Р Е Ш Е Н И Е

Номер 363 16.10.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети октомври две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3002 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Ц.Й.Р., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 405,48 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 31.03.2015 г. – 31.10.2015 г. в имот, находящ се в гр.Р., ж.к. **, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 86,76 лв. обезщетение за забава за периода 01.05.2015 г. – 26.07.2017 г. и сумата 25 лв. разноски по ч.гр.д.№ 1709/2017 г. В хода на производството като страни по делото са конституирани Д.Р.Д. и Е.Ю.Д. като наследници на Ц.Й.Р., за която ищецът твърди, че е купувач на топлинна енергия за процесния период. Ищецът ретендира и за заплащане на направените разноски.

Ответникът Д.Р.Д. не е заявил становище по исковете.

Ответникът Е.Ю.Д. счита иска за неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. В тази връзка същото е доставчик на топлинна енергия и в етажната собственост, в кжоято е апартамент 10 в гр.Р., ж.к.**.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1709/2017 г. е издадена заповед за изпълнение №2788/28.07.2017 г. срещу Ц.Й.Р. ***»ЕАД за сумата 405,48 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 31.03.2015 г. – 31.10.2015 г. ведно със законната лихва от 27.07.2017 г. и за сумата 86,76 лв. обезщетение за забава за периода 01.05.2015 г. – 26.07.2017 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 27.07.2017 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК и на основание чл.415, ал.1 т.2 от ГПК на ищеца е дадено указание за предяви иск за установяване на вземането си.

След предявяване на установителния иск е установено, че Ц.Й.Р. е починала на 06.09.2017 г., т.е. след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, според която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да се приеме, че Ц.Й.Р. е починала в хода на процеса и на осн. чл.227 от ГПК производството по делото е продължило с участие на наследниците като нейни правоприемници.

Включването на процесния апартамент в мрежата за топлоподаване е станало по искане на Р. Д.Р.. Представените по делото фактури за доставена топлинна енергия не са оспорени от страните по делото. Същите се отнасят за периода 31.03.2015 г. – 31.10.2015 г. и са за сумата 405,48 лв. главница и 86,76 лв.лихва за периода 01.05.2015 г. – 26.07.2017 г.

Процесният апартамент в гр.Р., ж.к. ** е продаден от Ц.Й.Р., Д.Р.Д., Е.Ю.Д. и И.Х.Д. на 04.11.2015 г. От представените при изповядването на сделката документи е видно, че имотът е е придобит през 1970 г. на името на Р. Д. Р. Същият е починал на 12.05.2001 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Ц.Й.Р., Д. Р. Д. и Ю. Р.Д. – негови синове. Последният е починал на 14.01.2014 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си И.Х.Д. и сина си Е.Ю.Д..

В о.с.з. на 12.09.2018 г. ответникът Е.Ю.Д. заяви, че се отказва от наследството но своята баба Ц.Й.Р., след като съдът беше определил срок за приемане на наследството по реда на чл.51, ал.1 изр.2 от Закона за наследството.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. В чл.62, ал.6 от същите Общи условия е посочено, че ако новият и предишният собственик или ползвател не уредят помежду си отношенията по заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща всички сметки за имота след датата на промяна на собствеността.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

Като собственици на недвижимия имот, находящ се в гр.Р. ж.к.** в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Разград“ЕАД за процесния период Ц.Й.Р. и останалите наследници на Р. Д. Р. са били абонат на „Топлофикация-Разград“ ЕАД и дължат заплащане на доставената в обекта топлоенергия, респ. съответната част от сумата, начислена за отопление на сградната инсталация. Тъй като апартаментът е бил съпружеска имуществена общност, то Ц.Р. е била собственик на 4/6 от него, Д.Р.Д. – на 1/6, а наследниците на Ю. Р.Д. - на другата 1/6.

Така задължението на Ц.Р., която е първоначален ответник по делото, за заплащане на топлинна енергия за процесния период е било в размер на 270,32 лв. главница и 57,84 лв. обезщетение за забава. В този размер задължението е станало част от наследството й след нейната смърт в хода на процеса.

Тъй като ищецът с исковата си молба определя предмета на делото, то в настоящия случай съдът следва да установи доколко ответниците като наследници на Ц.Й.Р. дължат сумите, които са съставлявали нейно задължение приживе.

След отказа на ответника Е.Ю.Д. от наследството на своята баба, същият не следва да отговаря за нейните задължения, поради което предявените спрямо него искове следва да бъдат отхвърлени, като единственият наследник Д.Р.Д. следва да отговаря за цялото задължение на майка си, а именно в горепосочените размери от 270,32 лв. главница и 57,84 лв. обезщетение за забава.

Предмет на настоящото дело не са задълженията на Д.Р.Д. и Е.Ю.Д., които са възникнали като техни задължения като съсобствени;ци на процесния апартамент, поради което в останалата част предявеният иск срещу тях като наследници на Ц.Й.Р. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Това не е пречка за ищеца да претендира тези суми срещу двамата на друго основание.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Така ответникът Д.Р.Д. следва да заплати сумата 16,67 лв. разноски по ч.гр.д.№1709/2017 г. по описа на РС Разград и 50 лв. разноски по настоящото дело, както и 66,67 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По отношение на предявения иск за установяване дължимостта на разноските по ч.гр.д.№1709/2017 г., съдът следва да прекрати производството поради липсата на правен интерес от водене на същия.

Предвид неоснователността на иска ответникът не дължи на ищеца разноските по настоящото производство.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.Д., ЕГН ********** с адрес ***, че като наследник на Ц.Й.Р., ЕГН ********** същият дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 270,32 лв. /двеста и седемдесет лева и тридесет и две стотинки/ за ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Р., ж.к. ** за периода 31.03.2015 г. – 31.10.2015 г. ведно със законната лихва от 20.12.2017 г. и 57,84 лв. /петдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 01.05.2015 г. – 26.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №2788/28.07.2017 г. по ч.гр.д.№1709/2017 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу Е.Ю.Д., ЕГН ********** *** като наследник на Ц.Й.Р., ЕГН ********** за сумата 405,48 лв. /четиристотин и пе лева и четиридесет и осем стотинки/ за ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Р., ж.к. ** за периода 31.03.2015 г. – 31.10.2015 г. ведно със законната лихва от 20.12.2017 г. и 86,76 лв. /осемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу Д.Р.Д., ЕГН ********** с адрес *** и Е.Ю.Д., ЕГН ********** *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 25лв. разноски по ч.гр.д.№1709/2017 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 50 лв. /петдесет лева / за направените по гр.д.№3002/2017 г. разноски съразмерно на уважената част от исковете и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 66,67 лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, както сумата 16,67 лв. / шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1709/2017 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1709/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: