Р Е Ш Е Н И Е

№ 391 18.10.2018 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Даринка Димитрова

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 480 по описа за 2018 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “ВИДИС-ТУР” ЕООД гр. Разград против наказателно постановление № 17-000522 от 20.04.2018 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание управителят на обжалващото дружество поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.03.2018г. преди обяд в обект шивашки цех в с. *****, ул. ******, стопанисван от обжалващото дружество е извършена проверка от служители на Д „ИТ“. Установено е, че по време на проверката лицето М. М. Т. е престирала работната си сила в полза на дружеството, без възникналите по повод на това отношения да са уредени като трудови. Същата извършвала дейност като общ работник /ръчник/. М. Т. е попълнила декларация, в която е посочила, че е започнала работа в обекта като ръчник с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа, посочила като договорено месечно трудово възнаграждение 510 лв и почивен ден - неделя. Впоследствие бил представен граждански договор с дата 01.03.2018г., сключен между М. Т. и “ВИДИС-ТУР” ЕООД за извършване на работа – „да почиства конци от готови изделия и да разглажда хастарите…, да опакова готовите изделия- етикети и найлонови торби“. След проверката от проверяващата институция било издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение на основание чл.405, ал.1 от КТ. Въз основа на констатациите от проверката на 26.03.2018г. бил съставен АУАН № 17 – 000522 за това, че на 08.03.2018г. М. М. Т. е престирала работната си сила в полза на дружеството, без възникналите по повод на това отношения да са уредени като трудови – не бил сключен трудов договор в писмена форма между страните. Прието е, че така е нарушен чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. на основание чл. 414 ал.1 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител –св. Ю. М. Последната потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката е установено, че М. Т. работела в цеха – почиствала готови изделия от останали конци. Обяснила, че работи в обекта на пробен период. Обяснила обаче, че работи с работно време, като посочила и заплата. Това М. Т. посочила и в декларация, която попълнила /копие на л.21 от делото/. Разпитана е и св. А. Й., технолог в дружеството, която сочи, че М. Т. започнала работа на пробен период за да се прецени дали ще се справи и дали да се сключи трудов договор. С оглед на тези данни съдът намира, че в действителност отношенията между М. Т. и дружеството са се развивали като трудови, възложената й функция е трудова независимо дали е ставало дума за пробен период. С оглед изложеното съдът намира за доказани обстоятелствата отразени в акта и НП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Изложените в жалбата доводи за нарушение при проверката не се споделят от съда. Всъщност набляга се на това, че проверката била необективна, което съдът не констатира, а и в крайна сметка обстоятелствата по казуса се установяват и в настоящия процес. Това, че наказващият орган не бил обсъдил изрично предявени възражения съдът не намира за съществено нарушение, тъй като в крайна сметка в настоящият процес по същество се изясняват всички значими обстоятелства. Дали постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение е обжалвано /такъв довод се изтъква/ е въпрос който не засяга процеса на реализиране на административнонаказателната отговорност. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ - за това, че на 08.03.2018г. лицето М. М. Т. е престирала работната си сила в полза на дружеството, без възникналите по повод на това отношения да са уредени като трудови. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62 ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Работодателят е наел на работа лицето М. Т., като на същата е възложена трудова функция – почистване и опаковане на готови изделия, срещу заплащане на месечно възнаграждение, с определено работно време. Дори и да се е имал предвид някакъв срок на изпитване, то и в този случай отношенията е следвало да се уредят като трудови. При това работодателят е имал задължението по силата на чл.1, ал.2 от КТ да уреди отношенията с М. Т. като трудови, чрез сключване и на съответен трудов договор. Това задължение на работодателя обаче не и изпълнено – М. Т. а е предоставяла работната си сила без отношенията между нея и работодателя към момента на проверката да са уредени като трудови – не е бил наличен трудов договор в писмена форма. Така е осъществен и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работничката да осъществява трудова функция в процесния период, без да е налице писмен трудов договор. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на М. Т. към момента на проверката и реално изпълнение на трудова функция. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 1, ал.2 от КТ. С оглед характера на нарушението, разкриващо сериозна тежест, то и не може да се говори за маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ. Правилно обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.414, ал.1 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в минимален размер, поради което и не може да се поставя въпрос за корекция. Поради всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000522 от 20.04.2018 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ, на обжалващото дружество “ВИДИС-ТУР” ЕООД гр. Разград на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: