Р Е Ш Е Н И Е

 

              Номер           307                              11.10.2018 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На дванадесети септември                                      две хиляди и осемнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:       НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар  Живка Ранкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.  №797/2018 г.

 

            Производството е с правно основание чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба „Делта кредит“АДСИЦ, с която са предявени субективно съединени искове срещу И.Д.С. и Н.Д.В.  за заплащане на сумата 784,15 лв. главница и 200,34 лв. лихва от всеки един от двамата ответници. Твърди, че двамата са наследници на Д. С. И., че приживе същият е дължал на ищеца тези суми по споразумение от 08.10.2013 г., с което е поел задължение за заплащане на сумата 1 759,82 лв. с ежемесечни плащания от 55 лв., че не е заплатил същите, поради което вземането станало предсрочно изискуемо на 28.12.2013 г.

            Ответницитев писмения си отговор оспорва иска. Сочат, че не са уведомени за предсрочната изискуемост на задължението, оспорват размера на лихвата и правят възражение за погасителна давност.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: 

            Ответниците И.Д.С. и Н.Д.В. са наследници на Д. С. И., техен баща, починал на 10.11.2017 г. при равни права.  Същите възразяват по същество срещу вземането, като по този начин с конклудентни действия заявяват приемане на наследството на наследодателя.

            Приживе техният наследодател е сключил споразумение с ищеца „Делта Кредит“АДСИЦ  на 08.10.2013 г. , с което е признал съществуването на задължение в размер на 1 759,82 лв. В същото споразумение е посочено, че първоначално това вземане е било по потребителски кредит от 27.02.2006 г. , сключен между наследодателя и „Юробанк и Еф Джи България“АД, че последното му прехвърляне е с договор за цесия  от 05.09.2008 г. , сключен между „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД и ищеца, както и че към 08.10.2013 г. размерът на задължението е 1 759,82 лв.  С това споразумение страните са уговорили и план за погасяване на задължението: чрез 32 броя ежемесечни вноски, считано от м.октомври 2013 г. в размер на по 55 лв. Това споразумение е подписано от наследодателя на ответниците и същите не са оспорили неговата автентичност и валидност.

            Според извлечението от кредитна сметка №5411949696963, водена при „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД към 05.09.2008 г. размерът на главницата по кредита е 1 462,60 лв., а размерът на лихвите – 297,22 лв.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявените искове срещу двете ответници за заплащане на главница в размер на по 784,15 лв. са основателни и доказани. За техният наследодател е възникнало задължение, което същият е признал изрично със споразумението от 08.10.2013 г.  Същото е било в размер на 1 759,82 лв. Не са представени никакви доказателства за направени плащания, но ищецът признава частични такива.

            Възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответниците е неоснователно. В съответствие с разпоредбата на чл.116, б.А от Закона за задълженията и договорите с признаването на вземането от длъжника, в случая от наследодателя на ответниците със споразумението от 08.10.2013 г., давността за вземането е прекъсната и съответно от прекъсването на давността е започнала да тече нова давност /чл.117 от ЗЗД/, която не е изтекла към датата на предявяване на иска – 10.05.2018 г. , когато отново е прекъсната, този път на основание чл.116, б.Б от ЗЗД.

            Следователно процесното вземане е било част от наследството на Д. С. И. и след смъртта му е преминало в патримониума на неговите наследници – дъщерите му, ответници по настоящото дело. Така към настоящия момент те са длъжниците по това правоотношение, всяка за своята част от наследството..

            Основателни са и исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на по 200,34 лв. , предявени срещу всяка от двете ответници. Със споразумението от 08.10.2013 г. са фиксирани срокове за плащане. След изтичането на тези срокове съответно за наследодателя е възникнало задължение да заплаща обезщетение за забава в размерите, посочени в чл.86 от ЗЗД. В случая ищецът претендира обезщетение за забава само за периода до откриването на наследството – 10.11.2017 г., съобразявайки обстоятелството, че не е поставил в забава двете ответници, тъй като за това е необходима нарочна покана по смисъла на чл.84 от ЗЗД. Претендираният от ищеца размер е съответен на изчисления с електронен калкулатор за същия период – 08.05.2015 г. – 10.11.2017 г.

            На основание чл.78, ал.1  от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 205 лв. държавни такси  и 447,96 лв. адвокатско възнаграждение.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА И.Д.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Делта Кредит“АДСИЦ, ЕИК 175145295 със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Христофор Колумб“, №43 сумата 784,15 лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и петнадесет стотинки/ главница, представляваща съответна наследена част от непогасено задължение по споразумение от 08.10.2013 г., сключено между „Делта Кредит“АДСИЦ, ЕИК 175145295 и Д. С. И., ведно със законната лихва от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 200,34 лв. /двеста лева и тридесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода 08.05.2015 г. – 10.11.2017 г.

          ОСЪЖДА  Н.Д.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Делта Кредит“АДСИЦ, ЕИК 175145295 със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Христофор Колумб“, №43 сумата 784,15 лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и петнадесет стотинки/ главница, представляваща съответна наследена част от непогасено задължение по споразумение от 08.10.2013 г., сключено между „Делта Кредит“АДСИЦ, ЕИК 175145295 и Д. С. И., ведно със законната лихва от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 200,34 лв. /двеста лева и тридесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода 08.05.2015 г. – 10.11.2017 г.

          ОСЪЖДА И.Д.С., ЕГН ********** *** и Н.Д.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Делта Кредит“АДСИЦ, ЕИК 175145295 със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Христофор Колумб“, №43 сумата 205 лв. /двеста и пет лева/ разноски по делото и 447,96 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: