Р Е Ш Е Н И Е

Номер 344 24.10.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На трети октомври две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №305/2018 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92 от Закона за задълженията и договорите.

Депозирана е искова молба от „Теленор България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу П.Л.М. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 77,95 лв. за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, както и сумата 94,01 лв. за начислена договорна неустойка. Сочи, че между ищеца и ответника е сключен договор от 25.04.2015 г. за мобилен №0897 64 52 15 с програма Резерв Старт, че за отчетните периоди 01.04.2015 г. – 30.04.2015 г. и 01.05.2015 г. – 31.05.2015 г. са начислени сумите 70,24 лв. и 10,99 лв., че тези две фактури са останали неплатени, поради което ищецът е прекратил едностранно индивидуалния договор с ищеца, че за това прекратяване ответникът дължи на ищеца сумата 94,01 лв. на осн. т.11, ст. 2 от договора, че ответникът не е изплатил сумата по договора, както и начислената неустойка и за това вземане е била издадена заповед за изпълнение по искане на ищеца. В случай, че съдът прецени претендираната неустойка за прекомерна, в условията на евентуалност претендира такава в размер на 32,97 лв., равняваща се на три месечни абонаментни такси.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита иска за допустим, но неоснователен. Възразява и срещу размера на адвокатското възнаграждение на ищеца. В о.с.з. прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №717/2017 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: между ищеца и ответника е сключен договор от 25.04.2015 г. за абонаментен план Резерв Старт 10,99 лв. за предпочитан №359 897 645 215 за срок до 25.04.2016 г. В договора /стр.11/ е посочено, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта /номер , посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок.

При сключването на договора ответникът е заявил /стр.11/, че е получил екземпляр от Общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора.

За задълженията по тези договори са издадени фактури, които са били предмет на проверка от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на същата дължимите суми за потребени мобилни услуги по представените фактури от 01.05.2015 г. и 01.06.2015 г. са 77,95 лв. Тази сума не е платена от ответника, поради което за прекратяването на договора е начислена неустойка в размер на 94,01 лв. И двете суми не са платени към датата на изготвяне на заключението.

В посочения в исковата молба като основание за прекратяване на договора чл.75 във вр. с чл.19 от Общите условия е посочено, че при неспазване на което и да било задължение по част 13 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „Теленор“ има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19Б и т.19В да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. Сред тези условия в т.19Б, б“в“ е посочено неплащането на дължими суми след изтичането на сроковете за плащане.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на сумата 77,95 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги е основателен и доказан. Между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. С този договор ищецът се е задължил да доставя на ответника мобилни услуги срещу такса, която същият ще заплаща. Предоставените услуги и дължимата цена е индивидуализирана в договора, сключен между двете страни чрез посочване на вида на ползваната услуга – Резерв Стандарт. За тях са издавани съответните фактури, като сумите по фактурите от 01.05.2015 г. и 01.06.2015 г. не са платени.

По отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на неустойка, същата е уговорена в договора между страните. Задължението за заплащане на такава неустойка се поражда в резултат на прекратяването на договора. В договора от 25.04.2015 г., както и в Общите условия не е уговорен начина, по който доставчикът следва да упражни правото, регламентирано в чл.75 от Общите условия. Ето защо следва да се приложат съответните разпоредби на Закона за задълженията и договорите и по специално чл.87 ал.1 , който регламентира развалянето на двустранния договор при неизпълнение от едната страна поради причина, за която същата страна отговаря. Тази разпоредба предвижда при писмен договор предупреждението за прекратяване да е писмено.

В настоящия случай няма никакви твърдения за начина на упражняване на правото на прекратяване на договора, респ. не са представени доказателства за упражняване на това право от страна на ищеца. След като не недоказано, че ищецът е упражнил правото си на прекратяване на договора, недоказана е и претенцията за неустойка, тъй като прекратяването на договора е правопораждащ факт за това вземане.

Ищецът има право на направените в настоящото, както и в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. В производството по настоящия иск ищецът е направил разноски в размер на 605 лв. / 180 лв. адвокатско възнаграждение, 25,00 лв. д.т., 200 лв. за особен представител и 200 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза/. Така за настоящото производство ответникът следва да му заплати сумата 274,24 лв. за направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Съответно ответникът следва да заплати на ищеца по ч.гр.д.№717/2017 г., по което е издадена заповед за изпълнение за същите суми, предмет и на установителните искове, сумата 92,93 лв. като разноски.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото не надвишава минималното такова, определено по чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Л.М., ЕГН ********** ***, че същият дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата 77,95 лв. /седемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски за клиентски №001351626, както и законна лихва върху главницата от 12.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №1213/20.04.2017 г. по ч.гр.д.№717/2017 г. на РРС.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Теленор България“ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 срещу П.Л.М., ЕГН ********** *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 94,01 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски №001351626, за което е издадена заповед за изпълнение №1213/20.04.2017 г. по ч.гр.д.№717/2017 г. на РРС.

ОСЪЖДА П.Л.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Теленор България“ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата 274, 24 лв. /двеста седемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ разноски /в т.ч. и адвокатско възнаграждение/ по настоящото дело и сумата 92,93 лв. / деветдесет и два лева и деветдесет и три стотинки / разноски /в т.ч. и адвокатско възнаграждение/ по ч.гр.д.№717/2017 г. на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №717/2017 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: