Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                            № 333, 25.10.2018г., гр.Разград

 

                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

на двадесети и осми септември                            две хиляди и осемнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1582/2017г. по описа на РРС:

 

Производството е делба ­ІІ фаза.

                С влязло в сила решение- І/21.12.2017г. по делото е допусната съдебна делба между Р.Л.З. и З.Х.З., ЕГН ********** ПРИ РАВНИ ПРАВА, следните вещи:

                1.Жилище-апартамент с административен адрес гр.Р*, съставляващ по КККР самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.6340.5.15, попадащ в сграда с идентификатор № 61710.502.6340.5 в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6340 с площ от 86.76кв.м., състоящо се от дневна, две спални, кухня и сервизни помещения, при съседи: на етажа имоти с идентификатори: 61710.502.6340.5.16, под обекта-61710.502.6340.5.12, над обекта- 61710.502.6340.5.18, заедно с прилежащото му избено помещение №15 с полезна площ 3.15кв.м., ведно с 1.90% ид.ч. от общите части на сградата и 10.37%ид.ч. от правото на строеж върху мястото

               2.лек автомобил марка Фиат модел Пунто с рег.№***. рама № ZFA18800000099002, двигател № 183А10001803288.

               3. 5/16ид.ч. от дворно място в с.О**, представляващо УПИ  VII-195 в кв.56 по плана на с.Осенец с площ от 1845кв.м., ведно с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда, построена в северната част на имота и селскостопанска сграда, при съседи: УПИ VI-196 и   УПИ  VIII -195.

               В първото с.з. от втората фаза ответникът е направил възлагателна претенция по чл.349 ал.1 ГПК и претенция по сметки за сумата от 8000лв., получени от ищцата без основание. Твърди, че личен дълг на ищцата е погасен със средства от продажбата на семейно имущество на стойност 16686лв. от ЧСИ, преди прекратяването на брака. Половината от тази сума се дължи на ответника.

              Ищцата изтъква доводи за недопустимост на претенцията по сметки, тъй като не е свързана със съсобствеността, която се прекратява.

По делото са назначени и изслушана тройна съдебно-техническа и оценъчна и автотехническа експертизи, съгласно които допуснатият до делба имот е реално неподеляем спрямо правата на страните.  Стойността му е 54200лв., като стойността на дяловете е по 27100лв. Стойността на л.а. е 600лв., тъй като колата е в неизправност, като стойността на дяловете и по 300лв. или общо стойността на дела на всеки съпруг е 27400лв.

Ответникът твърди, че ищцата е имала две задължения към банки: първото е на стойност 12430.18лв. към Алфа банк АД по договор потребителски кредит № 264-18/2009г., преди фактическата раздяла на съпрузите. По този договор ищцата е била кредитополучател, а ответникът е солидарен длъжник. Вторият дълг е в размер на 3554.31лв. към Райфайзенбанк България ЕАД, по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта на ищцата от 14.03.2012г., който е след датата на фактическата раздяла, но преди прекратяването на брака.  

За първото задължение е образувано изп.д №600 при ЧСИ Г.С. За второто задължение е образувано изп.д.№603 при ЧСИ Д.Д. ЧСИ С. е описал и продал на публична продан недвижими имоти-ниви № 013100,№053100,№060375., които са били в режим на семейна имуществена общност на страните. Първата нива е продадена за 6695лв., втората- за 7416лв и третата- за 2575лв. или общо 16686лв. ЧСИ С. е извършил разпределение, като е удовлетворил взискателя Алфа банк АД със сумата 11393.42лв.. Приспаднал е дължимите такси към него и е върнал на ищцата 3556.34лв., и на ответника 559лв.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: В делбената маса са включени един неподеляем, съобразно правата на страните имот и един л.а., също неподеляем. Тъй като съделителите са повече от реалните дялове, които могат да бъдат образувани, допуснатият до делба имот или л.а., ако не може да бъде  възложен по чл.349 ал.1 ГПК следва да се изнесе на публична продан.

В случая е направено възлагателно искане от ответника, което обаче е неоснователно, предвид липсата на предпоставките на чл.349 ал.1 ГПК. При  прекратяването на СИО с развод, от брака не е имало ненавършили пълнолетие деца. Решението за развод е влязло в сила на 19.04.17г., като към този момент дъщерята на страните Г. е била пълнолетна.

Предявената от ответника претенция по сметки, съдът намира за недопустима. Същата не подлежи на разглеждане в настоящото производство. С ППВС 7/1973г. се приема, че съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, т.е. делбеното имущество. На разглеждане подлежат единствено претенции във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ, нейн предмет. Изключение би било допустимо когато един от съпрузите, като солидарен длъжник по банков кредит е погасил задължението, за да избегне публична продан на съсобствен имот или е направил плащания след фактическата раздяла на общото задължения със средства, които нямат брачен произход. Тези хипотези не касаят настоящата претенция по сметки, тъй като съсобствеността по отношение на семейно имущество е прекратена по време на брака, чрез публична продан на съсобствено имущество. Претенцията си ответникът следва да предяви в отделно производство.    

Делба е допусната и на имот, съсобствен с трето лице-5/16ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ  VII-195 в кв.56 по плана на с.Осенец с площ от 1845кв.м. Тъй като съсобствеността не е прекратена в срока по чл.345 ГПК, този имот следва да бъде изключен от делбената маса.

Ответникът претендира за разноски. Претенцията му е неоснователна. Направените от страните разноски за адвокат и за вещи лица в делбеното производство са за тяхна сметка. Претенцията за присъждане на платената д.т. за също е неоснователна, тъй като искът е отхвърлен. 

Всяка страна следва да заплати по сметка на РРС окончателна д.т. върху дела си в размер на 1096лв.

По изложените съображения съдът

 

                              Р         Е          Ш          И         :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 ГПК:

1.Жилище-апартамент с административен адрес гр.Р***, съставляващ по КККР самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.6340.5.15, попадащ в сграда с идентификатор № 61710.502.6340.5 в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6340 с площ от 86.76кв.м., състоящо се от дневна, две спални, кухня и сервизни помещения, при съседи: на етажа имоти с идентификатори: 61710.502.6340.5.16, под обекта-61710.502.6340.5.12, над обекта- 61710.502.6340.5.18, заедно с прилежащото му избено помещение №15 с полезна площ 3.15кв.м., ведно с 1.90% ид.ч. от общите части на сградата и 10.37%ид.ч. от правото на строеж върху мястото.

Стойността на жилището е 54200лв./петдесет и четири хиляди и двеста лева/.

2.лек автомобил марка Фиат модел Пунто с рег.№***. рама № ZFA18800000099002, двигател № 183А10001803288.

Стойността на МПС е 600лв../шестстотин лева/.

                Получената от проданта сума следва да бъде разпределена между съделителите  Р.Л.З. ***, ЕГН ********** и З.Х.З. ***5, ЕГН ********** ПРИ РАВНИ ПРАВА               

                ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция на З.Х.З. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

                ИЗКЛЮЧВА от делбената маса 5/16ид.ч. от дворно място в с.О**, представляващо УПИ  VII-195 в кв.56 по плана на с.Осенец с площ от 1845кв.м., ведно с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда, построена в северната част на имота и селскостопанска сграда, при съседи: УПИ VI-196 и   УПИ  VIII -195, на основание чл.345 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта за предявената от З.Х.З. против Р.Л.З. претенция по сметки за сумата от 8000лв., с която неоснователно се е обогатила, явяваща се ½ от платения със семейно имущество личен дълг на Р.З., КАТО НЕДОПУСТАВА.

ОСЪЖДА З.Х.З. и Р.Л.З. да заплатят по сметка на РРС окончателна държавна такса върху стойността на дяловете си в размер на 1096лв./хиляда деветдесет и шест лева/ всеки.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: