МОТИВИ към решение № 350 постановено по АНД № 600/ 2018г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 НК срещу А.Е.О., ЕГН ********** ***, за това, че на 16.03.2017г., в гр.Разград, в писмена декларация с рег.№ 53/16.03.2017г. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, която по силата на закон - чл.160, ал.1 от ЗДвП във вр.с чл.8, ал.2 от ЗЛД се дава пред орган на властта - служител в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдила неистина, а именно, че СУМПС с № 244648742, издадено на нейно име е било изгубено на 15.03.2017г. в гр.Исперих.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з. нарушителката О., редовно призована не се явява, за нея упълномощен защитник – адв. Ем. Н.,***, който намира обвинението за несъставомерно, поради липса на специалната цел – издаване на новото СУМПС, алтернативно, пледира за липса на умисъл. Моли съда да признае обвиняемата за невиновна.

За РП Разград в с.з. участва представител – Прокурор Д. Н., който поддържа предложението, като моли съда да определи размера на наказанието около средния предвиден в НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемата А.Е.О. живеела в Кралство Великобритания. Същата е правоспособен водач на МПС, категории АМ, В1 и В.

В началото на 2017г. обв. А. О. представила пред компетентните власти на Кралство Великобритания за извършване на подмяна СУМПС с английско такова.

След завръщането си в РБългария на 16.03.2017г. обв. А. О., отишла в сградата на ОД на МВР-Разград, сектор „Пътна полиция”, където попълнила декларация, съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на БДС за изгубен, откраднат или унищожен документ за самоличност, изискуема по силата на закон - чл.8, ал.2 от ЗБДС /действащ към момента на деянието - 16.03.2017г./, като собственоръчно написала в декларацията, че е загубила свидетелството си за управление на МПС. След това подписала декларацията в графата „Декларатор”. Тази декларация обвиняемата представила пред свид. Й. И. А. - служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Разград. Последствие на обв. А. О. било издадено ново свидетелство за управление на МПС с № 283205757.

На 29.05.2017г. в ОДМВР-гр.Разград е получено писмо рег.№ 3286р- 21927/29.05.2017г. на ГД „НП” - гр. София, с което са изпратени 14 броя СУМПС, подменени в чужбина. Под № 2 в списъка е свидетелство за управление на МПС на А. Е.О. с № 244648742, което е било подменено в Кралство Великобритания.

От заключението на назначената по делото съдебно-графическа експертиза се установява, че саморъчният подпис за „Декларатор“ в декларация № 53/16.03.2017г. по чл.17, ал.1 от Правилник за издаване на БДС от името на А.Е.О., е изпълнен от същото лице.

Обв. А. О. е неосъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемата е съставомерно по чл. 313, ал.1 от НК. С така извършеното деяние А. О. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.3 вр. ал.1 от НК за това, че: на 16.03.2017г., в гр.Разград, в писмена декларация с рег.№ 53/16.03.2017г. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, която по силата на закон - чл.160, ал.1 от ЗДвП във вр.с чл.8, ал.2 от ЗБЛД се дава пред орган на властта - служител в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдила неистина, а именно, че СУМПС с № 244648742, издадено на нейно име е било изгубено на 15.03.2017г. в гр.Исперих.

Обект на процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.нар. "лъжливо документиране". Обвиняемата е осъществила изпълнителното деяние на престъплението, като е потвърдила неистина - че е изгубила СУМПС с № 244648742, издадено на нейно име, в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 160, ал.1 от ЗДвП и чл. 8, ал.2 от ЗБЛД се подава пред орган на власт за удостоверяване истинността на обстоятелството, че е загубила СУМПС.

От субективна страна, деянието е извършено умишлено – обвиняемата е съзнавала обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.

В тази връзка съдът намира доводите на защитата за неоснователни. От една страна процесното престъпление е на просто извършване – с декларирането на неверните обстоятелства и представянето на Декларацията пред органа на власт, деянието е осъществено. НК не изисква и специална цел във връзка са неверното деклариране или съставемерни последици. За субективната страна на деянието – обвиняемата няма как да е забравила къде се намира процесното СУМПС, доколкото вече е притежавала английско такова, като е знаела, че за издаването му е необходимо да предаде българското си СУМПС, което е и сторилаь, т.е. та е осъществила деянието, за да й бъде издадено и българско СУМПС.

В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 330/2017г. по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, както и Справка за съдимост, Характеристична справка за обвиняемата, Декларация.

С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно минало на обв. А. О. и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и А.Е.О., ЕГН ********** , следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната и такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: