Р
Е Ш Е Н И Е
№294/23.10.2018г.,гр.Разград
секретар : Пенка Тоцева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №108 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.
Ищецът-„Профи
Кредит България”ЕООД-София- моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника, че дължи сумата, след уточнение с
молба вх.№6193/29.06.2018г./л.154 от делото/, 1550 лева по договор за потребителски
кредит №3014235624 от 15.11.2016г.; 749,68 лева договорена възнаградителна
лихва и сумата 1549,40 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, ведно законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК-15.09.2017г. За сбора на посочените суми- 3849,08 лева е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д.№2426/2017г. по описа на РРС, като за сумата от 11,42 лева лихва за
забава с първоначалната ИМ е направен отказ от иска в тази част. Ищецът претендира
и присъждане на разноски.
Ответникът
е призован по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Назначеният му от съда особен
представител е депозирал писмен отговор-л.85 от делото. С отговора и в съдебно
заседание настоява иска да се отхвърли като неоснователен. Заявява, че избрания
пакет от допълнителни услуги „Бонус“ е недействителна клауза от договора за
потребителски кредит, тъй като противоречи на закона, заобикаля го и накърнява
добрите нрави. Твърди още, че положените подписи на погасителния план към
договора и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация не са
положени от ответника и че той дължи връщане само на главницата от 1 550
лева.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№2426/2017г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата 3849,08 лева главница, ведно със
законна лихва, считано от 15.09.2017г.; 11,42 лева лихва за забава. Със
заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 77,21
лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, заради което в дадения срок на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е
предявил настоящия установителен иск.
Видно от представения с исковата молба договор за
потребителски кредит профи кредит стандарт №3014235624 на 15.11.2016г. между ищеца
и ответника са сключени два договора-договор за кредит и договор за
допълнителни услуги „Бонус“. Договора за кредит е за 1550 лева, по силата на
който, ответникът се е задължил да върне
заемната сума на 24 равни месечни вноски с оскъпяване от 749,68 лева. По втория
договор, който съгласно представената бланка е като продължение на първия и е
негова неразделна част, кредополучателят е поел задължение по пакет от
допълнителни услуги за сума от 1549,92 лева с месечна вноска 64,58 лева. При
сключване на договора на ответника са предоставени за подпис: декларации;
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; ОУ към договора
за потребителски кредит, състоящи се от 11 страници; погасителен план с
посочена месечна вноска по кредита и по пакета допълнителни услуги. Ответникът
е подписал и искане за отпускане на потребителски кредит-Профи Кредит Стандарт,
като поисканата от него сума е в размер на 3000 лева за срок от 24 месеца;
декларация във връзка с обработка на личните данни и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити-л.29; л.36 и
л.39 от делото.
Пред вид оспорването от особения представител на
подписите на ответника по делото е назначена графическа експертиза, вещото лице
по която дава заключение, че подписите на кредитополучател по посочените
по-горе документи са изпълнени от ответника М.А.Х.. Вещото лице обяснява в
съдебно заседание, че е изследвал само устойчивите признаци от подписа, тъй
като „лицето е със слабо обработен почерк“.
По делото е назначена и съдебно- счетоводна експертиза,
вещото лице по която на два пъти депозира заключение, съгласно което: ищецът е
превел по сметка на ответника сума в размер на 1550 лева, която последния е усвоил
изцяло; сумата по закупения пакет за допълнителни услуги в размер на
1 549,92 лева не е предоставена на ответника; погасителни вноски по
кредита не са постъпвали; неиздължените вноски по кредита са 24х95,82 лева-общо
2 299,68 лева, от които 1 550 лева главница и 749,68 лева договорена лихва/
при законова лихва 315,37 лева/. В потребителския кредит ГПР е 49,89%, включващ
договорения годишен лихвен процент 41,17% и всички разходи, свързани с кредита.
Съгласно заключението, по процесния договор за кредит ГПР е с 0,61% по-малък от
максимално определения със ЗПК, чл.19 ал.4, таван на ГПК от 50,50%.
В настоящото производство лихви за забава в размер на
11,42 лева, присъдени в заповедното производство, не се търсят. С исковата
молба ищецът е заявил отказ от тази претенция.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Ответникът е получил пари в заем и тъй дължи връщането им, ведно с
договорената възнаградителна лихва. В случая, той е получил 1 550 лева и
дължи връщане плюс договорената лихва от 749,68 лева. Върху главницата дължи
законна лихва, считано от 15.09.2017г.-датата на подаване на заявлението по
заповедното производство, до окончателното плащане. Неоснователно ищецът
претендира законова лихва и върху договорената такава, с което би се стигнало
до начисляване на лихва върху лихва т.н. анатоцизъм, което нашето гражданско
право не допуска по отношение на физически лица, какъвто е й ответника. Искът е
неоснователен и по отношение на търсената сума 1549,92 лева, начислена в
партидата на ответника като дължима по закупен пакет от допълнителни услуги.
Това е така, тъй като при сключване на договора за потребителски кредит, за
какъвто ответникът е депозирал искане за отпускане, на кредитополучателя са
предоставени бланки, готови образци, в които като неразделна част от договора
за кредит е включена клаузата „избран пакет допълнителни услуги“. Съдът приема,
че така изготвените образци са подвеждащи, тъй като не става ясно до колко
ответникът е бил информиран и запознат, до колко той е осъзнавал, че сключва и
втори договор и дължи връщане и на допълнителна сума, която изобщо не е
получавана от него, нито се е възползвал от визираните допълнителни услуги. Още
повече, че видно от предоставения му за подпис „стандартен европейски формуляр“
в раздел III т.3 изрично е отбелязано, че
за предоставяне на кредита не се изисква сключване на друг договор за
допълнителна услуга. С договора за закупуване на пакет за допълнителни услуги,
явно се оскъпява договора за кредит много над допустимия таван на ГПР съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК и тази клауза е
нищожна като противоречаща на закона.
От
драга страна, процесният договор попада в приложното поле на потребителската
защита на ЗЗП, тъй като кредитополучателят е физическо лице, по кредит, който
не е предназначен за търговска или професионална дейност. С разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, в случая-т.9, налага на потребителя приемане на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора. При
сключване на договора за кредит на ответника са предоставени изброените по-горе
документи, от които само ОУ са 11 страници, едва ли той е имал възможност и
време при подписването им да се запознае със съдържанието на всеки от тях. Това
прави обсъжданата допълнителна клауза нищожна и като противоречаща на добрите
нрави.
Не на
последното място, ако се приеме, че клаузата „избран пакет допълнителни услуги“
е действителна то би се стигнало до нарушаване на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, тъй като ищецът не е превеждал на ответника
процесната сума от 1 549,92 лева, нито му е предоставил някакви допълнителни
услуги по договора за кредит.
За това
в тази част искът като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане и на направените
разноски и по исковото и по заповедното производство, които следва да се
изчислят съразмерна уважената част от иска. Видно от представения от ищеца
списък по чл.80 от ГПК разноските направени от ищеца са в общ размер 1 401,28
лева- 127,21 лева разноски по заповедното производство и 1 274,07 лева
разноски по настоящото исково производство, а изчислени съразмерна уважената
част от иска дължимите за двете производства разноски са в размер на 837,21
лева. С оглед разпоредбата на т.11г от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2426/2017г. следва да се
обезсили в частта относно присъдените разноски, както и в частта на присъдените
лихви за забава в размер на 11,42 лева, пред вид направения отказ от иска в
тази част.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено по отношение на М.А.Х. с ЕГН-**********
с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че съществува вземане на „ПРОФИ
КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК-175074752 с адрес: гр.София, бул.”България” №49
бл.53Е, вх.В по договор за потребителски кредит №3014235624,
сключен на 15.11.2016г. и първия дължи на втория само сумата от 1 550 лева-главница, ведно със
законна лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното плащане, както и сумата
749,68 лева договорена лихва, като
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан относно претендираните 1 549,92 лева по клауза „закупен
пакет за допълнителни услуги“, която клауза е неравноправна и нищожна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП и ЗПК. ОСЪЖДА М.А.Х.
с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК-175074752 с адрес: гр.София, бул.”България”
№49 бл.53Е, вх.В сумата от 837,21 лева разноски по настоящото и заповедно
производство, изчислени съразмерно уважената част от иска.
Прекратява производството по делото в частта за сумата от
11,42 лева лихва за забава, поради отказ от иска и
ОБЕЗСИЛВА
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№2426/2017г.
по описа на РРС в частта относно присъдените разноски в размер на 77,21 лева
платена държавна такса и 50 лева юрисконсулстско възнаграждение и в частта
относно лихвата за забава в размер на 11,42 лева.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :