В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на първи октомври, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №380 по описа за 2018г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 348,55 лева, цена на доставена и консумирана ел.енергия по 5 броя фактури, издадени в периода 11.04.2017г.-01.08.2017г., както и сумата 11,84 лева обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 05.10.2017г. Претендира още присъждане на законна лихва до окончателното плащане и разноски по делото.

Ответникът е призован по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител с писмения си отговор оспорва иска, като твърди че длъжника е заплатил търсените суми, а в съдебно заседание заявява, че предоставя уважаването или не на иска на преценката на съда.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ответникът В.М.К. *** е клиент на ищеца-„Енерго-Про Продажби”АД-Варна с клиентски номер *** във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен №***, находящ се в гр.Разград, ж.к.“Орел“ бл.*, вх.*, ап.*.

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2450/2017 г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 348,55 лева-цена на доставена и консумирана ел. енергия по пет броя фактури, издадени в периода 11.04.2017 г.-01.08.2017 г. и за сумата 11,84 лева лихва за забава и 25 лева разноски по заповедното производството, представляващи платената държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заради което ищецът е предявил настоящия иск.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение с подробно описание на всяка от процесните фактури с посочване на: дата на издаване, срок на плащане-падеж и стойност на начислената ел.енергия. Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че представената с ИМ фактура на л.11 не е на името на длъжника, но при изготвяне на заключението ищецът й е предоставил фактура №3301294090/12.06.2017г.-л.69 от делото, която фактура е посочена в обстоятелствената част на ИМ и е на името на ответника. Съгласно заключението неплатената, но консумирана ел.енергия е на стойност 348,55 лева, а изтеклата законна лихва , считано от падежа на всяка фактура до 05.10.2017 г. е в размер на 11,60 лева.

По делото ищецът представя и протокол № 8010762 от 05.01.2016 г., подписан от ответника, -л.72 от делото, от които протокол е видно, че на адреса на ответника е монтиран процесния, посочен във фактурите електромер.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Няма спор, че ответникът е потребител на електрическа енергия и съгласно чл.17 т.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби”АД е задължен да заплаща стойността на използваната в имота й електрическа енергия и то в сроковете и по начина, определен в тези Общи условия. Съгласно чл. 120. ал. 1 от ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване-собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя. Установи се, че за целия отчетен период-26.02.2017 г. до 26.06.2017 г. използваната ел.енергия е била измервана със „средство за търговско измерване”. По делото не се посочиха и събраха доказателства, ответникът да е заплатил цената на консумираната енергия и налагащия се извод е, че искът е основателен и следва да се уважи, с корекция относно претендираната лихва за забава.Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ изтеклата лихва е в размер на 11,60 лева, а не търсените 11,84 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и пред вид разпоредбата на т.11г абзац 2 от ТР №4/2014г. на ВКС, ответникът дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело и по заповедното производство, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 600 лева-575 лева по настоящото дело и 25 лева по заповедното производство.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на В.М.К. с ЕГН-********** *** че съществува вземането на „Енерго Про Продажби”АД с ЕИК-*** с адрес: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” №258 по заповед за изпълнение на парично задължение №3987/20.10.2017г. по ч.гр.д.№2450/2017г. по описа на РРС и че той дължи на плащане на сумата от 348,55 лева за използвана електрическа енергия по пет фактури за отчетен период от 26.02.2017г. до 26.06.2017г., ведно със законна лихва, считано от 18.10.2017г. до окончателното плащане, и сумата 11,60 лева обезщетение за забава, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан до първоначално претендирания размер на обезщетението за забава до 11,84 лева.

ОСЪЖДА В.М.К. с ЕГН-********** *** да заплати на „Енерго Про Продажби”АД с ЕИК-*** с адрес: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” №258 сумата от 600 лева разноски , от които 575 лева по настоящото и 25 лева заповедно производство.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: