МОТИВИ към решение № 436/10.10.2018г. по АНД № 662/2018г. на РРС.

Производството е по реда на глава 28 от НПК.

Постъпило е постановление от 12.09.2018г., с което по реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна отговорност на обвиняемия Б.Х.К. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

Нарушителят не се явява в с.з., като в депозирана молба вх.№ 9211/09.10.2018г. заявява, че не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в акта. Счита, че е налице малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и моли съда да го признае за невиновен, алтернативно моли за минимално наказание.

Представителят на Районна прокуратура- Разград поддържа постановлението и предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.

Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 2012 - 2014 г. обв. Б. К. бил регистриран като едноличен търговец с наименование на фирмата «К. Х - Б.К.» и седалище и адрес на управление - с. Е***, като се занимавал с обработване на земеделски земи. Чрез фирмата си, като наемател, той сключвал договори за отдаване на земеделски земи под наем с различни собственици /наемодатели/, чиито земи съответно ползвал.

Един от тези собственици била св. А. М. Д., която притежавала ниви с обща площ от 10,069 декара, находящи се в землището на с. Езерче, общ. Цар Калоян, обл. Разград, в местностите „ОРТА БОРУН“ и „БОЛХОВСКИ РИД“. Същата от дълги години отдавала земите си под наем на обвиняемия, като той винаги и редовно изплащал дължимата рента. През 2012 г. обаче добрите отношения между обв. К. и св. Д. започнали да се влошават, по повод неуредени лични и служебни отношения между първия и един от синовете на свидетелката – Ю. /починал на 07.10.2017г./.

Затова, с оглед тези неуредици, първоначално, за стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г. обв. К. отказвал да заплати наема за обработваните от него земи на св. Д. От своя страна обаче, свидетелката потърсила юридическите услуги на адв.С. С. който отправил нотариална покана до обвиняемия за изплащане на дължимата сума. Освен това на 17.09.2014 г. св. Д. прехвърлила собствеността на всички притежавани от нея ниви на сина си – М. С. В., като двамата решили да предоставят ползването им на друг арендатор. За това им намерение св. Д. уведомила обв. К..

Понеже обв. К. от дълги години подпомагал другият син на св. Д. – Ю., както с работа, така и финансово, той се почувствал неудовлетворен от обстоятелството, че вече няма да обработва земите на свидетелката. Затова решил без нейното знание и съгласие да ги използва и през стопанската 2014/2015 г. За целта сам съставил договор за отдаване на земеделска земя под наем, на който придал вид, че е сключен между него, като наемател чрез ЕТ «К Х - Б.К.» и св. А. М. Д., като наемодател, на 18.04.2014 г. в с. Езерче, общ. Цар Калоян, обл. Разград. За предмет на договора посочил именно, че св. Д. му предоставя за временно /за стопанската 2014/2015 г./ и възмездно ползване собствените й горепосочени ниви.

След това, на 30.07.2014 г. обв. К. ***, в офиса /изнесеното работно място/ на Общинска служба по земеделие - гр. Разград находящ се там, където пред длъжностното лице - служителката св. Ш. К. подал Заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 376, ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 г. за участие в масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с. Езерче. Към заявлението приложил опис на имотите, които ще ползва и заверени копия на сключените от него - като ползвател, договори за отдаване на земеделска земя под наем, в т. ч. й горепосочения инкриминиран такъв.

Впоследствие, през стопанската 2014/2015 г. обв. К. обработвал земите на св. Д. /вече собствени на сина й/, без тяхното знание и съгласие и без да им заплаща рента. След образуване на настоящото ДП обв. К. потърсил св. Д. и уредил финансовите си задължения към нея.

Вещото лице, на което била назначена в хода на разследването съдебно-почеркова експертиза /л. 106-127/ дало следното заключение:

1. Подписът, положен на позиция «Наемодател» в копие от договор за отдаване на земеделска земя под наем от 18.04.2014 г. не е изпълнен от лицето А. М. Д., ЕГН **********.

Подписът, положен на позиция «Наемател» в копие от договор за отдаване на земеделска земя под наем от 18.04.2014 г. е изпълнен от лицето Б.Х.К., ЕГН **********.

Подписът, положен на позиция «Наемодател» в копие от договор за отдаване на земеделска земя под наем от 18.04.2014 г., вероятно е изпълнен от Б.Х.К., ЕГН **********.

2. Текстът, положен, в копие отдоговор за отдаване на земеделска земя под наем от 18.04.2014 г., е изписан от лицето Б.Х.К., ЕГН **********.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин въз основа на: показанията на свидетелите Ш.К. и А.Д., характеристична -биографична справка, справка за съдимост, съдебно- почеркова експертиза и др. писмени доказателства и доказателствени средства. Всички те са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Предвид изложеното от правна страна намирам, че с деянието си, при пряк умисъл, нарушителят Б.Х.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК.

От обективна страна, в периода от 18.04.2014 г. до 30.07.2014 г., в с. Езерче, общ. Цар Калоян, обл. Разград и гр. Цар Калоян, обл. Разград, нарушителят Б.К. осъществил и двата акта от изпълнителното деяние на настоящата документна подправка. Първият акт, в случая се изразява в самото съставяне на частния документ от нарушителя, доколкото същият е изписал ръкописният текст в договора и се е подписал и за наемодател. Така той непосредствено материализирал конкретно писмено изявление на св. Д, каквото тя никога не е правила, а именно, че му отдава под наем за временно и възмездно ползване земеделските си земи за стопанската 2014/2015 г. Обвиняемият е осъществил и вторият акт на изпълнителното деяние, тъй като е употребил документа пред служители на Общинска служба по земеделие - гр. Разград, офис гр. Цар Калоян, като им го представил, с което и престъплението е довършено. Налице е и последователната и функционална обвързаност на двата акта, защото със съставянето и употребата на договора, същият е целял и искал да докаже, че съществува правно отношение, а именно, че св. А. М. Д. му е отдала /като ЕТ/ земеделски земи под наем.

Документа е неистински, защото му е придаден вид, че в частта „за наемодател” представлява конкретно и изрично писмено изявление на св. Д., а всъщност тя никога не е правила такова. Съгласно легалната дефиниция за този вид документи съдържаща се в разпоредбата на чл. 93, т. 6 НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило, какъвто е настоящия случай.

Безспорно е също така, че договорът за отдаване на земеделска земя под наем по своя характер представлява частен документ, защото обективира волеизявленията на две частни лица.

От субективна страна нарушителят е осъществил престъплението при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, всички гореизброени обективни признаци от състава на престъплението. Разбира се, законодателят не предвижда наказателноотговорното лице да може да борави с правните понятия "неистински”, „частен” и „документ" в степен, в която е необходимо да се познават те от юриста, прилагащ правото - законът изисква деецът да съзнава фактите, които лежат в основата на правните признаци. В този смисъл нарушителят е съзнавал, че съставя сам неистински частен документ, че употребява този документ, именно за да докаже съществуването на наемното правоотношение.

Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 2 години, чистото съдебно минало на К., както и че с деянието няма причинени имуществени вреди /финансовите отношения между К. и Д. са уредени след образуване на ДП/, съдът намира, че нарушителят следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната му такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.

По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на наказанието и най-вече специалната превенция.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Районен съдия: