МОТИВИ към Присъда № 421/01.10.2018г. постановена по НОХД № 334/2018г. по описа на РС- гр.Разград.

Обвинението против подсъдимата К.К.Д. е по чл.206, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че pа времето от 16.11.2009г. до 21.11.2014г., в с.Гороцвет, общ.Лозница, в условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоила чужди движими вещи - 28 броя крави и 5 броя телета, на обща стойност 19300 лева, собственост на заложният кредитор „Банка ДСК“ АД гр.София, като се е разпоредила с вещите, без да запази правата на заложният кредитор.

Производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие, направено по искане на подсъдимата и нейния защитник. При предварително изслушване, подс.Д. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съда с определение по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подс.Д.- адв.К. счита, че обвинението не е доказано по един безспорен и несъмнен начин, тъй като счита, че в случая следва да намери приложение чл.13а от НК относно оправдания стопански риск, предвид факта, че договора за кредит е обезпечен с множество други залози, освен това е образувано изпълнително дело и банката се удовлетворява. Защитникът навежда доводи и за маловажен случай по чл.206 от НК, както и за малозначителност на деянието, поради което моли за оправдателна присъда, алтернативно моли за наказание лишаване от свобода в размер на самия минимум при приложение на състава за маловажен случая по чл.206 от НК.

Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа обвинението и го счита за доказано в хода на съдебното следствие. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение, като й се наложи наказание към минимума, предвиден в закона.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата К.К.Д. живеела със съпруга си И.С.Д.в с.Гороцвет, общ.Лозница, като се занимавали с отглеждането на животни- крави и телета, а подсъдимата била вписана като земеделски производител.

На 08.08.2008г. подс.Д., в качеството й на собственик на ЕТ „К.Д.“***, сключила договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД- гр.София, финансов център Търговище, с предмет и цел на кредита „закупуване на недвижим имот - телчарник с обща площ от 1 333 кв.м., на стойност 100 000 евро и млекодайни животни - крави, на стойност 4 000 евро, съгласно договор за покупко-продажба от 29.07.2008г.“. Кредитът бил предоставен по програмата на Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейския съюз за кредитиране на малки и средни предприятия.

На 16.11.2009г. бил сключен и договор за залог на движими вещи между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството й на заложен кредитор и ЕТ „К.Д.“, представлявано от подс.К.Д., в качеството й на кредитополучател и земеделски производител. Договора за залог бил сключен, за да се обезпечи вземането на заложния кредитор по договора за кредит от 08.08.2008г. В договора в т.2, т.1, т.2 били изброени ушните марки на едрите преживни животни, върху които се учредява особен залог. В раздел II били изброени правата и задълженията на страните, като съгласно чл.4 /1/ Залогодателят е длъжен да се грижи с грижата на добър търговец за заложеното имущество, като:

2. уведомява заложния кредитор за всички повреди и посегателства върху заложената вещ/и и за всички производства, които ги засягат

/2/ Залогодателят няма право да се разпорежда със заложеното имущество след получаване на съобщение от заложния кредитор за пристъпване към изпълнение.

Съгласно чл.6 /1/ от договора залогодателят е длъжен при извършване на разпоредителни сделки със заложените вещи да поиска съгласието на заложния кредитор, дадено в писмена форма и да депозира получената сума срещу отчуждението по посочена от заложния кредитор сметка.

На същата дата бил сключен анекс № 1 към горния договор за кредит от 08.08.2008г., с нов погасителен план и бил съставен протокол за предаване на отговорно пазене между страните - „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на заложен кредитор и земеделския производител - К.К.Д., ЕГН **********. Съгласно протокола за предаване на отговорно пазене ЕПЖ следва да се съхраняват на адрес, както следва: с.Гороцвет, общ.Лозница в собствен недвижим имот, като същите не могат да се отчуждават и освобождават без изрично писмено съгласие или нареждане на банката, като в т.4 е посочено, че залогодателя носи наказателна отговорност по чл.206 или чл.216 във вр.с чл.217 от НК за присвояване, унищожаване и повреждане на поверените му запазени вещи и с подписването на настоящия протокол декларира, че му е известна наказателната отговорност която носи. Протоколът бил съставен в два еднообразни екземпляра - един за заложния кредитор и един за залогодателя - земеделския производител К.К.Д.. Към протокола бил приложен опис - приложение № 1 на основно стадо - ЕПЖ, собственост на ЗП К.К.Д., в който в 28 пункта били уточнени 28 броя животни, които се предават на отговорно пазене.

През 2009г. били извършени два броя фактически проверки в животновъдния обект на подс.Д., при които били констатирани като налични всички заложени животни.

През 2010г. също били извършени два броя проверки, резултатите от които били оформени в протоколи, като при проверките също били налични всички животни.

На 24.02.2012г. било извършено ново преструктуриране на кредита, като били приети като особен залог още 5 броя телета, като общата стойност на вписания залог е била 17 900 лева- стойността на 28 броя крави и 5 броя телета.

Поради неплащане на задълженията, кредита е станал предсрочно изискуем на 04.12.2014г., тъй като не са били заплатени 7 просрочени вноски.

На 21.11.2014г. св.Д.С. - технически инспектор към „Банка ДСК“ ЕАД, клон гр.Разград посетил имота на ЕТ „К.Д.“ в селскостопанския двор на с.Гороцвет, общ.Лозница, където трябвало да се намират заложените животни. Свидетелят констатирал, че в сградата липсват всичките 28 броя крави и 5 броя телета, които били предмет на особен залог. Вратите на сградата били отключени, като вътре липсвали следи, които да сочат, че там се отглеждат животни - липсвало вода, слама, съдове за мляко. Тъй като не установил никакви хора в имота, св.С. посетил дома на подс.К.Д., където провел разговор с майка й, която му съобщила, че от няколко месеца подсъдимата е на работа в Германия, като съпругът й И. Д.също бил заминал при нея, като преди това бил продал животните. За установеното св.С. изготвил експертно становище от 28.11.2014г., в което посочил, че животните не са налични, че според майката на подс.Д., са продадени от съпруга на същата – И.Д. през лятото на 2014г. и че не е открил както подсъдимата, така и съпруга й.

На 20.10.2015г. срещу К.К.Д. било започнато настоящото ДП за престъпление по чл.206, ал.2 във вр.с ал. 1 от НК.

В процеса на ДП било установено, че през м.февруари 2013г. подс.К.Д. продала на св.Ф.С.С.от гр.Лозница 2 броя женски телета, с ушни марки БГ З1216820 и БГ З1217115, които са били предмет на особен залог за сумата от 1300 лева. По отношение на останалите животни - предмет на особен залог не е установено по какъв начин подс.К.Д. се е разпоредила с тях, но същите не са установени в животновъдния й обект.

Св.Ж.В. работи като частно практикуващ ветеринарен лекар в с.Гороцвет. Същият имал сключен договор за обслужване на животните в стопанството на подс.Д., което било регистрирано като животновъден обект с № 7288-0190.

Разпитан на 11.02.2016г. по ДП св.В. посочва, какво е движението на животните в животновъдния обект. Същият уточнява, че 8 броя животни са регистрирани при него - едно като изгубено през 2010г., едно изгубено през 2011г., 6 животни заклани през 2012г., 2 животни, които са приети в животновъден обект в гр.Лозница и едно животно, прието в животновъден обект в с.Езерче. Животните, приети в животновъден обект в гр.Лозница са тези продадени на св.С., а това прието в животновъден обект в с.Езерче, е продадено на ЕТ „Д.-А. Ч.“- с.Езерче. Животното е закупено от А. Ч. - брат на собственика на ЕТ „Д.А.Ч.“. Св.В. заявява, че останалите животни от животновъдния обект на подс.К.Д. се водят като налични в животновъдния обект, тъй като последната не го е уведомявала за движението на животните. При него липсва информация същите да са заклани, умрели или изгубени, както и умрели животни от този обект да са изпратени на екарисаж. За описаните по- горе случаи св.В. лично е бил уведомяван от И.Д.- съпруг на подс.К.Д., след което свидетелят е отразявал фактите в системата на БАБХ.

Разпитан по ДП св.И.С.Д.- съпруг на подс.К.Д. се възползва от правото си да не дава показания на основание чл.119 от НПК.

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на животните, предмет на особен залог, е в размер на 19 300,00 лева.

От проведените процесуално-следствени действия се установява безспорно, че подс.К.К.Д. противозаконно е присвоила животните, оставени като особен залог, собственост на заложния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София, като за периода 16.11.2009г. до 21.11.2014г. се е разпоредила с вещите, без да запази правата на заложния кредитор.

Деянията на същата са извършени за времето от 16.11.2009г. до 21.11.2014г., т.е. същите представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал. 1 от НК.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява не само от направеното от подсъдимата самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, но и от всички събрани и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства на ДП- обясненията на подсъдимата, дадени на досъдебното производство, показанията на свидетелите, справка за съдимост, оценъчна експертиза, договор за банков кредит, анекс към него, договор за учредяване на особен залог, характеристика, и др.писмени доказателства. Всички те са единни, непротиворечиви и установяват по несъмнен начин описаната по-горе фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Ето защо съдът намира за безспорно установено, че за инкриминирания период 16.11.2009г. до 21.11.2014г., подс.К.Д. ***, в условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоила чужди движими вещи - 28 броя крави и 5 броя телета, на обща стойност 19300 лева, собственост на заложният кредитор „Банка ДСК“ АД гр.София, като се е разпоредила с вещите, без да запази правата на заложният кредитор. С деянието си същата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно обсебване, извършено в условията на продължавано престъпление.

Обсебването, съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от НК се определя като противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Освен това традиционно понятие за обсебване, разпоредбата на чл.206, ал.2 от НК предвижда, че това престъпление ще се осъществи и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор. Такъв именно е именно и настоящия случай, тъй като залогът да е учреден по специалния Закон за особените залози, които именно могат да бъдат предмет на обсебване.

Същността на залога е да обезпечи дадено вземане с една движима вещ така, че заложният кредитор има право да удовлетвори при нейната продажба своето обезпечено вземане с предпочитание пред останалите кредитори на същия длъжник. Същественото е, че чрез залога и до продажбата на заложената вещ не се променя собствеността върху последната, т.е. разпореждането с такъв предмет не може да засегне нито самото право на собственост, нито условията за неговото нормално упражняване.

Обществената опасност на неправомерното разпореждане със своя заложена вещ се проявява като нарушаване на гаранцията за своевременно плащане на обезпеченото задължение. Именно с неправомерното разпореждане- продажба, без да се уведоми кредитора и неудовлетворяване /неплащане/ на кредитора с парите от продажбата, унищожаване /физическо погиване/ или повреждане на заложената вещ, се накърняват правата на кредитора. Следователно налице е изпълнителното деяние на състава на това престъпление. С действията си- продажба на кравите, физическото им унищожаване предвид липсата им в животновъдния обект, без да е уведомен за това кредитора и последвалото спиране плащането по кредита, подс.Д. от обективна страна и осъществила състава на престъплението обсебване по чл.206, ал.2 от НК. Същата лично се е възползвала от кравите и телетата, върху които е бил учреден особен залог, без предварително да уведоми кредитора /банката/, както и без да удовлетвори кредита, чрез плащането му от реализираното разпореждане с животните.

От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл, съзнавайки, че предметът на престъплението е собствена вещ, върху която обаче е учреден залог в полза на Банка ДСК и разпореждането, с която се извършва при спазване на определена процедура.

Ето защо съдът намира, че обвинението спрямо нея е доказано по един безспорен и несъмнен начин е следва да бъде ангажирана наказателната й отговорност.

В случая неоснователни са доводите на защитата за малозначителност на деянието и възможност за удовлетворяване на кредита по друг начин именно поради изложеното по-горе относно същността на залога, респ. особения залог по ЗОЗ и ролята му за бързо удовлетворяване на кредитора. Именно в това се изразява и престъпният резултат от извършване на това престъпление- премахнатата възможност предметът на престъплението да служи за удовлетворяване на обезпеченото вземане с предпочитание.

Аналогични са доводите и за неприложимостта на разпоредбата на чл.13а, ал.1 от НК, тъй като в случая неправомерното разпореждане и реално унищожаване на заложените вещи не покрива понятието за „оправдан стопански риск“, тъй като реално липсва очакван положителен резултат, тъй като няма удовлетворяване на кредита, използване за лични нужди.

С оглед предвиденото в чл.206, ал.1 от НК наказание съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, като в тази връзка съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата, относително дългия период от извършване на деянието, а като отегчаващо значителната стойност на причинената вреда. Предвид това определи наказание в размер на една година лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.3 от НК намали с 1/3 и наложи на подс.Д. наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

По този начин съдът намира, че целите на генералната и преди всичко на специалната превенция по отношение на подс.Д. ще бъдат реализирани в най-пълна степен, съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: