Р Е Ш Е Н И Е

Номер 367 19.10.2018г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1064 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Е.И.Г., с която са предявени субективно съединени искове срещу Г.Т.Т. и С.М.К. за заплащане на сумата 3000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди – психически болки, страдания, стрес, физически дискомфорт и неудобство. Претендира и законната лихва от датата на увреждането 03.05.2017г. Сочи, че с решение по анд №657/17г. на РРС ответниците са признати за виновни, че на 03.05.2017г. в гр.Разград в съучастие като съизвършители са причинили на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в лява половина на лицето, което обуславя болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК. На основание чл.78а от НК съдът е освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание глоба в размер на 1200лв. Твърди, че процесния ден се движела като пешеходка, като автомобилът управляван от К. преминал непосредствено до нея, спрял след което Т. слязъл от автомобила, и нанесъл удар с ръка по главата, стреснала се, двамата извършили резки движения, пресрещайки ръцете си. Слязъл от автомобила и К. , доближил я и ударил шамар в областта на врата към лицето от лявата страна, изпитала силна болка, изплашила се много, почувствала се беззащитна. Дошлите на подадения от нея сигнал полицейски служители установили какво се случило, твърденията и били потвърдени и от намиращата се на мястото свидетелка Р., като видяла К. който минал зад колата, чула го да казва на ищцата „какво се движи като сопол“. По време на инцидента се движела спокойно по пешеходната пътека и не очаквала такова отношение от ответниците, които силно я изненадали с действията си.Почувствала се безпомощна, силно уплашена и стресирана, имала силни болки по лицето и главата, а поради кръвонасядането в лявата половина на лицето се чувствала дълго време неудобно и не смеела да излезе от дома си. Почувствала се унизена поради това, че ударите били на публично място.

Ответниците депозират отговор. Намират предявения иск за допустим и частично основателен. Признават иска до размер на 500лв., както че са извършили деянието установено с влязъл в сила съдебен акт – на 03.05.2017г. в гр.Разград причинили твърдяното телесно увреждане на ищцата. Оспорват претенцията по размер

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следните фактически обстоятелства: С решение по анд №657/17г. на РРС ответниците са признати за виновни, че на 03.05.2017г. в гр.Разград в съучастие като съизвършители са причинили на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в лява половина на лицето, което обуславя болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК. Наложено им е административно наказания глоба.

Според заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза при извършено на 05.05.2017г. освидетелстване пострадалата е получила: кръвонасядане в лява половина на лицето-под скулата. По своята медико-биологична характеристика описаната травма обуславя болка и страдание. Същата може да бъде получена от удар с ръка и има оздравителен срок няколко дена. След инцидента пострадалата е изпитвала болка и страдание, но в медицинската наука не съществува обективен критерия, който да ги квалифицира по сила и интензитет. Не са известни документи, които да сочат трайни последици за здравето на Г.. Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено.

По искане на ищеца е разпитана свидетелката Е. В. В. В показанията си същата сочи, че знае за случая от ищцата. На следващия ден и се обадила да излязат, но тя отказала и тогава и разказала, че като се прибирала от работа и пресичала, станала свадата между двете страни. Седмица по-късно имали уговорка да се видят, но ищцата не пожелала, в продължение на седмици страняла от хората, защото била нападната, по нейни думи я било страх да излиза, имало случаи да не си вдига телефона. Срамувала се, защото се смятала да силна и не би позволила, да и се случи такова нещо.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е основателен и доказан. Правото на обезщетение възниква при наличието на предпоставките за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – в случая двамата ответници. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършители на същото са ответниците, което е установено с решение по анд №657/2017г. по описа на РРС. Налице са неимуществени вреди - болки и страдания, които са причинени от престъплението. Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелството, при които е получено, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще. А също така личността на пострадалата и евентуалните прогнози за професионалното и развитие. За полученото увреждане квалифицирано като лека телесна повреда по чл. 131 ал.2 т.3 вр. с чл.130 ал.1 от НК, представляващо кръвонасядане в лява половина на лицето на ищцата, при които първоначалните болки няма данни да са били интензивни, предвид силата на удар с шамар, вследствие на който ищцата е получила посочената травма. Това увреждане според вещото лице отшумява до няколко дни след инцидента. За евентуално проведеното лечение, както и за състоянието на ищцата към настоящия момент, не са събрани представени доказателства. Св. В. сочи, че ищцата не желаела да излиза седмици след инцидента, нито да говори. Изпитвала срам от случилото се и страх от хората,. Явно, че ищцата е била унизена и то на публично място. За репариране на причинените неимуществени вреди, които не надхвърлят рамките на обичайното негативно преживяване, предвид посочените по-горе критерии относими в случая, претърпяното унижение станало на публично място, съдът намира че обезщетение в размер на 600лв., се явява справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. До предявения размер от 3000лв. претенцията следва да се отхвърли като недоказана, тъй като не се установява по-интензивен и продължителен да е бил периода на възстановяване с оглед обичайните случаи от този вид, както физически, така и емоционално. От тази сума следва да се приспаднат 500лв., които ответниците са заплатили на ищцата, което се признава, т.е. следва да и заплатят още 100лв. Сумата представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на деликта – 03.05.2017г., както е поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска, т.е сумата 60лв.

Ответниците следва да заплатят на основание чл.78 ал.8 от ГПК по сметка на РРС сумата 130лв. за експертиза и сумата 50лв. за държавна такса върху уважената претенция за неимуществени вреди или общо в размер на 180лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г.Т.Т., ЕГН**********, адрес *** и С.М.К., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Е.И.Г., ЕГН**********, адрес *** сумата 100 лв. /сто лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 03.05.2017г. до окончателното им изплащане, както и сумата 60 лв. /шестдесет лева/ за направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до първоначално предявения размер от 3000лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.Т.Т., ЕГН**********, адрес *** и С.М.К., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РРС сумата 180лв./сто и осемдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: