Р Е Ш Е Н И Е

№ 330, 02.10.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1055 по описа за 2018г. на РРС

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответницана, че е налице вземане в размер на 259.16лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода 31.10.16г.-30.06.17г. за обект, находящ се в гр.Разград, ****и сумата 20.65лв. явяваща дължимо обезщетение за забава за периода 01.12.16г.-21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.17г. и разноски по двете производства. Твърди, че ищецът е доставял на ответника топлинна енергия за битови нужди, която ответникът не е заплатил. Това наложило подаването на заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№25/18г. на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение №66/03.01.18г. Длъжникът е възразил в срок и ищецът е предявил настоящия иск. Представя ОУ. Има искане за назначаване на ССЕ и прилагане на ч.гр.д.№25/18г. на РРС.

Ответницата А.Ф.К. твърди неоснователност на иска, тъй като семейството й не е обитавало процесния имот през посочения период. Според нея таксата „тръби“ не следва да се дължи при положение, че не може да се откаже, както и не може да ползва имота, запориран от банката. Счита, че банката следва да бъде осъдена да заплати тези начислени задължения, тъй като не е предприела никакви действия във връзка с продажбата на имота.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Видно от представената справка за лицето А.Ф.К., същата заедно със С.. А. Р. са закупили със заемни средства през 2007г. жилище ** в ЖК Лудогорие ***, като за обезпечаване на кредита е вписана договорна ипотека. Ответницата е подписала акт за разпространението на нето кубатура на имота. Впоследствие поради необслужване на ипотечния кредит, жилището е възбранено от ЧСИ Г.Солаков в полза на банката и продадено на Ф. Н. Х. на 14.07.2017г.

По делото е назначена ССЕ, според което имота е тополснабден, на ответника е предоставен аб.№14627, включен в абонатна станция №54. В имота няма монтирани отоплителни уреди, но има две лири.

Отоплителен сезон 2016/2017г. е започнал на 26.10.2016г. и е приключил на 11.04.2017г. Подадената към абоната топлинна енергия е 3.653мВч на стойност 255.56лв. с ДДС, от които 0.903мвч на стойност 63.17лв. са за отопление с лира, 1.656мвч на стойност 115.84лв. за втора лира и 1.094мвч на стойност 76.55лв. е отнесена като загуба сградна инсталация.

В процесния период 30.10.16г.-30.06.17г. вещото лице е констатирало наличието на издадени 9 фактури, една от които е изравнителна. Фактурите са осчетоводени, като по тях няма плащане от страна на ответницата. Дължимата главница е 259.16лв., като в нея е включена и абонаментна такса от 3.60лв. Дължимата лихва за периода 30.11.16г.-21.12.17г. е 20.51лв., при претендирани 20.56лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за допустими.

Съгласно пар.1 т.42 ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, като според ал.6 клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топалоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. По облигационното отношение между страните е без значение, причината поради която ответницата не е ползвала имота. Следва да се отбележи, че в имота няма монтирани отоплителни уреди, поради което начислената топлинна енергия е за две лири и загуба сградна инсталация, а не за отопление. Ответницата не оспорва факта, че е собственик и ползвател на имота. Тъй като топлоснабдяването в ЕС не е прекратено тя дължи доставените количества топлинна енергия /отопление с лири и загуба сградна инсталация/.

Щом

като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, тя е изпаднала в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Ответницата е не правила плащания по фактурите за отчетния период, поради което дължи на ищеца претендираната главница от 259.16лв. и лихви в размер на 20.51лв.

Ищецът претендира разноски от заповедното /от 25лв./ и исковото производства /от 375лв./, като представя списък. Предвид основателността на исковете, ищецът има право на разноски по двете производство в пълен размер.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на А.Ф.К. ***, ЕГН **********, че дължи на Топлофикация-Разград ЕАД, **** сумата от 259.16лв./двеста петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, потребена топлинна енергия за периода 31.10.16г.-30.06.17г. и сумата от 20.51лв. /двадесет лева и петдесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода 30.11.16г.-21.12.17г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2018г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на лихва за периода 30.11.16г.-21.12.17г. за размера над 20.51лв. до 20.56лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.Ф.К. да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, сумата от 375лв./триста седемдесет и пет лева/ съдебни разноски и сумата 25лв./двадесет и пет лева стотинки/ разноски по заповедното производство –ч.гр.д. № 25/2018г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: