МОТИВИ към Присъда № 343/29.08.2018г. постановена по НОХД № 512/2018г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия Б.С.М. *** е за това, че на 06.06.2018г., в гр.Разград, е отнел чужди движими вещи - 1 бр.портмоне на стойност 3,00 лева; 1 бр.лична карта на стойност 18,00 лева; 1 бр.СУМПС на стойност 25,00 лева; 1 бр.дебитна карта на стойност 6,00 лева и парична сума в размер на 1 040,00 лева в банкноти с номинал от 20 лева, всички вещи на обща стойност 1092,00 лева от владението на В.С.Й. с ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, направено по негово искане и на защитника му. При предварителното изслушване същият е признал фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв.М. заявява, че не оспорват констатациите в обвинителния акт и предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК моли съда да наложи на подзащитния й наказание към минимума, което да бъде намалено с 1/3, както и да бъде зачетено предварителното му задържане по делото.

Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание при условията на чл.54 от НК в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде намалено по реда на чл.58а от НК на 3 години ЛС, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Свидетелката В.С.Й. ***.

Подсъдимият Б.С.М. ***, като същият е осъждан и последното е с присъда № 15/27.03.2018г. по НОХД № 21/2018г. по описа на РС- гр.Кубрат, по което му е наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

На 06.06.2018г. свид.Й., заедно с майка си - свид.С.М. пристигнали с лек автомобил в гр.Разград, тъй като имали работа в града. След обяд на същия ден - 06.06.2018г. двете отишли до банкомат, поставен на сградата на „Пощенска банка“ АД- клон гр.Разград, на бул.“България“, където свид.В.Й. изтеглила с дебитната си карта сумата от 900 лева от банкомата. После сложила парите в портмонето си, където освен тези 900 лева имала още 140 лева, а също и лична карта, СУМПС, както и дебитна карта.

След това тръгнали със свид.С.М. в посока от клона на Пощенска банка на бул.“България“ в гр.Разград към сградата на Прокуратурата в гр.Разград. След като пресекли кръговото кръстовище, в близост до сградата на „Д Банк“ в гр.Разград, свидетелките били застигнати от подс.Б.М.. Последният ги бил забелязал още при теглене на парите от банкомата и след като застигнал свидетелките, издърпал със сила портмонето от ръката на свид.В.Й. и побягнал.

Свид.В.Й. започнала да гони подсъдимия, но не могла да го настигне и същият успял да избяга и да се укрие. Малко по-късно, след като се укрил, подсъдимият извадил парите от портмонето на свидетелката, които били общо 1040 лева, след което изхвърлил на улица в гр.Разград портмонето, заедно с намиращите се в него лична карта, СУМПС и дебитна карта, издадени на името на свид.В.Й.. После изхарчил парите за задоволяване на свои нужди.

Междувременно жена, с неустановена в хода на делото самоличност, намерила портмонето, собственост на свид.Й., заедно с документите в него и дебитната й карта, след което видяла свидетелката по улица в центъра на града и й върнала портмонето, заедно с намиращите се в него вещи,посочени по- горе,без парите, тъй като обвиняемият ги бил взел преди това.

Видно от заключението по назначената по делото оценъчна експертиза /л.40-42/ общата стойност на предмета на посегателството, е в размер на 1092,00 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите Й., М., С., оценъчна експертиза, СД от монтираните видеокамери на кръгово кръстовище в гр.Разград, ведно с докладна записка и др.писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви, очертават възприетата от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Ето защо съдът приема, че подс.М. ***, е отнел чужди движими вещи - 1 бр.портмоне на стойност 3,00 лева; 1 бр.лична карта на стойност 18,00 лева; 1 бр.СУМПС на стойност 25,00 лева; 1 бр.дебитна карта на стойност 6,00 лева и парична сума в размер на 1 040,00 лева в банкноти с номинал от 20 лева, всички вещи на обща стойност 1092,00 лева от владението на В.С.Й. с ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила. Така с деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК- обикновен грабеж по смисъла на закона.

Грабежът е сложно престъпление и поради това неговият обект е сложен или комплексен. На първо място, грабежът се характеризира от обективна страна с това, че той има два предмета- чужда движима вещ с определена стойност, която деецът отнема, и пострадалият владелец на тази вещ, върху когото субектът упражнява принудата. На второ място е това, че изпълнителното деяние винаги включва някаква форма на физическа или психична принуда. На трето място е отсъствието на съглесие на владелеца на имуществения предмет за отнемане на вещта.

В случая безспорно се установява, че и трите характерни особености на грабежа са налице. Подсъдимият от една страна е отнел от пострадалата Й. процесните вещи, без нейно съгласие, а от друга- за това отнемане е употребил физическа сила, като го е издърпал със сила от ръката й, т.е. осъществил е всички обективни признаци на грабежа.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че лишава от фактическата власт владелеца на една чужда вещ, като употребява за това сила и целта му е именно отнемането на вещите.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление /грабеж/, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК поради което определи наложеното му наказание при условията на чл.58а, ал.1 и ал.3 от НК. Съдът намира, че съответно на извършеното е наказание в размер на минимума, предвиден в закона, а именно 3 години лишаване от свобода, което следва да бъде намалено с 1/3 и подс.Б. бъде осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.в от ЗИНЗС. При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст, направеното самопризнание още на ДП, разкаянието.

Предвид факта, че настоящото деяние се явява извършено в изпитателния срок на наложеното на подс.М. наказание 4 месеца лишаване от свобода по НОХД № 21/2018г. на РС- Кубрат, то са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за привеждането му в изпълнение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: