Р Е Ш Е Н И Е

№324, 11.10.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Пенка Тоцева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2964 по описа за 2018г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.8 ал.1 ЗАЗ вр. с чл.5 от договора за аренда.

Депозирана е искова молба от Р.Х.Н., който твърди, че е собственик на поземлени имоти №№ 141024,087023, 220032, 083084, 118046, 159082,209047, съгласно нот.акт №197 т.5 н.д.№922/2000г. на нотариус Б.К. С договора прехвърлителката С.Г.Н.е запазила вещното право на ползване, вкл. на гражданските плодове. На 29.07.14г.С.Н., чрез пълномощника си Р.Х.Н. е сключила с ответника договор за аренда на процесните зем.земи за срок от 5 стопански години, т.е. до 01.10.19г. Уговореното арендно плащане е от 65лв./дка. за стопанска година, увеличено с 10% спрямо предходната година. Арендното плащане се дължи преди започването на съответната стопанска година/чл.5 от договора/. Твърди, че е депозирал заявление по чл.410 ГПК за сумата 8631.71лв. за стопанската 2017-2018г.. Претендира и лихва за забава от 43.24лв. за периода 02.10.17г.-19.10.17г., както и законната лихва върху главницата и разноски. Съдът е издал заповед за изпълнение №4026/25.10.17г. по ч.гр.д.№2479/17г. като е уважил претенциите му. Длъжникът е възразил, че е платил, поради което съдът му е указал да предяви иск за да установи вземането си. В исковата си молба ищецът не отрича, че ответника на 24.10.17г. ответникът му е заплатил сумата от 7847.46лв., която следва да бъде зачетена от съда като частично погасяване. Предвид на това ищецът претендира да се установи спрямо ответника дължимостта на сумата от 1600.99лв., ведно със законната лихва. Тази сума включва неиздължена главница от 784.25лв., мораторна лихва от 43.24лв., 173.50лв. разноски по заповедното производство и 600лв. адв.възнаграждение по заповедното производство. Претендира и съдебните разноски. Обосновава претенцията си в този размер с разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД за реда на погасяване на вземанията. Представя договор за аренда, скици, нотариален акт, препис от акт за смърт, справка по сметка/банково извлечение/.

Ответникът ЕТ“И.-Р-Л.К.“ е отговорил. Прави възражение за подсъдност, като твърди, че ФЛ и ЕТ са един субект е след като заявения постоянен адрес ***, то компетентен да разгледа и реши спора е СРС. По допустимостта-счита исковата молба за нередовна, като твърди че ищецът не сочи дали е единствен наследник наС.Н.. Счита, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не може да бъде обвързан с арендодателя и да притежава качеството на страна по договора като наследник. Наследници наС.Н. са Р.Н. и Л.Н.. Има искане съда да задължи трето лице-Л.Н. да представи анекс към договора за аренда, относно началния момент от който се дължи рентата. Има искане за разпит на един свидетел, с който ще се установяват факти, за които следва да има писмени доказателства, а именно наличието на анекс към договора за аренда.

Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищецът е собственик на имоти № 141023, №087023, №220032, №083084, №118046, №159082 и №209047, които е придобил през 2000г., въз основа на договор за издръжка и гледане от С.Г.Н., негова майка. Последната си е запазила вещното право на ползване на нивите, докато е жива.С.Н. е починала на 14.08.2015г. През 2014г. същата е сключила договор за аренда на процесните земи с ответника за пет стопански години, от 01.10.2014г. до 01.10.2019г., като уговореното плащане е 65лв./дка., а предоставените ниви са обща 99.777дка. В чл.8 от договора у уговорено ежегодно 10% увеличение на дължимата рента от декар, дължимо в началото на стопанската година /чл.5/. В чл.18 от договора страните заявяват, че арендаторът е въведен във владение на земите. След смъртта на арендодателя, в правата й е встъпил собственика на нивите, нейният син.

Ответникът не е извършил арендното плащане за стопанската 2017/2018г. от 86.51лв./дка. или общо 8631.71лв. в срок-до 01.10.17г. На 19.10.2017г. ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК /пощенски клеймо/, като на 25.10.17г. съдът е издал заповед за изпълнение № 4026 по ч.гр.д №2479/17г. на РРС. Длъжникът е възразил, че е направил плащане по банков път. В исковата си молба ищецът признава, че на 24.10.2017г. ответникът е направил плащане на сумата от 7847.46лв., като по делото липсва приложен платежен документ.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира предявеният иск за частично основателен.

Ищецът претендира за установяване като дълг сумата от 1600.99лв., дължима главница, като според него с направеното плащане ответникът е погасил най-напред разноските по заповедното производство, след това лихвата и най-накрая главницата. Този довод съдът не споделя. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. С решението си по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В този смисъл ТР №4/18.06.14г. ОСГТК, т.12. Предвид на това позоваването на разпоредбата на чл.76 ЗЗД е неоснователно. Заповедният съд е постановил разноски в размер на 773.50лв., за които настоящият съд следва да се произнесе окончателно.

Твърдението на ответника, че ищецът не е единствен наследник по делото са ирелеванти за спора, тъй като облигационните отношения не са обвързани с правото на собственост. В чл.27 ЗАЗ са изброени случаите, при които се прекратява договор за аренда, като смъртта на арендодателя не е сред тях. В правата на арендодателя ищецът встъпва, като носител на правото на ползване, част от правото на собственост. Ищецът претендира след смъртта на майка си да е единствен собствени на нивите, като твърди, че ответника му е заплатил дължимата рента именно като такъв, като рентата за предходните стопански години / му е изплатена 2015/2016г и 2016/2017г./

Фактите сочени от ищеца за дължимост на уговорено арендно плащане за стопанската 2017/2018г. и неговият размер /увеличение с 10% за всяка следваща стопанска година/, съдът намира за доказани и споделя изцяло, като следва да се отчете направеното плащане от ответника от 7847.46лв., предвид признанието на ищеца в тази част.

Съобразявайки претенциите на ищеца по заявлението по чл.410 ГПК за главница от 8631.71лв. и лихва от 43.24лв., погасяването следва да стане по реда на чл.76 ЗЗД. С направеното плащане ответникът е погасил цялата лихва и част от главницата до размера на 7804.22лв., като остава да дължи 827лв., арендно плащане за стопанската 2017/2018г.

На ищеца се дължат разноски в двете производства, изчислени по формулата /уважената част от иска по направените разноски, разделени на претендираната сума.

По исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 546.18лв., които следва да бъдат уважени съобразно уважената част от иска му, а именно в размер на 282.13лв.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 773.50лв., като съобразно уважената част от иска му се дължат разноски в размер на 73.74лв.

Ответникът прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение по делото. Уговореното и платено адв.възнаграждение от ищеца е 350лв. и е към минимума, поради което несе явява прекомерно.

Ответникът също претендира разноски, но не е представил списък, нито по делото има доказателства за сторени такива, поради което разноски не могат да му бъдат присъдени.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ“И.-Р-Л.К.“, че дължи на Р.Х.Н. ***, ЕГН ********** сумата от 827лв./осемстотин двадесет и седем лева/ дължима част от неизплатено арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по договор за аренда на зем.земя от 29.07.2014г., считано от 19.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което има издадена заповед за изпълнение № 4026/25.10.2017г. по ч.гр.д.№2479/2017г. на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Х.Н. против ЕТ“И.-Р-Л.К.“ установителен иск за размера на 827лв. до 1600.99лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЕТ“И.-Р-Л.К.“ ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.Н. ***, ЕГН ********** сумата от 282.13лв./двеста осемдесет и два лева и тринадесет стотинки– съдебни разноски и сумата от 73.74лв./седемдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ разноски по ч.гр.д.№2479/2017г. на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: