Р Е Ш Е Н И Е

Номер 444 26.11.2018 г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №480/2018 г.

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Й.К.Й., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 1184,20 лв. за потребена от него топлинна енергия за периода 01.12.2016 г. – 03.11.2017 г. в имот, находящ се в гр.Р., бул.* ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 78,60 лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до 03.11.2017 и разноските по ч.гр.д.№2648/2017 г. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски. Към исковата молба са приложени общи условия и справка за издадени фактури. Иска назначаване на съдебно-счетоводна експертиза при оспорване на иска и прилагане на ЧГРД №2648/2017 г.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита иска за неоснователен. Сочи, че няма сключен договор между страните, както и че не са приложени списъци на собствениците в етажната собственост и за топлинно счетоводство.

Предявените искове са допустими, тъй като за същите задължения е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, а същият не работи по трудово правоотношение, видно от справката от НАП. Исковата молба е предявена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2648/2017 г. е издадена заповед за изпълнение №4338/13.11.2017 г. срещу Й.К.Й. ***»ЕАД за сумата 1184,20 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.2016 г. – 04.08.2017 г. ведно със законната лихва от 09.11.2017 г. и за сумата 78,60 лв. обезщетение за забава за периода 01.12..2016 г. – 03.11.2017 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 09.11.2017 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Общите условия са публикувани в броя на в-к „Екип 7“ от 09.11.2005 г.

За имота с адрес гр.Р., бл.** ответникът е подал заявление на 02.11.1982 г. за включване като абонат на ТЕЦ Разград. Към досието е приложено и акт за разпространение на нето кубатура от същата дата, подписано от председателя на домсъвета. В този акт е записана кубатурата на всяко от помещенията – хол, кухня, три спални, баня, коридор и тоалетна.

Формулярът за отчет от 26.04.2017 г. за имота на ответника не е попълнен с конкретни отчетени данни. М. Н., домоуправител на етажната собственост на бул.**е удостоверила, че в ап.* и * от етажната собственост не е отчетено потреблението на топлоенергия.

Според назначената по делото съдебна експертиза част от жилищния блок на бул.** с обем 5 383 куб м. се захранва от абонатна станция №169 с проектна мощност 174,790 квт. В абонатната станция е монтиран топломер с идентификационен №4011219 , който отчита входящата топлинна енергия. Същият е преминал лабораторно засичане на точността на 29.06.2015 г., за което му е издадено съответното свидетелство.

Жилищният обект на ответника е със 190 куб.м. и е 3,52 % от общата кубатура на сградата, в него има отоплителни уреди с обща мощност 10 500 Вт.

Отоплителният сезон 2016/2017 г. е започнал на 26.10.2016 г. и е приключил на 11.04.2017 г. Така същият е продължил 168 дни и общо подадената топлинна енергия към абонатната станция е 134,2010 мВч на стойност 9 389,21 лв. с ДДС. От тази сума 31,59% е начислена като загуба сградна инсталация – 42,401 мВч и 68,41 % - отопление на имоти – 91,800 мВч.

От тази топлоенергия 16,754 мВч е посочена от ищеца като топлинна енергия, подадена към имота на ответника, в т.ч. 1,534 мВч енергия отдадена от сградна инсталация, 0,947 мВч за отопление с щранг лира в банята и 14,275 мВч за отопление с отоплителните тела.

Според вещото лице загубите сградна инсталация са правилно изчислени по Методиката за изчисление и Наредбата за топлоснабдяване, като същите са съобразени с проектната мощност, продължителността на отоплителния сезон, средната външна температура за сезона, средната температура на сградата, външната изчислителна температура за населеното място. При изчисляване на сумата, дължима за отопление с щранг лирата са съобразени мощността и единичната стойност на делене. При изчисляване на сумите за отопление с уреди ищецът е ползвал послентите налични при него данни за състоянието на тези уреди и при неосигурен достъп за отчитане е отчел енергията по проектна мощност.

В парични суми отоплението с радиатори за процесния период е 998,59 лв., загубата сградна инсталация – 107,32 лв. и отоплението с лира – 66,29 лв.

Законната лихва върху сумата 1 184,20 лв., дължима от ответника за периода от изтичане на 30-дневния срок за плащане на фактурата до 03.11.2017 г. е 78,83 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Като собственик на недвижим имот в етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Разград“ЕАД ответникът е абонат на „Топлофикация-Разград“ ЕАД и дължи заплащане на доставената в обекта топлоенергия, респ. съответната част от сумата, начислена за отопление на сградната инсталация. Представените по делото доказателства и изготвената по делото експертиза установяват точния размер на задължението на ответника да заплаща за услугата топлоподаване, която ползва в имота, след като в етажната собственост има изградена отоплителна инсталация на централно топлоснабдяване и той не е осигурил достъп на служителя на ищцовото дружество да замерят ползваната от уредите топлинна енергия.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Така на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по ч.гр.д.№2648/2017 г., а именно 25,26 лв.

По отношение на предявения иск за установяване дължимостта на разноските по ч.гр.д.№ 2648/2017 г., съдът следва да прекрати производството поради липсата на правен интерес от водене на същия.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по настоящото производство разноски в размер на 692,88 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.К.Й., ЕГН ********** ***, че същият дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 1184,20 лв. / хиляда сто осемдесет и четири лева и двадесет стотинки/ за ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Р., бул.* за периода 31.10.2016 г. – 04.08.2017 г. ведно със законната лихва от 09.11.2017 г. и 78,60 лв. /седемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 01.12.2016 г. – 03.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №4338/13.11.2017 г. по ч.гр.д.№2648/2017 г. на РРС.

ОСЪЖДА Й.К.Й., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 692,88 лв. /шестстотин деветдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки / за направените по гр.д.№480/2018 г. разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/, както сумата 25,26 лв. /двадесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ разноски по ч.гр.д.№2648/2017 г. по описа на РС Разград.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу Й.К.Й., ЕГН ********** *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 25,26 лв. разноски по №2648/2017 г.

по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №2648/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: