Р Е Ш Е Н И Е

Номер   360                                        01.11.2018 г.                                      гр.Разград

Разградският районен съд

На   девети октомври                                               две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                                       Председател: Светлана Чолакова

Секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№644 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание  чл.135  от ЗЗД.

                Депозирана е искова молба от Д.Д.Д. срещу Б.И.Б. ***, с която е предявен иск за обявяване на недействителни спрямо него разпоредителните сделки обективирани в нотариален акт за покупко - продажба на имот №116 от 20.04.2017г. и нотариален акт №119 от 20.04.2017г. Иска и разноски. Сочи се, че спрямо първия ответник е внесен обвинителен акт и се води нохд №820/2017г. на РРС, за това, че на 03.09.2016г. причинил на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на лявото око - престъпление по чл.128 от НК. Твърди, че в хода на наказателното производство по ДП №1873ЗМ492/16г. по описа на РУ на МВР Разград, ответникът Б. е знаел, че е длъжник, тъй като с деянието е причинил вреди. Последният е извършил две сделки, чрез които прехвърлил на втория ответник-дружеството управлявано от брат му Г. И.Б., следните недвижими имоти: ПИ с пл.№212034 – 4,037 дка в с.Балкански, заедно с построени в имота сгради, с н.а. за покупко-продажба №119 том 4 от 20.04.2017г. и ПИ пл.№212005 – 3,231 дка в с.Балкански, със сграда, с н.а. №116 том 4 от 20.04.2017г., с което умишлено намалил имуществото си, с цел да затрудни и да попречи на удовлетворяване на претенциите на ищеца по причинените вреди, които са били известни на първия ответник към момента на сделките.

            Ответникът Б.И.Б. депозира отговор, намира иска за допустим , но неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че с разпоредителната сделка е целял да намали имуществото си. Сочи, че живее и работи от години преимуществено в Англия, като през 2016г. обмислял да се завърне постоянно в страната и с каква работа да се занимава. По тази причина  закупил със средства на майка си и вуйчо си двата поземлени имота, с построени в тях сгради. Учредил и регистрирал „МБ Фарм“ЕООД, за да управлява търговската дейност. Плановете му за бизнес не могли да се реализират, поради което обмислял да се върне отново в Англия. За това прехвърлил ЕООД-то и имотите на брат си. Към м. април 2017г., нямал представа, че ще бъде обвинен в извършване на престъпление. Излага доводи затова, че не е кредитор на ищеца, поради липса на влязъл в сила съдебен акт, както, че сделката е извършена преди това и е възмездна. Твърди, че разполага с друго имущество, от което пострадалия евентуално да се удовлетвори.

Ответникът МБ Фарм ООД не депозира отговор. В с.з. представителят на дружеството Г. И.Б. оспорва претенцията. Твърди, че първият ответник-негов брат мислел да започне бизнес в България, но нещата не се получавали, като прехвърлил имотите на него чрез фирмата, за да работи той, като решили да отглеждат пилета. Направили ремонт на фермата и тя си действала в момента, а брат му помагал, когато бил тук.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Безспорно е, че срещу първия ответник е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.128 ал.1 от НК, за това, че на 03.09.2016г. причинил на ищеца Д. Д.Д. тежка телесна повреда, за което е образувано нохд №820/2017г. по описа на РРС, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С нотариален акт за покупко-продажба 97 том.1, рег.№534 дело 78 от 20.04.2017г. първият ответник - Г. И.Б. чрез пълномощник продал на втория ответник-юридическо лице, представлявано от брат му Б.И.Б. собствените си недвижими имоти, а именно ПИ с начин на трайно ползване Стопански двор местността „Бостан меше“ с площ 3,231кв.м., съставляващ имот №212005 по плана за земеразделяне на с.Балкански, общ.Разград заедно с построената в същия поземлен имот сграда - Краварник със застроена площ 500кв.м. Както и с нотариален акт №98 том 1 рег. №535 дело №79 от 20.04.2017г. от 20.04.2017г. първият ответник продал на втория ответник правото си на собственост върху: ПИ с начин на трайно ползване  Стопански двор в местността „Бостан меше“ с площ 4,037 дка съставляващ имот №212034 по плана за земеразделяне на с.Балкански, общ. Разград заедно с построената в него сграда - Краварник със застроена площ от 880кв.м.

            Според показанията на св.И. Г. И. - майка на ответниците, заедно с нейния брат с техни средство закупили процесните недвижими имоти, за да ги дадат на първия ответник да работи и извършва бизнес. Тогава той бил в Англия, но след закупуването им, се върнал в България. Не потръгнал бизнеса и той решил да се върне в Англия. Предложила на малкия си син, да стопанисва имотите и да прехвърлят цялата фирма на негово име и да продължи дейността. Тогава изникнала идеята вместо крави да се гледат пилета и фирмата започнала да работи. По това време първият ответник не бил обвиняем. Знаела, че имало сбиване пред дискотеката.След като прехвърлили имотите, след половин година било повдигнато обвинение. Не си спомня кога споделила с другия си син, било след прехвърляне на имотите.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

            Разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД урежда хипотеза, при които сделката е относително недействителна по отношение на кредитора. За да бъде уважен този иск е необходимо наличието на следните три предпоставки, тъй като разпоредителното действие в случая е възмездно: ищецът да е кредитор на ответника, длъжникът да е извършил действие, с което уврежда интересите му и наличието на знание от длъжника и лицето, с което е договарял /в случая вторият ответник/ за увреждане. На първо място се установява  наличието на вземане, което не е прекратено или погасено по давност, като не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, нито да бъде установено със влязло в сила съдебно решение, като в т.см. практиката на ВКС/напр. Р-е №45/1.06.2011г. гр.д. №450/10г. на  г.о. ВКС и др./. Титуляр на непаричното вземане в случая е ищецът като пострадал от деяние - престъпление, за което ответникът е обвинен.  Тава обстоятелство – извършеното увреждащо деяние е възникнало на 03.09.2016г., преди извършването на процесното разпореждане от ответника. Прехвърлителната сделка е увреждащ акт на длъжника от първи ответник в случая, тъй  като намалява неговото имущество, и възможността да се удовлетвори от същото/В т.см.практика на ВКС-Р-е №35/1204.18г. гр.д. №1783/17г.  III г.о. ВКС и др./ Поради което е неоснователно възражението на ответната страна за наличие и на друго имущество. С действията си по отчуждаване на имотите обективирани в процесните нотариални актове, същият е увредил своя кредитор, тъй като се е лишил от това имущество. Наличието на знание за увреждането у приобретателя – втори ответник по сделката, има субективен характер и се извежда от събраните доказателства. В случая вторият ответник юридическо лице е еднолична собственост на брата на първия ответник, което се установява от показанията на св. И., която е била негов собственик преди извършването на процесните сделки. Причините за прехвърлянето на самата фирма от първия ответник в какъвто смисъл са показания на св.И., съдът намира за неотносимо. В случая става въпрос за сделка между много близки роднини, които е естествено да знаят обстоятелства един за друг. Няма как вторият ответник, като едноличен собственик да не е знаел, че ищецът е извършил деянието, като това го потвърждава в показанията си св.И. Това, че към момента не е имало предявено обвинение или внесен обвинителен акт срещу първия ответник е неотносимо, достатъчно е, че на третото лице  в случая са били известни тези обстоятелства, а именно, че първия ответник е причинил увреждане, без значение е какво точно същото – в случая престъплението, кой е пострадал и какви са вредите, т.е. конкретните характеристики на задължението/в т.см. Р-е №60/20.04.2017г. гр.д.№3094/16г. IV г.о. ВКС/.  Дружеството приобретател в лицето на своя управител, който е брат на прехвърлителя по сделката, е знаел за извършеното деяние от първия ответник, тъй като юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лица от неговите органи/в т.см. Р-е №13/19.02.15г. гр.д.№4606/14г.  IV г.о. ВКС/ Тези обстоятелства преценени в своята съвкупност, водят до извода за знание за увреждане у приобретателя по сделките. Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД и предявеният иск за относителна недействителност на сделката следва да бъде уважен.

            Предвид основателността на иска на основание чл.78 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на 196,22лв. за заплатена държавна такса.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

            ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на Д.Д.Д., ЕГН**********, адрес ***  разпоредителните сделки обективирани в: 1.Нотариален акт за покупко - продажба на имот №97 том.1, рег.№534 дело 78 от 20.04.2017г., с вх.рег. №1416 Акт №116 том 4 от 2017 година, имотна партида №3211 Служба по вписванията общ.Разград и 2. Нотариален акт №98 том 1 рег. №535 дело №79 от 20.04.2017г., вх.рег. №1417 Акт №119 том 4 от 2017г.,  имотна партида №3207 Служба по вписванията общ.Разград.

            ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН**********, адрес *** и „МБ Фарм“ ЕООД, ЕИК***, седалище гр.Разград, ул.Анани Явашев № *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Д.Д., ЕГН**********, адрес *** сумата 196,22лв. /сто деветдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ за разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: