Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

   № 377,   18.10.2018 година , град Разград                                 

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                        

на тринадесети Септември  две хиляди и осемнадесета година             

В публичното заседание в следния състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

                                           

Секретар Галя Мавродинова

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 460 по описа за 2018 година.

  За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от  „ Креди йес „ ООД – Хасково, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково,  ул . „ Лозарска „ № 12, представлявано от  Управител Владислав Михайлов Инджов, против наказателно постановление № В - 0044932/11.05.2018г.  на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 2 вр. Ал. 1 от ЗПК, на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК на жалбоподателя  е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно  наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването на обжалваното НП и моли същото да бъде отменено като неправилно.

За жалбоподателя в съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея основания.

Административнонаказващият орган не заявява становище. 

РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.         

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2018г. контролни органи от КЗП – свидетелите А. Т. – старши инспектор и Д. В. – сътрудник в КЗП, извършили проверка в офис на жалбоподателя в гр. Разград, бул.******, където се извършвала дейност по предоставяне на потребителски кредити съгласно ЗПК. При проверката св. Т. се представила за потребител и поискала преддоговорна информация, като била обслужена от служител на жалбоподателя – Х. П., която с помощта на таблица и ел. калкулатор я запознала в общи линии с параметрите на искания потребителски кредит, но не предоставила СЕФ. След като приключила разговора по кандидатствания кредит св. Т. се легитимирала в качеството си на длъжностно лице от КЗП и изискала за проверка няколко действащи договори за потребителски кредит и приложените към тях СЕФ.

Проверката в обекта на жалбоподателя приключила със съставянето на КП № К- 2631931/21.03.2018г. , а проверката по документи приключила със съставянето на КП № К- 0044932/02.04.2018г., на която дата в офис на КЗП – Разград в присъствие на упълномощено от жалбоподателя лице и след покана, бил съставен АУАН № К-0044932. Нарушението било описано от актосъставителя и квалифицирано по чл. 5, ал.2 вр. Ал.1 от ЗПК. Екземпляр от АУАН бил връчен на упълномощеното лице.

В тридневния срок по ЗАНН, срещу съставения АУАН постъпили писмени възражения, които не били взети предвид от АНО.

На база съставения АУАН, адм. наказващият орган на 11.05.2018г. издал и процесното НП, в което по идентичен с АУАН начин описал нарушението, също го квалифицирал по чл. 5, ал.2 вр. Ал.1 от ЗПК, а на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК, наложил на жалбоподателя имуществена санкция в раздмер на 3000,00лв. НП редовно получено от жалбоподателя на 08.06.2018г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 14.06.2018г. с пощенско клеймо от 08.06.2018г.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

         Видно от приложените по делото писмени доказателства – КП № К- 2631931/21.03.2018г. , а проверката по документи приключила със съставянето на КП № К- 0044932/02.04.2018г.  и свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие, безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му административно нарушение, по чл. 5, ал.2 вр. Ал.1 от ЗПК.

От показанията на разпитаните длъжностни лица към КЗП, се установява по несъмнен начин, че при проверката мнимите потребители - служители на КЗП, са заявили необходимия минимум от информация, достатъчна за издаването на формуляра по Приложение № 2 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 5 от ЗПК въвежда изискването за изготвяне на стандартен европейски формуляр с цел потребителят своевременно да бъде снабден с необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение. В настоящия случай не се спори относно обстоятелството, че кредитният инспектор не е предоставил на потребителя стандартен европейски формуляр по Приложение № 2 от ЗПК. По този начин санкционираното дружество, чрез бездействието на своите служители, е нарушило въведеното с нормата на чл. 5 от ЗПК задължение, при ясно посочени от страна на потребителя изисквания досежно потребителски кредит, да изготви формуляр съгласно Приложеине № 2 от ЗПК и да го представи на потребителя. Това задължение посочено в правната норма изисква за различните предложения да бъдат предоставени отделни СЕФ, за да може потребителят да направи сравнение между тях,а след това и информиран избор.

 

 

 

 

Налице е съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на визирания в чл. 45, ал.1 от ЗПК административно наказателен състав, предвид безспорно установения факт на непредоставяне на стандартен европейски формуляр на потребителя от страна на служител на касатора. Освен това, в случая не се касае за ангажиране на административно наказателната отговорност на физическо лице, а за имуществена санкция, наложена на търговско дружество за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност. Тази отговорност е обективна и безвиновна, като съгласно чл. 83, ал.1 от ЗАНН за реализирането е достатъчно обективното осъществяване на запретените действия или бездействия - от една страна, а от друга - имуществената санкция да е предвидена в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет. В случая същата е предвидена в чл. 45, ал.1 от ЗПК, определена е в рамките на посочения законов текст (от 3000 до 8000 лева) и факта на неизпълнение на задължението към държавата, е установен по безспорен начин.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя засяга в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите, доколкото предоставянето на преддоговорната информация по кредита в съответната форма, е съществено задължение на кредитната институция, благоприятстващо за създаването на равноправни условия между кредитора и потребителя при получаването на кредита. Освен това - маловажността представлява изключение от общото правило на наказуемост на въздигнатите в административни нарушения деяния, обусловено от наличие на определени обстоятелства, разкриващи по-ниска обществена опасност на нарушението от тази на обичайните нарушения от този вид. В настоящия казус деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните административни нарушения от същия вид, поради което касационната инстанция счита, че не са налице основания за маловажност на санкционираната деятелност на плоскостта на чл. 28 от ЗАНН.

Не може да бъде споделено становището на касатора, че в съставения акт и НП липсва описание или то е непълно на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено. По категоричен начин се установява, че неизпълнението на законовото задължение е установено от служители на КЗП при проведена проверка. От приложените материали се установява, че интересът е проявен от контролните органи на КЗП за целите на извършваната от тях проверка. Същите първоначално са се представили за потребители, търсещи подходящ кредит, като впоследствие са се легитимирали пред служителите на касатора. За субекта е било пределно ясно кои са били лицата, търсещи неговите услуги и в какво качество са проявили интерес към отпускането на кредит. Възражения в този смисъл не са вписани и при съставянето на акта. Не би могла да бъде споделена и тезата на касатора, че в акта и в НП нарушението не е описано в съответствие със законовите изисквания. Видно от съдържанието им, неизпълнението се изразява в това, че търговецът, при проявен интерес за отпускане на кредит, не е издал изискуемия стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, съгласно приложение № 2 от ЗПК. Така описаната деятелност е подведена под релевантната правна норма, а именно тази на  чл. 5, ал. 2 от ЗПК, която изрично предвижда задължение за кредитора, какъвто несъмнено се явява и жалбоподателя, да предостави на потребителя информацията по ал. 1 чрез изготвен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация. Задълбоченият прочит на приобщените доказателства сочи, че такъв формуляр не е предоставен на проверяващите, независимо, че служителите на КЗП са заявили размера на кредита, срок на погасяване, като им е била предоставена информация за размера на вноските в зависимост от периода, за който се отпуска. Това обстоятелство се установява както от показанията на актосъставителя и на свидетеля при съставянето на акта. В тази връзка съдът счита, че дружеството-нарушител е следвало да изготви и предостави посочения формуляр, доколкото изискванията досежно искания потребителски кредит, в т.ч. размер на кредита и срок на погасяване, са били надлежно посочени.

 

 

 

 

Съдът не споделя и нито едно от възраженията на жалбоподателя, отправени с въззивната жалба. Процесното нарушение е констатирано въз основа на преддоговорни отношения възникнали между св. Т. в качеството и на кандидат длъжник, и е констатирано след легитимирането й като контролен орган и на база извършена проверка. Изводимо от това са неоснователни и останалите развити от жалбоподателя доводи за неприложимост на ЗПК към процесния случай, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

Неоснователно е и възражението за нарушение на процесуалните правила при развилото се адм. наказателно производство, относно връчването на обжалваното НП. Видно от приложената по делото пощенска разписка, то е доставено и получено по адреса на управление на жалбоподателя от негов служител. Жалбоподателят своевременно е узнал за издаденото НП и е спазил срока за обжалване, като по този начин не са нарушени неговите права в това производство. 

От процесуална страна. Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Наложената адм. санкция е в предвидения в ЗПК минимален размер и се явява съответна на извършеното нарушение.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В - 0044932/11.05.2018г.  на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 2 вр. Ал. 1 от ЗПК, на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК на от  „ Креди йес „ ООД – Хасково, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково,  ул. „ Лозарска „ № 12, представлявано от  Управител Владислав Михайлов Инджов,  е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: