№ 398
22.10.2018г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Пенка Тоцева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №389 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Ю.С.В. *** срещу Наказателно постановление №335286-F375119 от 30.04.2018г. на Директора на Офис –
Разград при Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите – Варна, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.53, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица и е наложено
административно наказание глоба в размер
на 100 лв на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ. В жалбата се
излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли
същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателката се
представлява от нейния съпруг /чл.91, ал.2 НПК/, който поддържа жалбата.
Представителят на наказващия орган изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно
постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №335286-F375119 от 30.04.2018г. на Директора на Офис –
Разград при Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – Варна на жалбоподателката за нарушение на чл.53, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица и е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв на
основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №F375119 от 02.03.2018г. съставен на обжалващото дружество от инспектор
по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. Варна, офис Разград. В акта и в НП
е отразено, че на 02.03.2018г. при
подаване на декларация в ТД на НАП, офис Разград е установено, че лицето Ю.С.В. като данъчно задължено лице по чл.3 от ЗДДФЛ не е изпълнило задължението си
да подаде данъчна декларация за облагаемия си доход за 2016г. в териториалната
дирекция по постоянен адрес *** в законоустановения срок до 02.05.2017,
включително, съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. Декларацията е подадена лично на
02.03.2018г. и приета с вх. №17-112685/02.03.2018г.
В заседанието пред РРС е разпитана свидетелката Б. З. /актосъставителя/, която в показанията
си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. По тези обстоятелства
всъщност не се спори. Представен е и препис от годишната
данъчна декларация за 2016г. по чл.50 от ЗДДФЛ на жалбоподателката Ю.С.В., видно от която декларация жалбоподателката е декларирала и
доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущество /приложение №4/. Именно с оглед облагането на този доход за
жалбоподателката е възникнало задължението за подаване на декларация. Съдът
намира за безспорно установени изложените в акта и НП обстоятелства. От
данъчната декларация е видно, че същата касае изтекла данъчна година, а именно
2016г. Не се спори, че декларацията е подадена в ТД на НАП, офис Разград на 02.03.2018г., както е посочено в акта и НП.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна
страна следното: При издаване на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени
от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от
закона ред. С оглед изложените доводи от обжалващата страна съдът намира, че не
е налице некоректност при определяне датата на нарушението. Всъщност
нарушението е налице с пропускането на срока, който срок е посочен, като е посочена
и датата на която декларацията в крайна
сметка е подадена, който период определя и срока на закъснението. Изтъква се,
че наказателносто постановление било издадено повече от месец след акта.
Последното не е съществено процесуално
нарушение, тъй като е спазен срока по
чл. 34, ал.3 ЗАНН. На жалбоподателката е вменено нарушение, изразяващо се в неподаване
на дължимата данъчна декларация в законовия срок. С оглед данните по делото
съдът приема, че жалбоподателката е осъществила състава на вмененото й
нарушение. Същата е реализирала подлежащ на деклариране доход през
2016г. /чл.10, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ/, който доход е следвало да декларира до
02.05.2017г. /предвид предходните неприсъствени дни/, съгласно чл.53, ал.1 от
ЗДДФЛ. Вместо това доходът е деклариран със закъснение от около десет
месеца. Законът санкционира самото
пропускане на срока. При това жалбоподателката е действала най-малко небрежно. Разглежданият
случай не е маловажен, тъй като става дума
за едно немалко закъснение – около десет месеца, при което е налице и сериозна
забава в плащането на дължим данък. Това
е продължително закъснение и надхвърля рамките на едно краткотрайно закъснение,
което би определило случая като маловажен. С оглед на това жалбоподателката
правилно е санкциоинирана. Наложеното наказание в случая е в размер под средния
и съдът го намира за справедливо с оглед немалкия период на закъснението. Поради
всичко изложено съдът намира, че в
случая издаденото наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №335286-F375119 от 30.04.2018г. на Директора на Офис –
Разград при Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – Варна, с което на жалбоподателката Ю.С.В. *** за нарушение на чл.53,
ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: