д.А.А. от с.с., с думите: „Ще те наръгам в червата“ и „Ще те убия“, и това заканване е възбудило основателен страх у Д.А.А. за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр.с ал. 1 от НК.

2. На 19.07.2018г., в с.Побит камък, обл.Разград, на два пъти, в условията на продължавано престъпление е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно:

-отправил към св.М.Ф.Х. *** обидна реплика, наричайки я „циганка“, като проявил и невъзпитаност и грубо отношение към нея;

-отправил псувни и закани за убийство към св. Д.А.А., казвайки му: „Ще ти еба майката“, „Ще те убия“, „Ще те наръгам в червата“, нанесъл удар с вила, като повредил чужда движима вещ - трактор „Т16М“ с рег.№ РР 04 576, собственост на ********ЕООД-гр.Разград, счупвайки ляво странично стъкло и причинил на св. Д.А.А. лека телесна повреда по смисъла на 130, ал.1 - престъпление по чл.325, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.

3. На 19.07.2018г., в с.Побит камък, обл.Разград, е причинил на Д.А.А. от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана по гръбната страна на палеца на лява ръка, драскотини и мънични охлузвания по горни крайници, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия Д.А.А., като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр.с чл. 130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите спрямо подсъдимия обвинения, счита ги за доказани и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответни наказания.

Подсъдимият дава обяснения в които отрича виновността си. Защитникът му също излага доводи за недоказаност на обвиненията и моли за постановяване на оправдателна присъда.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.М.С. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан.

Свидетелят Д.А. ***. Той бил управител на ********ЕООД- гр.Разград, което дружество притежавало стопански двор в с.Побит Камък. Ha 19.07.2018г. св.Д. А. повикал свидетелите М.Х., Т.Й., негов племенник и С. С., за да му помогнат за извършването на ремонт на оградата на стопанския двор на ********ЕООД, в с.Побит камък. Преди обяд, на същия ден, св.Д.А. отишъл в гр.Кубрат, за да купува резервни части за техниката, ползвана от дружеството, като оставил посочените свидетели да работят при стопанския двор. Около обяд на същия ден - 19.07.2018г., в с.Побит Камък, общ.Разград, св.М.Х. чистела около оградата на стопанския двор и събирала боклука и строителните отпадъци в ремарке на трактор Т16М, с рег.№ РР 04 576, собственост на ********ЕООД. Тогава към нея се приближил подсъдимият П.С., чиято къща се намирала в съседство до стопанския двор на дружеството и започнал да рови в камарата с отпадъци, събрана в ремаркето на трактора, като ги разпилял по земята. Св. Х. му направила забележка, да не рови в боклука, за да не го разпилява. При това подсъдимият й отговорил с груб тон - „Ти какво ще правиш по цял ден, само цигари ли ще пушиш, нали това ти е работата“. След това подсъдимият взел от купа една бетонна отливка под формата на блокче и тръгнал към дома си. Отдалечавайки се, казал на висок глас към свидетелите С.С. и Т.Й. : „От къде ги вземате тези цигани на работа“, като имал предвид св. М.Х.. Св. Т. Й. му направил забележка, да не обижда св.Х. и да не се държи грубо. След това подсъдимият се прибрал в дома си с бетонното блокче, което носел в ръце. Св.Х. чула думите на подсъдимия, почувствала се обидена и й станало неудобно от това, че тези обиди са изречени на улицата пред свидетели.

Около 14,00ч. св. Д. А. се прибрал от гр.Кубрат и св.Т.Й. му казал за случилото се – разказал му, че подс.П.С. обидил св.М.Х..

Св.Д.А. се видял с подсъдимия на улицата в късния следобед и му казал, че е разбрал за инцидента през деня, като му направил забележка, да не предизвиква скандали и да не обижда работниците му.

Около 17,00ч. на посочената дата /19.07.2018г./ св.Д.А. преустановил работата по оградата на обекта и тръгнал към трактора Т16М, за да го прибере в двора на базата. Трактора бил спрян на улицата до стопанския двор, в близост до дома на подс.П.С. – на отсрещната страна на улицата спрямо дома на подсъдимия. В момента в който св. А. потеглял с трактора подс.П.С. излязъл от дома си, като носел със себе си една вила. Подсъдимият тръгнал към вече движещият се трактор и започнал да псува св.А. и да му отправя закани за убийство, казвайки му - „Ще ти еба майката“, „Ще те убия“, „Ще те наръгам в червата“. Приближил до трактора и ударил със зъбците на вилата лявото странично стъкло на трактора. В резултат на това стъклото на трактора се счупило. Подс.П.С. за втори път замахнал с вилата, вече през счупеното стъкло на трактора, опитвайки се достигне и засегне с нея св.Д.А.. При тези удари парчета от счупеното стъкло порязали св.Д.А., като му нанесли порезна рана по гръбната страна на палеца на лявата ръка, драскотини и охлузвания по двете ръце. За да не бъде засегнат от вилата Св. Д. А. скочил от трактора в движение от другата страна и избягал. Тракторът преустановил движението си.След това св.А. се обадил по мобилния си телефон на полицейския служител М.В. - мл.помощник инспектор, обслужващ територията на с.Побит камък и съобщил за инцидента. Междувременно подсъдимият тръгнал да се прибира към дома си, като продължавал да отправя псувни и закани за убийство към св.А., заявявайки му „Ще ти еба майката“ и „Ще те убия“. Свидетел на случилото се станала св.М.Х., която се намирала на улицата, в близост домястото на инцидента. Другите работници си били тръгнали.

Малко по-късно подс.П.С. напуснал селото - бил откаран с автомобил от зет си и полицейските служители не го открили в този ден. На следващия ден - 20.07.2018г. подс.П.С. бил издирен от полицията и задържан по реда на ЗМВР със заповед за полицейско задържане, за срок от 24 часа, считано от 07.30ч. В 11,00ч. на 20.07.2018г. е бил освободен.

С протокол за доброволно предаване от 20.07.2018г. подс.П.С. предал на полицейските служители 1 бр. метална вила с дървена дръжка с дължина 150 см. Същата е приложена като веществено доказателство по делото.

От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че при инцидента на 19.07.2018г. на св. Д.А. са причинени: порезна рана по тръбната страна на палеца на лява ръка; драскотини и мънички охлузвания по горни крайници. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Травмите са резултат от действието на предмет/и с остър/режещ ръб и от тангенциално въздействие на такива предмети. Видимите травматични увреждания търпят пълно обратно развитие за срок до 10 дена. В съдебното заседание вещото лице посочва, че тези увреждания могат да се получат от парчета стъкло, при досег /отъркване/ в кожата.

Събедно-медицинска експертиза е назначена и по отношение на подсъдимия, но същата не констатира наранявания.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на част от разпитаните свидетели, заключенията на назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Основно доказателствено средство в случая са показанията на свидетелите Д. А. и М. Х.. Тези двама свидетели конкретно описват поведението на подсъдимия - нанесените от него удари по стъклото на трактора, употребените от подсъдимия изрази. Показанията им съвпадат дори в детайли, логични са, поради което и съдът ги кредитира. Подсъдимият в обясненията си и св. К. С. /съпруга на подсъдимия/ твърдят, че преди проявата на подсъдимия той бил влязъл в спор със св. Д. А. и последният бил почнал да го блъска, заплашва и скъсал джоба на фланелката му. Св.Д А. също сочи, че имал разговор с подсъдимия, но твърди, че само му обърнал внимание да не обижда работниците. От страна на подсъдимия се представя като доказателство фланелка с разкъсан /или разшит джоб/, но доколкото същата е представена едва в съдебно заседание то съдът не намира, че огледът на същата фланелка може да доведе до някакви конкретни изводи. Очевидно преди св. А. да тръгне да прибира трактора между него и подсъдимият не се е стигнало до сериозно пререкание или счепкване, а явно просто са разменени реплики – отправената забележка от свидетеля А., както сочи последния. Също така подсъдимият и съпругата му твърдят, че св. Д. А. бил тръгнал с трактора към дома им и по думите им щял да блъсне оградата им и за това подсъдимият се бил намесил удряйки трактора с вилата за да го спре. Тези твърдения съдът намира за напълно несъстоятелни. Във фотоалбума към огледния протокол е отразено положението на трактора след спирането му. На снимка №1 /л.8 от ДП/ е видно това положение, като трактора е спрян на платното на отсрещната страна на улицата спрямо домът на подсъдимия. Домът на подсъдимия не е обхванат на снимката, но се пада в ляво /на отсрещната страна/, както установяват всички данни по делото. Тракторът е насочен към стопанския двор /в дъното вдясно на снимката/, като очевидно, както твърди св. Д. А. той се е придвижвал успоредно на стопанския двор и направо по платното за да достигне по -свободно място пред стопанския двор за да обърне трактора и да влезе в стопанския двор. Именно около спрелия трактор са намерени и парчета от счупени стъкла, такива е имало и по тревната площ към стопанския двор, за което свидетелства св. Б. А. /полицейски служител запазил местопроизшествието/. Последното съдът разглежда като доказателство, че тракторът се е движил именно успоредно на тревната площ, а не към дома на подсъдимия. В този смисъл съдът не кретидира крайно нелогичните и явно непоследователни обяснения на подсъдимия и показанията на неговата съпруга, тъй като ги счита за крайно недостоверна защитна теза. Очевидно тракторът не се е движил към тяхната ограда. Ако беше така, то подсъдимият несъмнено не би имал време да забележи това, да се прибере в двора си, да вземе вилата и отново да излезе на улицата с нея, за да нанесе удар по трактора. Явно е, че тракторът се е насочил към стопанския двор, а подсъдимият чисто и просто е търсил саморазправа, явно ядосан от това, че свидетелят му направил забележка. Подсъдимият е нанесъл най-малко два удара по стъклото на трактора, като вторият удар всъщност представлява опит за промушване на вилата през счупеното стъкло, за да бъде засегнат свидетеля. Именно това е принудило свидетелят Д. А. да скочи от трактора, а казаното от него намира пълно потвърждение и в показанията на св. Х.. Безспорно е, че именно при тези действия на подсъдимия свидетелят е бил наранен от счупени стъкла. При тези си действия подсъдимият отправил закана към свидетеля. Думите „Ще те убия“, „Ще те наръгам в червата“ са възприети и от пострадалия и от свидетелката Х.. При това подсъдимият е псувал, отравял вулгарни изрази. Разпитани са и свидетелите В. И. и Б Н., участвали като поемни лица, които установяват обстоятелствата по извършения оглед. Установява се също така, че по-рано през деня подсъдимият е отправил реплика спрямо свидетелката Х. – обърнал се към свидетелите С.С. и Т.Й. с думите „От къде ги вземате тези цигани на работа“. Именно посочените свидетели установяват този факт с показанията си, както същото се сочи и от св. Х..

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянията си подсъдимият П.С. е осъществил на първо място съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 19.07.2018г., в с.Побит камък, обл.Разград се заканил с убийство на Д.А.А. от с.с., с думите: „Ще те наръгам в червата“ и „Ще те убия“, и това заканване е възбудило основателен страх у Д.А.А. за осъществяването му. Това престъпление е осъществено от подсъдимия чрез отправяне на конкретна заплаха спрямо пострадалия – явно ядосан от отправена реплика от пострадалия, подсъдимият действително му се е заканил с убийство. Конкретно подсъдимият е казал на пострадалия, че ще го убие, също и, че ще го наръга в червата, която реплика е с идентично значение. Това е именно закана за убийство. При конкретната ситуация тази закана е могла да възбуди и очевидно е възбудила основателен страх у пострадалия, че може да бъде осъществена- подсъдимият е съпътствал думите си с действия, целейки да нарани пострадалия с вила. При осъществяване на това престъпление подсъдимият е действал с пряк умисъл – напълно целенасочено.

На следващо място подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като на 19.07.2018г., в с.Побит камък, обл.Разград е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: отправил псувни и закани за убийство към св. Д.А.А., казвайки му: „Ще ти еба майката“, „Ще те убия“, „Ще те наръгам в червата“, нанесъл удар с вила, като повредил чужда движима вещ - трактор „Т16М“ с рег.№ РР 04 576, собственост на ********ЕООД-гр.Разград, счупвайки ляво странично стъкло и причинил на св. Д.А.А. лека телесна повреда по смисъла на 130, ал.1 от НК. Подсъдимият е отправил посочените непристойни реплики към пострадалия, псувал и заплашвал, нанесъл е удари към управлявания от свидетеля трактор, като така му е нанесъл повреда, съзнателно е наранил пострадалия. Тези прояви са непристойни. Самото деяние осъществяващо заканата се явява непристойно и с оглед правилата на идеалната съвкупност осъществява и конкретния състав на престъплението „едро хулиганство“. Хулигански характер има и нанесената на пострадалия телесна повреда, която конкретно ще се разгледа по –долу, но при условията на идеална съвкупност същата се включва и в цялостната хулиганска проява. Извършените от подсъдимия действия са непристойни – брутални, скандални, грубо нарушаващи обществения ред – потъпкващи всякакви норми на благоприличие и морални устои, изразяващи явно неуважение към обществото – демонстрация на ярост, агресивност. При извършване на престъплението “хулиганство” подсъдимият е действал с пряк умисъл – съзнателно и целенасочено брутално, агресивно. С оглед доводите на защитата, че във връзка с телесната повреда не следва да се поставя въпрос за хулиганство, очевидно се изтъква поглъщане, то тези доводи не се приемат от съда. Достатъчно е тук да се напомнят положенията постановени с Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, като в раздел I, т.3 от същото постановление изрично се разглежда като възможна хипотезата на идеална съвкупност между телесна повреда и хулиганство, а в т. 7 от същия раздел отново се поставя въпросът за идеалната съвкупност между престъплението хулиганство и други престъпления и принципно се отрича поглъщаемостта.

Подсъдимият следва да бъде признат за невиновен единствено в часта от обвинението по чл.325, ал.1 от НК относно отправяне на обидна реплика „циганка“ към св. М.Х., проява на невъзпитаност и грубо отношение към нея, както и в това престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Действително поведението на подсъдимия спрямо свидетелката е било обидно. Само по себе си обаче това първоначално деяние спрямо св. Х. /случило се преди основния инцидент/ не се явява едро хулиганство по смисъла на закона, доколкото не разкрива дотолкова съществена тежест. Същото може да се определи като проява на дребно хулиганство, но само по себе си не се явява престъпно деяние, което да бъде включено в състав на продължавано престъпление. В тази част подсъдимият следва да бъде оправдан.

На следващо място подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 19.07.2018г., в с.Побит камък, обл.Разград, е причинил на Д.А.А. от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана по гръбната страна на палеца на лява ръка, драскотини и мънички охлузвания по горни крайници, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия Д.А.А., като деянието е извършено по хулигански подбуди. Подсъдимият е нанесъл удари по стъклото на трактора при което стъклото се е пръснало и парчета от него са наранили пострадалия. Уврежданията на пострадалия се определят като временно разстройство на здравето неопасно за живота. Същественият момент е дали подсъдимият е действал умишлено или пък не е имал реално намерение да нарани пострадалия, а само да го сплаши или да нанесе повреда на трактора, при което да го е ранил непредпазливо. Съдът намира, че в случая следва да се приеме за доказана именно умишлената проява от страна на подсъдимия при нанасяне на процесните рани на пострадалия. Този извод произтича от цялостната логика на разглеждания случай. Подсъдимият съзнателно е нанесъл удар по стъклото. След първия удар е опитал да провре вилата през счупеното стъкло за да достигне пострадалия. Очевидно е целял да го удари и нарани. И именно при тази ситуация пострадалият е наранен. Това го е принудило да скочи от трактора, за да се спаси. При това да се говори за непредпазливо нанесена телесна повреда очевидно не е уместно – налице е съзнателно поведение на подсъдимия. Подсъдимият при всички случаи е съзнавал, че така ще нарани пострадалия и очевидно това е целял – действал е с пряк умисъл. Подсъдимият е действал по хулигански подбуди. В случая подсъдимиият явно е бил ядосан от разменените преди това реплики с пострадалия и явно отношенията им не са били добри в немалък период. Вярно е, че в определени случаи личната вражда между пострадал и деец би изключила наличието на хулиганските подбуди. Всеки случай обаче е конкретен и разкрива специфични особености. Основният въпрос в разглеждания случай е дали подсъдимият е действал подтикван от съществуваща вражда или е целял да покаже явно неуважение към обществото. Настоящият състав счита, че данните по делото дават основание за категоричен извод, че подсъдимият е целял именно да изяви себе си, да демонстрира неуважение към обществените порядки. Точно към момента на събитието пострадалият не е предизвикал поведението на подсъдимия – подсъдимият е действал с ярост, очевидно е търсил демонстративен ефект. Изобщо начинът по който деянието е извършено разкрива стремежа на подсъдимия да демонстрира незачитане на обществените порядки, да предизвика вниманието върху проявата си. Ето защо деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК.

Индивидуализирайки наказанията на подсъдимия съдът отчита като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало. В тежест на подсъдимия се отчита проявената в случая недопустима агресивност, характеризираща цялостното му поведение в случая. При това съдът намира, че за извършеното престъпление по чл.144, ал.3 във вр.с ал. 1 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което е между минималния и средния законов размер. За престъплението чл.325, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца/което е по-близко до минимума/, както и наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата по радиовъзел по местоживеене на подъсдимия. За престъплението по чл. чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което е над минималния размер, но и под средния законов размер. На основание чл.23, ал.1 от НК следва да бъде определено общо наказание, което следва да бъде в размер на най - тежкото наказание, а именно една година и четири месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за отлагане изпълнението на това наказание – подсъдимият не е осъждан, определеното общо наказание лишаване от свобода не надхвърля три години и съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието. Ето защо изпълнението на така определеното общо наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Към така определеното общо наказание лишаване от свобода следва да бъде присъединено и наказанието обществено порицание на основание чл.23, ал.2 от НК.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Съдът се произнесе и по веществените доказателства по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: