Р Е Ш Е Н И Е

Номер 361 17.10.2018 г. гр.Р.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Р.ският районен съд състав

На девети октомври две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№898 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от М.П.Й. ***, с която е предявен иск за заплащане сумата 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, 68,32лв. за имуществени такива в резултат на получено увреждане на 24.09.2017г. Претендира и за законната лихва. Сочи, че живее в гр.Ц. К., ежедневно посещава близкия магазин. На 24.09.17г. около 11часа отивайки до магазина, вървяла по ул. Гагарин, в близост до дома на П. Т. и Т. Н., чула зад гърба си кучешки лай и се обърнала назад, към нея се засилило куче, което виждала и преди да се разхожда като безстопанствено. Било черно на цвят едро. Кучето се нахвърлило върху нея и я повалила на земята, като буквално скочило върху гърдите и. Започнало да я хапе по главата, посегнало да я захапе и за гърлото, но успяла да извърти глава и я захапало за ухото. Като го отблъснала то скочило на левия и крак и я захапало силно за него. Пищяла, ритала, кучето я пуснало и се опитало отново да скочи на гърдите и. Успяла да го удари с чантата си. През цялото време била на земята, кучето не я оставяло на мира, било агресивно, не спирало да ръмжи през цялото време. Тогава се появили две жени-П. П. и още една – И.Н., които успели да отделят кучето от нея. П. я завела в ЦСМП – Ц. К., където обработили раните, след което синът и я транспортирал до ЦНМП гр.Р., където била приета за лечение, пролежала до 28.09. 2017г. Вследствие на причинените увреждания и била направена хирургична интервенция, било почивен ден и извикали лекар от гр.Т.. Била прегледана и от съдебен лекар. По време на болничното и след това лечение изпитвала силни болки. До настоящия момент сънувала кошмари, страхувала се да излезе сама. Изпитвала болки при движение, които продължавали и до настоящия момент. Останали и белези на ухапаните места. В продължение на около два месеца и било невъзможно да се грижи за себе си сама, това правели синът и снахата.

Ответникът в депозирания отговор, намира молбата за неоснователна. Оспорва твърденията, с изключение на това, че ищцата е била нападната от куче. Сочи, че е кучето не е безстопанствено, тъй като ищцата била нападната от куче в близост до дома на П. Т. и брат и Т. Н., за който има данни, че се грижел за пет кучета, които ползвал при паша на отглеждани от него животни. Намира твърдението, че кучето е безстопанствено за противоречиво с обективираното в жалбата до РУ на МВР Р., в която се предполага, че кучето е собственост на П.Т., както и с изложеното в постановлението на РРП. Твърди, че по отношение на безстопанствените кучета изпълнява стриктно всички мерки, разписани в Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и в Наредба №15 на ОбС Ц.К.. Както че всяка година сключва договори за възлагане на дейности по Общинската програма, в момента действащ-Договор №97/24.07.2017г., съгласно който се залавят, обезпаразитяват, кастрират и ваксинират бездомните кучета в града, че са обработени 30бр. кучета за 2017г.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата, която е на 72г. живеела сама в къща в гр.Ц. К. На 24.09.2017г. около 11ч. ищцата вървяла по ул.Гагарин в гр.Ц. К.. Към нея се било засилило куче, черно едно. Кучето се нахвърлило върху нея, паднала по гръб, а то започнало да я хапе по крака, главата, посегнало и към гърлото, но тя се извъртяла глава и я захапало за ухото, В този момент в близост до мястото била св.И. Н., както и П. П., които отделили кучето от нея.

Според показанията на св.И.Н.Н., видяла процесния ден ищцата на кръстовището на ул.Гагарин №6 в гр.Ц. К.. Тя извикала, а срещу нея тичало от края на улицата голямо черно куче, като се засилило към ищцата, която започнала да вика. Като стигнала до нея кучето било започнало да я хапе по крака, било много агресивно. На виковете се отзовала и друга съседка и двете започнали да ритат кучето, за да предпазят пострадалата. Кучето я било захапало няколко пъти по крака, спънало я и тя паднала на земята. Тогава кучето я захапало за главата, а те продължили да го дърпат, но то не се махало. Помогнала на ищцата да стане от земята, като кучето продължавало да лае. Видяла дупки по лицето и от зъбите на кучето и кръв, отлепена кожа на долната част – ухо и буза. Ищцата била в голям шок, обяснила и, че трябва да я заведе в Здравната служба в гр.Ц.К.. Кучето не и е познато, не го е виждала преди Имало много улични кучето, от които целия им квартал изпитвал страх. Кучето било безстопанствено, т.като имало маркер на ухото, било черно и мръсно.

В показанията си св. С.Л., която живее на семейни начала със сина на ищцата М.М., на 24.09.2018г. последният и се обадил по телефона. Тя била в гр.Р., казал и, че майка му е била ухапана от куче и я бил закарал в болницата в гр.Р.. След като взели личните вещи на ищцата, отишли в болницата в Р., като оперативните процедури били приключили, била под въздействие на упойка, била неадекватна. Пролежала четири дни в болницата, тя оставала, както и синът и, за да я обслужват – пижама, ядене, тоалетна. Ищцата имала силни болки, била под стрес, плачела. Повтаряла „Кучето щеше да ме изяде, беше страшно“ и само това повтаряла. След като я изписали от болницата, започнали мъките., не можела да става от леглото, да остава сама, да се обслужва. Била в стрес, плачела и говорела само за кучето.Превръзките били сменени първо в Р., после ходели в Здравната служба в гр.Ц.К., за да ги сменят. Постоянно плачела, налагало се да спи при нея, ставала през нощта плачейки, крещяла и се вкопчвал в нея. Не искала да излиза извън портичката, страхувала се от кучета. Като чуела кучешки лай започвала да плаче, прибирала се в стаята и само там стояла. Болките продължили повече от 2-3 месеца,после махнали конците, продължавало да я боли Пиела антибиотик. Като стъпвала на краката си я болели заради раните. Около половин година продължили болките, натъртеното трудно се възстановило. Сега оставала сама вече, но казвала, че гладна може да остане, но до магазина нямало да отиде.

Св.М.М.- син на ищцата сочи, че на 24.09.2017г. му се обадили съседи, че е станал инцидент с майка му, която била на 72 години, като я видял имала дълбоки рани по лицето, кракът и главата. Закарали я в болницата в гр.Р., пролежала четири дни там, ходил с приятелката си да я обслужва, защото не можела сама. След това ходели за превръзките в гр.Ц.К., приемала антибиотик, тъй като имало опасност да се замърсят раните. Била под стрес, приятелката му я обслужвала и в гр.Ц.К.. Първоначално нищо не разбрал, само, че е нахапана. Била неадекватна, после като се успокоила разбрал, че някакво бездомно куче я нахапало. Имала наранявания по гръдния кош, синини. 2-3 месеца стреса бил голям. Първоначално не искала да излиза, но после започнала да излиза на пейката, останал страхът от кучета. Сега не отивала сама до магазина, като чуела лай на кучета картинката и се възвръщала, за това какво се е случило, това му споделила. Той пазарувал. Подал жалба на 2-ти 3-ти ден, защото помислил, че ставало въпрос за кучето на Петрана, тя имала кучета, било станало близо до дома и, за това така писал в жалбата, но после разбрал, че било бездомно куче. Това го разбрал от майка си след 2-3 седмици, като се успокоила. Майка му казала, че кучето било голямо. Подал жалбата, когато майка му била в болничното заведение. Полицаите ходили и разбрали, че кучетата на П. били вързани.

Според заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидента пострадалата е получила: Флегмон на двете подбедрици/натрупване на патологична микробна колекция в меките тъкани/; разкъсно-контузни рани в лява челно-теменна област на главата, лявата ушна област, лява предмишница и двете подбедрици, някои хирургично обработени; хематом на лява подбедрица; кръвонасядане в лява слепоочна област, лява млечна жлеза, дясна подбедрица; охлузване на лява челно-теменна област; драскотини върху лява горна част на предна повърхност на ушната мида, лява предмишница, дясна подбедрица; спонтанна и палпаторна болка в гръдно-поясния отдел на гръбначна област. Описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата. Общата конфигурация и морфологичния вид на описаните травматични увреждания добре отговарят да са причинени от динамични и статични въздействия на кучешки зъби в описаните анатомични области. След проведено консервативно и хирургично лечение, при липса на усложнения, оздравителния период за видимите травматични увреждания е около 2 седмици. В с.з. вещото лице пояснява, че уврежданията били много с различна локализация и тежест. Направило впечатление високото ниво на захар-14,1. Оздравителния срок от 2 седмици е приет в съдебно медицинската практика, но след изслушване на показанията на свидетелите, факта за множествена травма, хирургична обработка и възрастта на пострадалата срокът може да е бил по-дълъг. Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни незаинтересовани, а показанията на св.М. при хипотезата на чл.172 от ГПК, същите се подкрепят от заключението на вещото лице и писмените доказателства.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е основателен. Отговорността на ответника по своята правна същност има обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното от него лице, при или по повод изпълнение на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия, както и при наличие на причинна връзка между тях. На първо място съдът намира, за неоснователно възражението на ответника, че кучето не е било бездомно, а на П.Т. и брат и Т. П., за които имало данни, че се грижат за пет кучета. От показанията на разпитаните свидетелите, приложената докладна записка от РУ на МВР Р. за извършена проверка по случая, съгласно която е изпратено уведомително писмо до Общината за агресивно поведение на безстопанствено куче, се установява, че това не е така. Не се събраха доказателства кучето да е било нечия собственост. От събраните писмени доказателства се установява, че на Община Ц.К. е възложено да осъществява дейности, свързани с ограничаването, обезпаразитяването и популацията на безстопанствените кучета, като отговорността следва от възложените със закон задължения - чл.40 от ЗЗЖ, Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Ц.К., приетата Наредба №15 в сила от 19.10.2012г., като съгласно раздел 2-ри от последната Общинският съвет и Кметът на Община Ц.К. осигуряват настаняването на безстопанствените кучета в приютите регистрирани по чл.137 от ЗВМД, като настаняването им се извършва от Общината или организациите за защита на животните. Тяхно е и задължението на изграждат самостоятелно или съвместно приюти видно от чл.5 ал.3 от Наредба №15. При бездействие от страна на лицата, на които кметът е възложил функции и при последвали от това вреди следва да се ангажира отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД като юридическо лице, което е възложило свои установени със закон задължения на друго лице. По делото действително е приложен договор №97/24.07.2017г. за възлагане на дейности на сдружение „Германо-Българска помощ за животните“, като в отчета относно овладяване популацията на безстопанствените кучета през 2017г. е посочено, че са били заловени, кастрирани, обезпаразитени, ваксинирани и с поставена маркировка над 30бр. бездомни кучета, като в Общината няма изграден приют за безстопанствени кучета, има изграден навес за временно настаняване на кучета. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че процесния ден това не е било сторено, тъй като безспорно безстопанствено куче е нападнало и наранило ищцата. Явно, че същото не е било настанено в приют, а се е разхождало свободно. Не е изпълнено задължението на ответната страна, съгласно посочените разпоредби на Наредба №15, както и задълженията съгласно програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета по раздел пет. А видно от показанията на св. Н.: “Има много улични кучета, от които целия квартал изпитва страх. Имаше много улични кучета по него време и дори и сега пак“. Кучето ухапало ищцата определено е било агресивно, няма данни спрямо него да са приети мерки. Така установените обстоятелства са достатъчни, за да се приеме отговорността на ответника. Безспорно е установено и нараняването на ищцата. Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост, като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносните последици, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение. Установено е, че в резултат на травматичните увреждания ищцата е търпяла силни болки непосредствено след инцидента, за което сочат всички свидетели. Установено е, че през периода, когато е била в болница, а и и в продължение на 2-3 месеца след това, не е могла да се обслужва сама, нуждаела се от помощта на своите близки, за което сочат свидетелите Л. и М.. Установено е също така, че ищцата е преживяла голяма уплаха, страхува се да излиза сама от дома си, както и когато чуе кучешки лай. Предвид продължителността на периода на възстановяване, както и характера на причинените травми, възрастта на пострадалата, справедливо обезщетение за овъзмездяване на вредите по смисъла на чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика – ППВС №4 от 23.12.1968г., според настоящия състав е в размер на 4000лв. До първоначално предявения размер следва да се отхвърли, тъй като претенцията се явява несъразмерна с доказаните вреди. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на деликта - 24.09.2017г., както е поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. По отношение на претенцията за причинени имуществени вреди, по делото са приложени талон за услуга по желание, фискални бонове – всички за извършени интервенции и лечение, на обща стойност 68,32лв., поради което същата се явява основателна.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от иска, поради което от общо направените в размер на 1133лв., му се следват 906,40лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Ц.К., адрес гр.Ц.К., пл.Демокрация №1, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Й., ЕГН **********, адрес *** сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/ за причинени неимуществени вреди, както сумата 68,32лв./шестдесет и осем лева и тридесет и два стотинки/ за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.09.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска за неимуществени вреди до първоначално предявения размер от 5000лв., като неоснователен

ОСЪЖДА Община Ц.К., адрес гр.Ц.К., пл.Демокрация №1, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Й., ЕГН **********, адрес *** сумата 906,40лв./деветстотин и шест лева и четиридесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: