Р Е Ш Е Н И Е

№ 291, 05.09.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на тридесет и първи август две хиляди и осемнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1296 по описа за 2018г.:

Обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.

Депозирана е искова молба от Д.Х.Г., с която са предявени обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ срещу ЕТ“ЛЮБИМЕЦ-Н. Л.“за отмяна на уволнението й като незаконосъобразно, за възстановяване на преди заеманата от нея длъжност-„продавач“, за заплащането на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за 6 месеца в размер на 3100лв., ведно със законната лихва. Твърди, че е незаконосъобразно уволнена. Ищцата твърди, че работодателят в началото на 2018г. вече е прекратявал трудовото й правоотношение, но впоследствие е отменил заповедта си, след подадено от нея заявление. В края на м.май 2018г. работодателят за втори път е прекратил трудовото правоотношение. На първо място работодателят не й е връчил предизвестие, а направо е пристъпил към издаване на заповед №7/31.05.18г. Въпреки, че е бил известен, че ищцата е бременна, преди уволнението ответникът е предприел прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, въпреки че законът не му дава право. Ищцата твърди, че попада под закрилата на чл.333 ал.5 КТ. Твърди, че не е искано и разрешение от Инспекцията по труда. След уволнението ищцата останала без работа и се регистрирала в БТ.

Ответникът ЕТ“ЛЮБИМЕЦ-Н. Л.“ счита първите два иска за основателни и доказани, но оспорва третия иск за заплащане на обезщетение по чл.225 КТ, тъй като ищцата е била в болнични заради бременност и болнични по майчинство и е получила обезщетения от НОИ.

С молба-становище вх.№7875/27.08.18г. ищцата е направила оттегляне на иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 3100лв. за периода 01.06.18г.-01.12.18г.

Въз основа на събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Ищцата е назначена на работа при ответника с трудов договор №4/04.06.15г. на длъжност „продавач“ в търговски обект-зоомагазин.Този трудов договор е изменян два пъти, с допълнителни споразумения от 13.01.16г. и от 12.01.18г., като с последното е намалено трудовото й възнаграждение и е определен срок на договора. Със заповед №5/17.01.18г. трудовото правоотношение е прекратено, поради изтичане на уговорения срок. Със заявление от 18.01.18г. ищцата е поискала от работодателя си да отмени заповедта за уволнение, тъй като заповедта е незаконосъобразна и ще бъде атакувана в съда. Ответникът е отменил заповедта за уволнение със заповед №1/24.01.18г. В периодите 17.01.18г.-19.02.18г., 19.05.18г.-02.07.18г. и 15.06.18г.-26.07.18г. ищцата е била в болнични поради бременност, а след това и раждане. Със заповед №7/31.05.18г. на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ ответникът отново е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, което е предмет на настоящия спор. Ищцата представя доказателства, че е безработна, регистрирана в БТ.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Исковете са допустими.

Разгледани по същество, исковете по чл.344 ал.1 т.1 /за отмяна на уволнението/ и т.2 /за възстановяване на преди заеманата длъжност/ КТ се явяват основателни, с оглед направеното признаване на исковете от страна на ответника. Тъй като съдебното решение се основава на признаването на ответника, на основание чл.237 ал.2 ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

Третият от обективно съединените искове-по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225КТ/за заплащане на обезщетение, за времето което е останала без работа поради уволнението/ е оттеглен от ищцата преди първото по делото заседание, като в тази част производството следва да бъде прекратено, без съгласието на ответника.

С оглед основателността на първите два иска, ответникът дължи държавна такса от по 50лв. за всеки, а за третия иск- държавна такса не се дължи, тъй като производството е безплатно за работника.

Страните не претендират за разноски.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Д.Х.Г. ***, ЕГН ********** извършено със заповед №7/31.05.2018г. на ЕТ“ЛЮБИМЕЦ-Н. Л.“гр.Разград, на основание чл.334 ал.1 т.1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Х.Г., ЕГН ********** на предизаеманата длъжност- „продавач“ в зоомагазин, на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д.Х.Г. против ЕТ“ЛЮБИМЕЦ-Н. Л.“иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 КТ, поради оттегляне на иска.

ОСЪЖДА ЕТ“ЛЮБИМЕЦ-Н. Л.“да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените искове в размер на 100лв.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от днес-05.09.2018г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: