Р Е Ш Е Н И Е

Номер 374 31.10.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1238/2018г.

Депозирана е искова молба от АПИ Областно пътно управление Разград срещу ЗД Бул Инс АД за заплащане сумата 1056лв. представляваща разлика по пълен размер на нанесени имуществени вреди, както сумата 121,51лв. мораторна лихва върху главница от 1514,74лв. за периода от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. и върху главницата 1056,42лв./след извършване на частичното плащане/ за периода от 01.07.2017г. до 02.07.2018г. и законната лихва. Сочи, че на 31.05.2017г. по път III-205 гр.Разград- гр.Исперих-Стефан Караджа при кръстовище с път Е-70 настъпило ПТП, като водачът С.Д.В.при управление на л.а. Шкода Фелиция с рег. №***** е нарушил правилата за движение. При предприемане на маневра надясно, същият загубил контрол над автомобила и се блъснал в знак – вид Ж7, поставени върху две стоманени стълбчета и ги повредил непоправимо. За извършеното е съставен АУАН с №53892 от 01.06.2017г. Отговорността на водача била покрита от сключената застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика и ищеца по застрахователна полица №BG/02/116001638303 със срок на валидност от 12.06.2016г. до 11.06.2017г. Увреденото имущество от общо 3,46 кв.м. както и стоманените стълбчета към тях с дължина Ф60 с дължина общо 7 м. представляват „пътни принадлежности“ по смисъла на§1 т.4 от ДР на ЗП. Причинените действителни щети на стойност 1514,74лв. С писмо до ответника предявили претенцията си, след което постъпило плащане на сумата 458,32лв. След повторно искане за изплащане на целия размер, получили отказ от ответника.

Ответникът депозира отговор. Признава изцяло иска, както по основание, така и по размер. Сочи, че на 17.09.2018г. е изплатил на ищеца сума в размер на 1056,42лв. Прилага преводно нареждане.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: На 31.05.2017г. на път III-205 гр.Разград - гр.Исперих - Стефан Караджа при кръстовище с път Е-70 настъпило ПТП, като водачът С.Д.В.при управление на л.а. Шкода Фелиция с рег. №*****, нарушил правилата за движение. При предприемане на маневра надясно, същият загубил контрол над автомобила и се блъснал в знак – вид Ж7, поставени върху две стоманени стълбчета на стойност 1514,74лв., които повредил. Деянието било констатирано с протокол за ПТП от 01.06.2017г., а на водача бил съставен и АУАН №593892 от 01.06.2017г. Отговорността на водача била покрита, от сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по застрахователна полица № BG/02/116001638303. С писмо до ответника изх.№ 53-00-213/09.06.2017г. ищецът предявил претенция в размер на 1514,74лв., представляваща стойността на щетите съгласно КСС, след което постъпило плащане от ответника в размер на 458,32лв.

В хода на съдебното производство на 17.09.2018г. ответникът е заплатил на ищеца претендираната сума в размер на 1056,42лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Ответникът е застраховател по застраховка Гражданска отговорност на водача управлявал автомобила, причинил произшествието на 31.05.2017г. и валидна към датата на ПТП, при което е били увредени знак – вид Ж7, поставени върху две стоманени стълбчета. По това обстоятелство не се спори между страните, както и че стойността на увреждането е в претендирания от ищеца размер. Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. В тежест на ищеца е да докаже валидно застрахователно правоотношение при ответника-застраховател относно автомобила, управляван от деликветна, че са се осъществили елементите на фактическия състав на непозволено увреждане-описаното в молбата виновно и противоправно деяние на водача на лекия автомобил, от което са настъпили твърдените имуществени вреди, като вината му се предполага до доказване на противното. За тези обстоятелства не е налице спор и се признават от ответника, видно от заплатената първоначално част от претенцията, а и от приложеното преводно нареждане от 17.09.2018г., с което ответникът е заплатил на ищеца исковата претенция в размер на 1056,42лв. Поради което същата е неоснователна.

По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва в общ размер на 121,15лв. за периода от 01.06.2017г. до 02.07.2018г.: При вреди от непозволено увреждане, каквито са претендираните, лихвата за забава не е мораторна, а компенсаторна и се дължи от датата на деликта, до окончателно изплащане. Длъжникът се смята в забава и без покана, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, щом задължението е безсрочно, кредиторът може да иска изпълнението му веднага-чл.69 ал.1 от ЗЗД, при което началния момент на лихвоносното вземане е датата на деликта, а крайният момент зависи от погасяване на главното задължение. Макар и компенсаторна, размерът на лихвата се определя по правилото на чл.86 от ЗЗД/в размер на законовата лихва/, т.к. вземането е парично и за забавата му се дължи законната лихва. В редица свои решения ВКС по изложените съображения приема, че лихвата при непозволено увреждане не се присъжда в определен размер, като задължението на съда е да определи началния момент на лихвата, който е от датата на деликта, в случая 01.06.2017г. до окончателното и изплащане. Поради което акцесорната претенция в размер на 121,15лв. от 01.06.2017г. до 02.07.2018г. до датата на предявяване на иска е основателна.

При предявен иск за парично вземане ищецът има право да претендира законната лихва върху непогасеното вземане за периода след завеждането на делото до окончателното плащане, като за да бъде присъдена съдебната практика приема, че следва да е поискана от ищеца и не е нужно да се индивидуализира. В случая обаче това е сторено от ищеца в с.з. от 23.10.2018г., като претендираната лихва от датата на подаване на исковата молба-02.07.2018г. до датата на погасяване на главницата – 17.09.2018г. е в размер на 22,88лв., поради което същата е основателна.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати направените разноски от ищеца съразмерно уважената част от иска. Направените разноски са в общ размер на 400лв. /100лв. за държавна такса и 300лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение/, поради което ответникът следва да заплати сума в размер на 48лв., съразмерно уважената част от исковете.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД Бул Инс АД, ***, ДА ЗАПЛАТИ на АПИ Областно пътно управление Разград, сумата 121,15лв./сто двадесет и един лева и петнадесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 01.06.2017г. до 02.07.2018г., сумата 22,88лв. /двадесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ законна лихва от 02.07.2018г. до 17.09.2018г., както и сумата 48лв. /четиридесет и осем лева/ за разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от АПИ Областно пътно управление Разград срещу ЗД Бул Инс АД гр.София за заплащане на сумата 1056лв./хиляда лева и петдесет и шест стотинки/ за нанесени имуществени щети, като погасен чрез плащане

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: