Р Е Ш Е Н И Е

Номер 346 23.10.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На трети октомври две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №831/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Агропром Чакър“ООД, с която са предявени искове срещу „Аргос“ЕООД за установяване на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата 7 253,40 лв., представляващи арендно плащане за стопанските 2015/2016 и 2016/2017 години за 72,534 дка в землището на с.Топчии, общ.Разград и за сумата 645,07 лв. разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№253/2018 г. по описа на РС Разград, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че е закупил процесната земя, като предходните собственици са били сключили арендни договори с ответника за срок от 10 години, че до стопанската 2015/2016 г. са успявали да постигнат споразумение за цената на арендното плащане и да го получат, че за стопанската 2015/2016 г. и 2016/2017 г.са издали фактура за арендно плащане в размер на 50 лв. на дка, каквато е била цената и през предходната година, но не са получили плащане, че са депозирале заявление за издаване на заповед за изпълнение и съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която ответникът е депозирал възражение. Признава, че след издаването на заповедта ответникът е заплатил сумата 3 626,70 лв. арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. Сочи, че 50 лв. е минималното арендно плащане на декар за землището на с.Топчии.

Ответникът счита иска за неоснователен., сочи, че в издадените от ищеца фактури е била допусната грешка, поради което същите са платени със закъснение, като тази за стопанската 2016/2017 г. е платена след подаването на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ищецът „Агропром Чакър“ООД е закупил зем. земи – ниви с обща площ 72,534 дка в землището на с.Топчии в периода 01.07.2011 г. – 08.12.2011 г. За тези земи предходните собственици са сключили договор за аренда с ответното дружество „Аргос“ЕООД. Тези договори са вписани в службата по вписванията и на осн. чл. 17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието ищецът е арендодател на ответника за тези 72,534 дка.

За стопанските 2015/2016 и 2016/2017 години страните по договора за аренда са договорили арендно плащане в размер на 50 лв.

Въз основа на заявление, депозирано на 01.02.2018 г. по ч.гр.д.№253/2018 г. е издадена заповед за изпълнение, с която в производството по чл.410 от ГПК съдът е разпоредил на „Аргос“ЕООД да заплати на „Агропром Чакър“ООД сумата 7 253,40 лв. неплатени арендни вноски за стопанските 2015/2016 и 2016/2017 години за отдадени под аренда 72,534 дка зем. земи, ведно със законната лихва , считано от 01.02.2018 г. до окончателното плащане Присъдил е и направените по частното гражданско дело 145,07 лв. д.т. и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Преди депозиране на исковата молба ищецът е изпратил писмо с обратна разписка до ответника с покана за заплащане на арендните вноски за двете стопански години.

С платежно нареждане от 27.03.2018 г. ответникът е платил на ищеца сумата 3 626,70 лв. рента за 2015/2016 стопанска година, землище Топчии. На 28.03.2018 г. ответникът чрез своя прокурист е оспорил вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. С платежно нареждане от 28.05.2018 г. ответникът е заплатил на ищеца и сумата 3 626,70 лв. рента за стопанската 2016/2017 г.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск от ищеца срещу ответника за главницата и законната лихва върху нея е допустим предвид издадената заповед за изпълнение и депозираното от ответника възражение.

Разгледано по същество, към датата на депозиране на заявлението, вземането на ищеца по отношение на ответника е съществувало в претендирания от него размер.

В производството по чл.422 от ГПК, каквото е настоящото, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист. /в този смисъл е т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. Следователно след като ответникът е изплатил задължението в хода на процеса, то предявеният иск за главницата в размер на 7 253,40 лв. е неоснователен.

С подаването на заявлението по чл.410 от ГПК ищецът е поставил ответника в забава, поради което по ч.гр.д.№253/2018 г. съдът е присъдил и законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Обезщетението за забава за този период не е платено от ответника на ищеца, поради което искът за заплащане на същото е основателен.

Възражението на ответника, че е имал основание да откаже плащането поради грешка в издадената фактура е неоснователно. Срокът за изпълнение е фиксиран в договорите за аренда и след неговото изтичане ответникът вече е бил в забава. Въпросът за счетоводното отчитане на сделката не се явява забава на кредитора, която да извини забавата на длъжника

Ето защо претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 01.02.2018 г. до датата на окончателното изплащане на същата, а именно до 27.03.2018 г. върху 7 253,40 лв. и след тази дата – до 28.05.2018 г. върху 3 626,70 лв. е основателна.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Тъй като към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ответникът е дължал на ищеца цялата претендирана сума, то ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по ч.гр.д.№253/2018 г. изцяло, а именно 145,07 лв. д.т. и 500 лв. адвокатско възнаграждение. В т.10В от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК изрично е посочено, че заявителят в производството по чл.410 от ГПК има право на направените от него разноски, дори и когато вземането е изцяло платено в срока за подаване на възражение.

По отношение на предявения иск за установяване дължимостта на разноските по ч.гр.д.№ 253/2018 г., съдът следва да прекрати производството поради липсата на правен интерес от водене на същия.

По отношение на разноските по настоящото производство, Съдът счита, че ответникът следва да заплати половината от тях, тъй като ½ от сумата, предмет на иска е била платена от ответника на ищеца преди депозирането на исковата молба. Така претенцията на ищеца се явява основателна за сумата 72,54 лв. държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Аргос“ЕООД, ЕИК 116505311 със седалище гр.Разград и адрес на управление бул***, че същият дължи на „Агропром Чакър“ ООД, ЕИК 200070641 със седалище с.Р., общ.Разград и адрес на управление ул.“*** законната лихва върху сумата 7 253,40 лв. за периода от 01.02.2018 г. до окончателното й плащане,а именно до 27.03.2018 г. върху сумата 7 253,40 лв. и до 28.05.2018 г. върху сумата3 626,70 лв.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на задължението на „Аргос“ЕООД, ЕИК 116505311 със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.“**** за заплащане на „Агропром Чакър“ ООД, ЕИК 200070641 със седалище с.Р., общ.Разград и адрес на управление ул*** на сумата 7 253,40 лв. арендни вноски за стопанските 2015/2016 и 2016/2017 години като погасен чрез плащане в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и в хода на . настоящия процес.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска на „Агропром Чакър“ ООД, ЕИК 200070641 със седалище с.Р., общ.Разград и адрес на управление ул.“****. предявен срещу „Аргос“ЕООД, ЕИК 116505311 със седалище гр.Разград и адрес на управление *** за установяване на задължението за заплащане на разноски в размер на 645,07 лв. по ч.гр.д.№253/2018 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА „Аргос“ЕООД, ЕИК 116505311 със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.“**** ДА ЗАПЛАТИ на „Агропром Чакър“ ООД, ЕИК 200070641 със седалище с.Р., общ.Разград и адрес на управление ул**** сумата 145,07 лв. /сто четиридесет и пет лева и седем стотинки/ държавна такса и 500 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №253/2018 г. по описа на РС Разград, както и сумата 72,54 лв. /седемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/ държавна такса и 350 лв. /триста и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №253/2018 г. по описа на РС Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: