Р Е Ш Е Н И Е

№ 235, 02.10.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 505 по описа за 2018г. на РРС

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 957.82лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода 30.10.16г.-30.06.17г. за обект, находящ се в гр.Разград, *****и сумата 47.81лв. явяваща дължимо обезщетение за забава за периода 01.12.16г.-06.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.17г. и разноски по двете производства. Твърди, че ищецът е доставял на ответника топлинна енергия за битови нужди, която ответникът не е заплатил. Това наложило подаването на заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№2649/17г. на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение №4334/13.11.17г. Длъжникът е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК и ищецът е предявил настоящия иск. Представя ОУ. Има искане за назначаване на ССЕ и прилагане на ч.гр.д.№2649/17г. на РРС.

Ответницата Д.С.Х. чрез назначения си особен представител стича иска за допустим в частта за претендираната главница, и недопустим в останалите му части-мораторна лихва за забава и разноски в заповедното производство. Ищецът не е уточнил количеството на ползваната топлинна енергия, не се представят доказателства за наличие на облигационно отношение между страните, нито че ищцата е ползвател или собственик на имота. При постановяване на съдебното решение следва да бъде съобразено направеното от ответницата плащане на сумата от 415лв., като дължима е главница от 542.82лв. и лихва от 18.14лв. Присъдените разноски следва да бъдат съобразени с отхвърлителната част.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Собственици на процесния имот –ап.34 ***** към 2013г. са били Е.Н.и Л.С.Н.. Същата е вписана за собственик в домовата книга на ЕС. През 2013г. Н. е подписала и акт за разпространение на нето кубатура. През 2014г. съпрузите са продали жилището на Д.С.Х..

По делото е назначена ССЕ, според което имота е тополснабден, на ответника е предоставен аб.№11750, включен в абонатна станция №54.

Отоплителен сезон 2016/2017г. е започнал на 26.10.2016г. и е приключил на 11.04.2017г. Подадената към абоната топлинна енергия е 13.463мВч на стойност 941.67лв. с ДДС, от които 0.868мвч на стойност 60.73лв. са за отопление с лира, 0.491мвч на стойност 34.34лв. за втора лира, 11.078мвч на стойност 774.86лв. за отопление от уреди и 1.026мвч на стойност 71.75лв. е отнесена като загуба сградна инсталация.

В процесния период 30.10.16г.-30.06.17г. вещото лице е констатирало наличието на издадени 9 фактури, една от които е изравнителна. Фактурите са осчетоводени, като по тях има плащане от ответника в размер на 415лв., като ответникът остава да дължи главница от 452.82лв. и лихви в размер на 18.14лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват частично основателни.

Съгласно пар.1 т.42 ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. А съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал.6 клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топалоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. Ответницата не оспорва факта, че е собственик и ползвател на имота. Тъй като топлоснабдяването в ЕС не е прекратено тя дължи доставените количества топлинна енергия /отопление с отоплителни тела, вкл. лири и загуба сградна инсталация/.

Тъй като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, тя е изпаднала в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Ответницата е направила плащане в размер на 415лв., с което е погасила задълженията си по първите пет фактури и частично по шестата /съобразно справката на вещото лице/. Задълженията на ответницата са за периода 01.03.2017г.-30.06.2017г. в размер на 542.82лв. главница и лихви в размер на 18.14лв.

Ищецът претендира разноски от заповедното /от 25лв./ и исковото производства /от 565лв./, като представя списък. Предвид частичната основателност на иска, ищецът има право частично на разноски, като в заповедното производство следва да са в пълен размер, а в исковото съобразно уважената част от исковете- в размер на 315.17лв..

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Д.С.Х. ***, ЕГН **********, че дължи на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК****сумата от 542.82лв./петстотин четиридесет и два лева и осемдесет и две стотинки/, потребена топлинна енергия за периода 01.03.17г.-30.06.17г. и сумата от 18.14лв. /осемнадесет лева и четиринадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 30.04.17г.-09.11.17г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2017г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на главница за размера над 542.82лв. до 957.82лв. за периода 26.10.16г.-01.03.17г. и за установяване дължимост на лихва за периода 30.11.16г.-30.04.17г. за размера над 18.14лв. до 47.81лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Д.С.Х. да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК **** сумата от 315.17лв./триста и петнадесет лева и седемнадесет стотинки/ съдебни разноски и сумата 25лв./двадесет и пет лева стотинки/ разноски по заповедното производство –ч.гр.д. № 2649/2017г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: