В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на трети септември, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Пенка Тоцева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1124 по описа за 2017г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са два иска, втория в условията на алтернативност: с правно основание чл.26 ал.1 пред.2 и 3 и ал.2 предл.4 от ЗЗД и чл.87 ал.3 от ЗЗД-след допълване на първоначално постъпилата в съда искова молба/л.24 от делото/ и след уточняване на ответниците по двата иска-л.26 и л.48.

Ищците настояват съдът да постанови решение с което да обяви за нищожен поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави сключения с първите двама ответници на 03.07.2001г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка само за ½ идеална част от имота. Твърди се, че договора е сключен без съгласието на втория ищец, съпруг на първата и без в договора да е отразено поемане на задължение от страна на приобретателите към първата от тях, което прави договора привиден, прикриващ дарение. В условията на алтернативност е предявен и втори иск за разваляне на договора за издръжка и гледане само за ½ идеална част от имота, поради неизпълнение от страна на първите двама ответници. Претендират присъждзане на направените по делото разноски.

Ответниците: М.Н.М., М.Х.М. и Н.М.Н. заявяват, че двата иска по отношение на втория ищец са недопустими, тъй като в случая се касае за недвижим имот, придобит от първата ищца и ответника Н.М.Н. по наследство. Твърдят, че иска за разваляне на договора е погасен по давност-чл.87 ал.5 от ЗЗД. От друга страна, твърдят че първата ищца, независимо липса на уговорка в договора за издръжка и гледане по отношение на нея, не се е нуждаела от издръжка , тъй като тя и семейството й са в по-добро финансово състояние от самите тях. Твърдят още, че първия иск е неоснователен и недоказан и настояват за отхвърлянето му с присъждане на направените по делото разноски. Заявяват, че ответниците И. и Г. Аладжови са добросъвестни купувачи на имота- покупко-продажбата на жилище е извършена на 02.05.2017г., а първоначалната и допълнителна ИМ са вписани на 11.08.2017г. Претендират разноски по делото.

Ответниците И.С.А. и Г.А.А., твърдят в писмения си отговор, че сделката сключена между първата ищца и първите трима ответници е действителна, че ищците не сочат конкретни правни норми, които се заобикалят при сключването й , както и конкретни обстоятелства накърняващи добрите нрави. Твърдят още, че са добросъвестни купувачи. Относно втория иск: заявяват, че с договора за издръжка и гледане приобретателят не е поемал задължение за издръжка и гледане на леля си и че другия прехвърлител Н.М. е дал съгласие за продажбата на имота, подписвайки нотариално заверена декларация на 21.04.2017г. и на 02.05.2017г. те са го закупили. Също настояват за присъждане на разноски по делото.

Третото лице-Банка“ДСК“, помагач на ответниците, счита предявените искове за неоснователни и настоява за отхвърлянето им.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от представените у-ния за наследници №1635 и №1636 от 22.03.2017г. първата ищца и третия ответник- Н.М.Н. са брат и сестра. На 03.07.2001г. двамата сключват с първия ответник по исковата молба-М.Н.М., договор за прехвърляне на недвижим имот-апартамент, останал им по наследство от майка им и починалата им сестра Н./виж нотариален акт №102 т.I дело 241/1995г. на РРС-л.10 от делото/ находящ се в гр.Разград, ж.к.“*****“ с идентификатор №61710.502.6424.5.2 с площ от 60,50 кв.метра с прилежащо избено помещение №2 с площ от 3,62 кв.метра, както и 2,29% идеални части от правото на строеж върху мястото и припадащи идеални части от общите части на сградата, срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът е обективиран в нотариален акт №72 т.4 рег.№4296 дело №461/2001г.-л.8 от делото. Видно от същият, страните са уговорили и задължили преобретателят М. да престира издръжка и гледане и осигуряване на спокоен начин на живот само относно единия прехвърлител Н.М., който е негов баща. Липсва уговорка за гледане и издръжка на втората прехвърлителка А.-Ш.М., която е негова леля.

С нотариална покана, връчена на първия ответник на 18.04.2017г. първата ищца е поискала от племенника си сума от 2 845 лева за периода от 01.2015г. до 04.2017г., тъй като не е получавала“ полагащата й се издръжка и дължима грижа“, твърдейки, че здравословното й състояние не й позволява да се справя сама. Не се спори, че пари не са престирани и на 05.06.2017г. в съда е депозирана искова молба, която след допълване и конституиране на всички страни по делото вписана при СВ на РРС на 11.08.2017г.

Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели, до преди година страните са били в много добри отношения. Ищците, които са съпрузи, преимуществено живеят от 1989г. в РТурция. Идват в България три, четири пъти в годината, отсядат при брата и племеника на първата от тях, оставали са "минимум за по седмица“, разноските по пребиваването им са поемани изцяло от ответниците, разменяни са подаръци по повод сватбите на момчетата, били в много добри взаимоотношения. Според свидетелите, и двамата ищци са вече пенсионери, получават пенсии и в РТурция и в България, материално са много добре, имат собствено жилище в РТурция, което е близо 100 кв.метра. Свидетелите депозират показания още, че първата ищца има онкологично заболяване от близо 10 години, че тя и съпругът й имат две деца: син и дъщеря, че тя владее добре българския език и свободно го говори и всичко разбира.

Видно от представения нотариален акт №110 т.1 рег.№595 дело №89/2017г. на нотариус Б.Костов-л.31 от делото, на 02.05.2017г. първите двама ответници са продали процесния недвижим имот на И. и Г. А., конституирани като от пети и шест ответник по делото.

Въз основа на така описаната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявените искове са неоснователен и недоказани и като такива следва да се отхвърлят. На първо място, неоснователно се твърди, че атакувания договор за издръжка и гледане заобикаля закона и противоречи на добрите нрави, тъй като при сключването му вторият ищец, съпруг на първата не е дал съгласие за прехвърляне на имота. В случая, такова съгласие не е било необходимо, тъй като се касае за имот, получен по наследство от първата ищца и съответната част от същия е била нейна индивидуална собственост. Чл.26 от СК изисква съгласие на другия съпруг само ако се касае за семейно жилище по смисъла на § 1 ДР на СК.

На второ място, няма твърдения, нито се сочат законови разпоредби, които процесния договор да заобикаля. Заявява се, че договорът накърнява добрите нрави, тъй като с него е уговорена издръжка и гледане относно само единия прехвърлител, а за ищцата не. Действително това е така, но липсата на уговорена престация по отношение на единия прехвърлител не прави договора нищожен поради накърняване на добрите нрави, а по-скоро говори за намерението на лелята да надари племенника си. До този извод съдът стига, пред вид много добрите отношения между страните по договора до преди 2017г. и пред вид обстоятелството, че владееки добре български език при изповядане на сделката ищцата е била наясно, че прехвърля своя дял от жилището на племенника си, който поема задължение за в бъдеще да гледа и издържа баща си, нейния брат, като задължение към нея не е уговорено, тъй като тя вече се е била установила преимуществено в РТурция. Явно е, че по отношение на ½ идеална част от жилището договорът за издръжка и гледане привиден и в този смисъл е нищожен пред вид разпоредбата на чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД., в тази част обаче договорът прикрива едно действително дарение и при разрешаване на спора следва да се приложат правилата на прикритото съглашение т.е. правилата на дарението.

В условията на алтернативност се иска разваляне на договора до ½ идеална част, в случая на дарението. Дарението не подлежи на разваляне, а на отменяне в хипотезите на чл.227 от ЗЗД. Правото, обаче да се иска отмяна на дарението е погасено по давност, на която ответниците изрично се позовават още с писмения отговор-чл.227 ал.3 от ЗЗД, междувпрочем, по давност е погасен и иска за разваляне на договора за издръжка и гледане-чл.87 ал.5 от ЗЗД.

По отношение на четвърти и пети ответник: Не с спори, че последващите купувачи на процесния имот по договора за покупко-продажба от 02.05.2017г. са добросъвестни, сделката е извършена преди вписване на ИМ в съда, те са трети лица по смисъла на чл.17 ал.2 от ЗЗД и чл.227 ал.5 от ЗЗД и техните права върху имота се запазват, независимо относителната недействителност на договора за издръжка и гледане относно ½ идеална част.

Пред вид изхода на спора и пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищците дължат на ответниците заплащане на разноски по делото. Съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК, на първите трима, те дължат 800 лева, а на четвъртия и петия общо 1 000 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ш.М.И. с ЕГН-********* и И.М.И. с ЕГН-**********, двамата с адрес: ***, живущи в РТурция против М.Н.М. с ЕГН-**********, М.Х.М. с ЕГН-**********, Н.М.Н. с ЕГН-**********,***, както и против И.С.А. с ЕГН-********** и Г.А.А. с ЕГН-**********,*** искове за обявяване за нищожен на договор за издръжка и гледане/съответно договор за дарение/, сключен с нотариален акт №72 т.4 рег.№4296 дело 461 от 03.07.2001г. относно ½ идеална част на апартамент с идентификатор №61710.502.6424.5.2, находящ се в гр.Разград, ж.е.“******, заедно с прилежащо избено помещение и съответни идеални части от правото на строеж, предявени на основание чл.26 ал.1 предл.2 и 3 и ал.2 предл.4 от ЗЗД като неоснователни и недоказани, както и предявения в условията на алтернативност иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД-разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение.

ОСЪЖДА Ш.М.И. с ЕГН-********* и И.М.И. с ЕГН-**********, двамата с адрес: ***, живущи в РТурция да заплатят на М.Н.М. с ЕГН-**********, М.Х.М. с ЕГН-**********, Н.М.Н. с ЕГН-**********,*** сумата общо 800 лева разноски по делото, а на И.С.А. с ЕГН-********** и Г.А.А. с ЕГН-**********,*** сумата общо 1 000 лева разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „Банка ДСК“АД като трето лице помагач на ответниците.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :