Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 371, 30.10.2018г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На деветнадесети октомври                                  две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Пенка Тоцева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1056 по описа за 2018г. на РРС

 

             Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК.

             Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че е налице вземане в размер на 595.35лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода 31.10.16г.-14.07.17г. за обект, находящ се в гр.Р.***** и сумата 40.41лв. явяваща дължимо обезщетение за забава за периода 01.12.16г.-20.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.17г. /по заповед за изпълнение,считано от 02.01.18г./ и разноски по двете производства. Твърди, че ищецът е доставял на ответника топлинна енергия за битови нужди, която ответникът не е заплатил. Това наложило подаването на заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№19/18г. на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение №51/03.01.18г. Длъжникът е призован при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради на което на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПк на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.  Представя ОУ и справка. Има искане за назначаване на ССЕ и прилагане на ч.гр.д.№19/18г. на РРС.

           Ответницата Д.М.С., чрез назначеният й особен представител счита иска за недоказан, поради липсата на каквито и да е доказателства, че топлинната енергия е предоставена, респ. ползвана от ответницата.

              Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ответницата е съсобственик на имот – ****, заедно с И. Ц. С. от 13.05.2009г. Лицето М. В. С., предходен собственик на имота е подписал акт за разпространение на нето кубатура.  

           По делото е назначена ССЕ, според което имота е топлоснабден, на ответницата е предоставен аб.№12132, включен в абонатна станция №98.     

           Отоплителен сезон 2016/2017г. е започнал на 25.10.2016г. и е приключил на 11.04.2017г. Подадената към абоната топлинна енергия е 8.251мВч на стойност 577.84лв. с ДДС, от които 6.871мвч на стойност 481.24лв. за отопление от уреди и 1.380мвч на стойност 96.60лв. е отнесена като загуба сградна инсталация.

           В процесния период 30.10.16г.-14.07.17г. вещото лице е констатирало наличието на издадени 9 фактури, една от които е изравнителна. Фактурите са осчетоводени, като по тях липсват плащания, като ответницата дължи главница от 595.35лв./в която е включена 12лв. абонаментна такса и 5.52лв. такса уреди/ и лихви в размер на 42.74лв.

            Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват основателни.

            Съгласно пар.1 т.42 ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. А съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал.6 клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топалоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

             Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. Ответницата не оспорва факта, че е собственик и ползвател на имота. Тъй като топлоснабдяването в ЕС не е прекратено тя дължи доставените количества топлинна енергия /отопление с отоплителни тела и загуба сградна инсталация/.

              

Тъй като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, тя е изпаднала в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

           Задълженията на ответницата за процесния период са 595.36лв. главница и лихви в размер на 40.41лв. /претендирания от ищеца размер/.

 

 

 

 

            Ищецът претендира разноски от заповедното /от 25лв./ и исковото производства /от 575лв./, като представя списък. Предвид основателността на исковете, ищецът има право претендираните разноски в пълен размер, като в заповедното производство, така и в исковото производство.

           Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

           

            ПРИЕМА за установено по отношение на Д.М.С. ***, ЕГН **********, че дължи на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК 116019472 сумата от 595.35лв./петстотин деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, потребена топлинна енергия за периода 31.10.16г.-14.07.17г. и сумата от 40.41лв. /четиридесет лева и четиридесет и една  стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.12.16г.-20.12.17г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2018г.  до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №51/03.01.18г. по гр.д.№19/2018г. на РРС.            

          ОСЪЖДА Д.М.С. да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК 116019472 сумата от 575лв./петстотин седемдесет и пет лева/ съдебни разноски и сумата 25лв./двадесет и пет лева стотинки/ разноски по заповедното производство –ч.гр.д. №19/2018г. по описа на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: