Р Е Ш Е Н И Е

Номер 317 02.10.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3001 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД гр. София, против В.Л.Е., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 1055,25лв., законната лихва от подаване на заявлението. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 17.06.2016г. е сключен договор за потребителски кредит/ДПК/ №3009937360 с ответника сума на кредита 500лв., със срок 9 месеца и размер на погасителната вноска 65,51лв. вносима до двадесет и трети ден на месеца. Общото задължение по кредита е в размер на 1055,25лв., по избран закупен пакет за допълнителни услуги - възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги: 465,66лв., размер на вноска по закупен пакет - 117,25лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 1055,25лв., общ размер на вноската - 117,25лв. Неразделна част от договора т.А са ОУ, с които ответникът е запознат. Съгласно т.V договора, ответника е пожелал с част от отпуснатата сума по договора да бъде рефинансирано друго задължение към ищеца в размер на 295,48лв. Твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора. На 20.06.2016г. превел парична сума в размер на 204,52лв. по посочена от ответника банкова сметка. *** е направил нито една погасителна вноска, след изпадане в забава и съгласно уговореното в т.12.3 от ОУ настъпва автоматична изискуемост. На 27.09.2016г. договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и е обявена неговата предсрочна изискуемост.На 03.10.2016г. на ответника е изпратено уведомително писмо, че договорът е прекратен и е обявена неговата изискуемост. По подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2438/17г. на РРС е издадена заповед за изпълнение.

В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за неоснователен, поради липса на преводно нареждане на одобрената сума по сметка на ответника, както доказателства за полученото уведомително писмо. Съответно за прекратяването на договора и неговата предсрочна изискуемост.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 17.06.2016г. е сключен договор за потребителски кредит №3009937360 между ищеца като кредитор и ответника като длъжник, по силата на който ищецът е предоставил кредит в размер на 500лв., за срок от 9 месеца при месечна вноска 65,51лв., годишен процент на разходите 49,89%, годишен лихвен процент 41,17%. Нераздилна част от същия били Общите условия/ОУ/. В договора е посоено, че кредитополучателят закупува пакет от допълнителни услуги за 465,66лв., които се заплащат на вноски от по 51,74лв. на месец, като общото задължение е в размер на 1055,25лв., с общ размер на месечната вноска 117,25лв. Приложено е споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, които са посочени както следва: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно подадена от ответника молба е рефинансирано с част от отпуснатата сума друго задължение към ищеца в размер на 204,52лв., поради което на ответника е преведена по банкова сметка ***. Ответникът не заплатил нито една погасителна вноска, поради което договорът е обявен за предсрочно изискуем и съответно прекратен, съгласно договорката в т.12.3 от Общите условия.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2438/2017 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 1055,25лв. главница и 9,19лв. лихва за забава от 24.07.2016г.- 27.09.2016г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№2438/2017г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. Ответникът е сключил договор за потребителски кредит с ищеца, като отпуснатия заем е бил усвоен, видно от преводно нареждане/л.24/. Няма доказатества за извършени плащания на погасителните вноски от страна на ответника, поради което договорът се прекратява, съответно задължението става изискуемо, без да бъде необходимо изпращане на уведомление, съгласно т.12.3 от ОУ. Поради което ответникът дължи на ищеца сумата 589,59лв. Съдът намира по отношение на сумата 465,66лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги следното: В договора е посочено, че е избран пакет от допълнителни услуги, съгласно който се дължи възнаграждение за закупуването му в размер на 456,66лв., като вноската по този допълнителен пакет е 51,74лв. Така общият размер задължения по кредита, вкл. и по допълнителния пакет е 1055,25 лева. Съгласно т. 5 от договора, „Допълнителна възможности за клиента” ответникът пожелал част от отпуснатите средства в размер на 295,48лв. да рефинансират друго задължение към ищеца. Остатъкът от кредита е бил преведен по посочена от него сметка. По делото е представен препис от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно който ищецът се задължава по искане на кредитополучателя да предостави една или повече от конкретно изброени услуги, изразяващи се в: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; 2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падежа; 5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Допустимо е да се договори цена за допълнителни услуги, но същата следва да е в съответствие с чл.10а от ЗПК, защото ако не представляват допълнителни услуги, а са част от условията по кредита ще е налице нарушение на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Именно затова чл.10а предвижда, че „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“(ал.2), че „Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие“(ал.3) и че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски“(ал.4). В случая от формулировката в споразумението за допълнителни услуги е видно, че по т.1 става въпрос за действия по предоставяне на кредита, по т.2, т.3 и т.4 няма предоставена услуга, а възможност за предоставяне на такава, т.е. заплаща се предварително цена за услуга, която не е предоставена без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата, а по т.5 също става въпрос за предоставена услуга, а за условия по евентуално бъдещо кредитиране на клиента.  При съвкупната преценка на формулировките и целият текст на споразумението както и на общите условия е видно, че уговорените „услуги“ са относими към бъдещо несигурно събитие /евентуално искане за ново кредитиране/. Същите са неясно формулирани и в този смисъл са в нарушение не само на чл.10а, ал.2, но и на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Не са направени твърдения и не са представени доказателства за реално извършване на услуги, които да попадат в приложното поле на чл.10а от ЗПК, при което положение следва и извода, че уговарянето и събирането и то предварително на такси за такива е в нарушение  и на чл.10а, ал.2 във вр. чл.19, ал.4 от закона. Освен това договорката противоречи и на добрите нрави, т.к. се дължи възнаграждение и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора. Явяват се несъвместими с оглед на размера на цената на допълнителна услуга с нормите на обществения морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения. Действително ответникът е ползвал част от услугите/ рефинансирал кредит/ , но това е ирелевантно. Тези допълнителни услуги освен това нямат стойностно изражение, за да се установи тежестта им, за да бъде съизмерима с цената, която се заплаща за ползването им. Става въпрос за нищожност на уговорката, която може да бъде установена и приложената от съда и служебно. Всичко това дава основание да се приеме, че споразумението е също така и неравноправно по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Кредитополучателя заплаща цена на тези услуги при подписване на договора, но поучаването зависи от волята на кредитора като реално, ако услугите не бъдат ползвани, това няма да бъде обвързано с неплащане и намаляване на цената на този пакет услуги. На последно място в случая се въвежда задължение на страната по договора да заплати нещо, което има по силата на закона, а именно правото на страните да променят - срока, падежа на договора, както и да отложат една или повече погасителни вноски, което води до неравноправие между правата и задълженията между търговеца и потребителя, съответно и до нищожност по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. С оглед на изложеното съдът счита, че по отношение на претендираната сума в размер на 465,66лв. – представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги искът следва да се отхвърли, като се уважи в останалия размер, а именно за сумата 589,59лв.

По отношение включената в заповедта за изпълнение сума в размер на 9,19.лв. лихва за забава от 24.07.2016г.- 27.09.2016г., е налице отказ от страна на ищеца, поради което производството в тази част следва да се прекрати, съответно заповедта да се обезсили.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Направените разноски в производството са в общ размер на 325 лв./заплатена д.т. от 25лв., 150лв. депозит за особен представител и 150лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ/, т.е се следват 182лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца сумата 25 лв. за разноските по ч.гр.д. №2438/2017г. на РРС.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Л.Е., ЕГН**********, адрес *** дължи на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК **** седалище гр.София по договор за потребителски кредит №3009937360 сумата 589,89лв./петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, ведно със законна лихва от 14.09.2017г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначалния размер като неоснователен и недоказан.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на претенцията в размер на 9,19лв./девет лева и деветнадесет стотинки/ представляваща лихва за забава от 24.07.2016г. - 27.09.2016г. и ОБЕЗСИЛВА заповед №3953 от 19.10.2017г. по ч.гр.д. № 2438/2017г. на РРС, по отношение на тази сума.

ОСЪЖДА В.Л.Е., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Профи Кредит България” ЕООД, седалище гр.София, сумата 182лв. /сто осемдесет и два лева/ за разноски по настоящото производство, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр. д. № 2438/2017г. на РРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: