№ 389
18.10.2018г. град Разград
Разградският районен съд
на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Даринка Димитрова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №466 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „Креди Йес“ ООД гр.Хасково срещу НП
№ В- 0044934 от 11.05.2018г. на на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на потребителите, с което
на обжалващото дружество е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл.5, ал.5 от същия закон. В
жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати процесуални
нарушения при процедурата, неправилно приложение на материалния закон, твърди
се липса на осъществен състав на административно нарушение. Молят НП да бъде
изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на обжалващото
дружество поддържа жалбата.
Ответната страна Комисия за защита на потребителите – гр.
Варна, не изпраща представител.
За Разградска
районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № В- 0044934 от 11.05.2018г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на потребителите на
обжалващото дружество е наложена
имуществена санкция в размер на 3000лв на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл.5, ал.5 от същия закон. Същото наказателно постановление е издадено на основание Акт за
установяване на административно нарушение
2018 № К – 0044934 от 18.04.2018г., съставен на обжалващото юридическо
лице от старши инспектор при КЗП – РД – Варна в резултат на извършена на 21.03.2018г. проверка в офис, находящ се в гр. Разград, бул.********
Същият офис бил стопанисван от обжалващото дружество, като в този обект се
извършвала дейност свързана с отпускане на парични заеми. На посочената дата офисът бил посетен от
служители на наказващия орган с цел
проверка по Закона за потребителския кредит относно това дали се
предоставя безвъзмездно на потребителя стандартен европейски формуляр /СЕФ/,
който да съдържа цялата преддоговорна информация. Св. Т. /старши инспектор към
наказващия орган/ се представила като потребител и заявила, че желае да получи кредит в размер
на 1000 лв. със срок 12 месеца. С нея
разговарял служител на обжалващото
дружество – г-ца Х. П.Тя поискала информация дали Т. има други кредити от
подобни институции. След отрицателен отговор служителката обяснила, че при
първо кандидатстване не може да се отпусне кредит от 1000 лв, а може от 800лв. Т.
се съгласила след което служителката изчислила, че месечната такса по кредита
за 12 месеца ще бъде 144 лв и сумата която следва да се върне възлиза на около
1700 лв. На Т. бил обяснен и вариант с по-кратък срок на кредита с месечна
вноска от 195лв. След като получила тази информация Т. попитала това ли е най
общата информация, при което служителката потвърдила. След този разговор Т. се
отправила към изхода. В крайна сметка не напуснала обекта, а се върнала, заедно
с придружаващата я нейна колежка – Д. В., като се легитимирали като проверяващи.
В акта и НП е отразено, че за искания кредит не е предоставен стандартен
европейски формуляр, който да съдържа преддоговорената информация, който да е
на хартиен носител, предоставен безвъзмездно. При започналата проверка, вече
след първоначалния разговор, бил представен стандартен европейски формуляр /СЕФ/
за потребителски кредит в размер на 1500лв и срок за погасяване 12 месеца. В
т.8 на страница втора от същия е описано,
че договорът за потребителски кредит е обезпечен със запис на заповед,
поръчител и/или банкова гаранция или предмет на ипотека. На произволен принцип
при проверката бил представен договор за паричен заем №27020/23.06.2017г. за
3000лв за 12 месеца . В чл.6 от договора
е посочено, че „Страните се споразумяват
договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените по долу
обезпечения“, като в чл.6, ал.2 е посочено, че това следва да бъде банкова
гаранция или поръчител отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от общите условия
на договора. В чл. 8 от договора за заем е посочено, че „ …в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл.6, ал.2 от настоящия договор в
тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1, и т.4 от общите условия към договора за
заем, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 1567,74 лв, с
начин на разсрочено плащане, подробно описано в приложение №2 към настоящия
договор за заем“. Констатирано е, че
предоставеният при проверката стандартен
европейски формуляр /СЕФ/ за потребителски кредит в част III, т.4.3/ озаглавена „Всеки друг разход, свързан с договора за
кредит“ / не посочва никакъв размер на неустойката при необезпечаване на
договора за заем от потребителя. Прието е, че така жалбоподателят не е изпълнил
административното си задължение формулярите, съдържащи преддоговорната
информация по чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит да бъдат попълнени
изцяло от кредитора.
Пред РРС като свидетел е разпитана актосъставителката А. Т.. В показанията си тя потвърждава
обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че договорената в представения
договор неустойка при непредставяне на обезпечение, не била посочена в представения стандартен
европейски формуляр /СЕФ/. По делото е приложено копие от изискания при
проверката стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за потребителски кредит в
размер на 1500лв и срок за погасяване 12 месеца, от което е видно, че действително
в част III, т.4.3, озаглавена „Всеки друг разход, свързан с договора за кредит“ не е
посочен никакъв размер на неустойката при необезпечаване на договора за заем от
потребителя, всъщност изобщо не се споменава за такава неустойка /с такъв
предмет/ в тази или друга част на формуляра. В изискания обаче конкретен
договор такава е предвидена – чл.8 /л.38 от делото/. С оглед показанията на св.
Т. и с оглед приложените писмени доказателствени материали съдът приема, че
обстоятелствата отразени в акта и НП са доказани. Всъщност тези фактически
обстоятелства не са спорни.
При така изложените обстоятелства съдът намира следното: Съдът
намира, че актът и НП са издадени съобразно законовите изисквания и не страдат
от процесуални пороци. Неоснователни са изложените в жалбата доводи за
некомпетентност на актосъставителя – същата без съмнение е компетентна по
смисъла на чл.55, ал.1 от ЗПК /копие от заповед на л.32 от делото/ да извърши
тази проверка и да състави акт. Неоснователни са доводите за неправилно връчване
на НП – същото е получено от служител на жалбоподателя, поради което и
жалбоподателят своевременно е упражнил правото си на обжалване. Не се споделят
и доводите, че за същото нарушение са издадени две НП. Всъщност очевидно за
конкретното нарушение, предмет на настоящото дело е издадено само прецесното
НП. Предмет на настоящото дело не е въпросът дали на дружеството са наложени и
други санкции за други констатации. Не е
налице и неправилно приложение на материалния закон, с оглед доводите на
повереника на обжалващото дружество – чл.5 от ЗПК в различните си алинеи
съдържа различни състави на нарушения и в случая е констатирано нарушение на
чл.5, ал.5 от ЗПК.
Данните по делото дават
основание на съда за извод, че санкционираното дружество е осъществило състава
на вмененото му нарушение, а именно не е изпълнило задължението по чл. 5,
ал. 5 от ЗПК. По силата на чл.5, ал.1 от
ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне
на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно
на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите
от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски
кредит. Според чл.5, ал.2 от ЗПК информацията по ал. 1 се предоставя във формата
на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити съгласно приложение № 2. В случая такъв формуляр е представен вече след
като проверяващите се легитимирали. Същият възпроизвежда точките на Приложение №
2 от закона, но в част III, т.4.3 на същия, озаглавена „Всеки
друг разход, свързан с договора за кредит“ не е посочен никакъв размер на неустойката
при необезпечаване на договора за заем от потребителя, изобщо във формуляра не
се урежда подобна неустойка. По силата
на чл.5, ал.5 от ЗПК формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал. 2,
трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора. В случая в
приложения формуляр на дружеството липсва посочване, че потребителят ще поеме и
такова задължение, но в представен вече сключен договор такава договорка
фигурира. Това означава, че на
потребителите всъщност не се предоставя предварително пълна информация,
което не позволява на потребителя да сравни
различните предложения и да изрази информирано съгласие за сключване на договор
за потребителски кредит, в съответствие с изискванията на чл.5, ал.1 от ЗПК. За да вземе информирано решение за избор на
кредитиране,
потребителят следва да е информиран по какъв начин това ще рефлектира върху
неговите задължения като заемател, а това изиква снабдяването му с цялата необходима
преддоговорна информация, отразена в съответния СЕФ. В случая с
изготвения от дружеството СЕФ очевидно не се осигурява цялата необходима информация на потребителите,
поради което съдът приема, че дружеството не е изпълнило задължението си да
попълни изцяло предоставяния
формуляр, поради което и е нарушило чл.5, ал.5 от ЗПК. С оглед на това дружеството правилно е
санкционирано на основание чл.45, ал.1 от ЗПК. Наложената санкция е в минималния
предвиден за юридически лица размер. Поради изложеното наказателното
постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № В- 0044934 от
11.05.2018г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на потребителите, с което
на обжалващото дружество Креди Йес“ ООД
гр.Хасково е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския
кредит за нарушение на чл.5, ал.5 от
същия закон.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: