Р Е Ш Е Н И Е

Номер 442 27.11.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №653/2018 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92 от Закона за задълженията и договорите.

Депозирана е искова молба от „Теленор България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу М.П.Й. за установяване , че ответникът дължи на ищеца сумата 101,19 лв. за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 412,86 лв. начислена договорна неустойка по договор с абонатен №004805030 и сумата 144,21 лв. /сто четиридесет и четири лева и двадесет и една стотинки/ незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен №004805030. Сочи, че между ищеца и ответника е сключен договор от 16.08.2013 г. с абонатен №004805030 за мобилен №0896/240177 и допълнителни споразумения към него, последното от които от 20.11.2015 г. със срок на действие до 20.11.2017 г. за абонаментен план Резерв 24,99 лв. и мобилно устройство на изплащане, че ответникът е потребявал далекосъобщителни услуги, за което са издадени фактура №7235502244/15.01.2016 г. за 36,13 лв. , фактура №7236833076/15.02.2016 г. за 69,90 лв. и фактура №7238154900/15.03.2016 . за сумата 102,47 лв. , като за трите фактури е останало неплатено задължение от 101,19 лв. Твърди, че ответникът не е заплатил тази сума, поради което ищецът е прекратил едностранно индивидуалния договор с ответницата поради неизпълнение и е начислил неустойка за прекратяване в размер на 412,86 лв. на осн. чл.11 от договора. Към датата на прекратяване на договора е имало неизплатени лизингови вноски на стойност 144,21 лв.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита исковете за допустими, като във връзка с основателността прави възражение за погасяване на задължението по давност. Сочи също така, че не са представени доказателства за прекратяване на договорното правоотношение, както и че така уговорената неустойка е прекомерна и нищожна като противоречаща на добрите нрави, както и че не е индивидуално уговорена, а е неравноправна клауза от договора.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2519/2017 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между ищеца и ответника е сключен договор от 16.08.2013 г. с месечен абонамент за 10,99 лв. за предпочитан №359 896 240 177. За този телефонен номер е сключено допълнително споразумение от 20.11.2015 г. за абонаментен план Резерв с такса от 24,99 лв. При подписване на допълнителното споразумение страните са договорили ответницата да получи от ищеца устройство HUAWEI. За това предоставяне е сключен и договор за лизинг.

В договора /т.4, р.4/ е посочено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя за срока до 20.11.2017 г., по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок.

В т.5 от договора е посочено, че когато е предоставено устройство за ползване на услуги потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената от него при предоставянето му от оператора

За задълженията по тези договори са издадени фактури.- съответно №7235502244 от 15.01.2016 г. за сумата 36,13 лв. – такса, вноска лизинг и разговори, №7236833076 от 15.02.2016 г. на стойност 69,90 лв. , в която са включени и задължения от предходен период с ДДС, №7238154900/15.03.2016 г. за 102,47 лв., в т.ч. и задълженията от 69,90 лв. за предходен период. Към всяка от тези три фактури е приложена разпечатка с общото потребление на мобилния телефон.

Последната приложена фактура - №7240827716 от 15.05.2016 г. е за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги на стойност 412,86 лв. И в тази фактура е посочена отразената до този момент в счетоводството като задължение на ответника сума от 101,19 лв.

В посочения в исковата молба като основание за прекратяване на договора чл.75 във вр. с чл.19 от Общите условия е посочено, че при неспазване на което и да било задължение по част 13 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „Теленор“ има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19Б и т.19В да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. Сред тези условия в т.19Б, б“в“ е посочено неплащането на дължими суми след изтичането на сроковете за плащане.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 101,19 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги е основателен и доказан. Между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. С този договор ищецът се е задължил да доставя на ответника мобилни услуги срещу такса, която същият ще заплаща. Предоставените услуги и дължимата цена е индивидуализирана в договора, сключен между двете страни чрез посочване на вида на ползваната услуга – Резерв Стандарт. За тях са издавани съответните фактури, като сумите по фактурите от 15.01.2016 г., 15.02.2016 г. и 15.03.2016 г. не са платени.

По отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на неустойка, същата е уговорена в договора между страните. Задължението за заплащане на такава неустойка се поражда в резултат на прекратяването на договора. В договора от 16.08.2013 г. и в допълнителното споразумение към него, както и в Общите условия не е уговорен начина, по който доставчикът следва да упражни правото, регламентирано в чл.75 от Общите условия. Ето защо следва да се приложат съответните разпоредби на Закона за задълженията и договорите и по специално чл.87 ал.1 , който регламентира развалянето на двустранния договор при неизпълнение от едната страна поради причина, за която същата страна отговаря. Тази разпоредба предвижда при писмен договор предупреждението за прекратяване да е писмено. Установяването на прекратяването на договора е от значение, тъй като в чл.75 от ОУ същото не е уговорено като неизбежна последица от неплащане или друго нарушение на договора от страна на потребителя, а като една от алтернативните възможности, която доставчикът може да избере.

В настоящия случай няма никакви твърдения за начина на упражняване на правото на прекратяване на договора, респ. не са представени доказателства за упражняване на това право от страна на ищеца. След като не е недоказано, че ищецът е упражнил правото си на прекратяване на договора, недоказана е и претенцията за неустойка, тъй като прекратяването на договора е правопораждащ факт за това вземане.

Искът за заплащане на сумата 144,21 лв. е основателен и доказан. След като ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство на лизинг, то ответникът следва да заплати лизинговите вноски, които са уговорени.

Ищецът има право на направените в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. В производството по настоящия иск ищецът е направил разноски в размер на 505 лв. / 180 лв. адвокатско възнаграждение, 125,00 лв. д.т., 200 лв. за особен представител /. Така за настоящото производство ответникът следва да му заплати сумата 188,26 лв. за направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Съответно от направените по ч.гр.д.№2519/2017 г. .разноски в размер на 205 лв. ответникът следва да заплати само сумата 31,51 лв., тъй като установителен иск по реда на чл.415 от ГПК е заведен само за сумата 101,19 лв. от 658,26 лв., за която е издадена заповедта за изпълнение.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.Й., ЕГН **********,***, че същата дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата 101,19 лв. / сто и един лева и деветнадесет стотинки/ за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №004805030, както и законна лихва върху главницата от 27.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №4125/31.10.2017 г. по ч.гр.д.№2519/2017 г. на РРС.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Теленор България“ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 срещу М.П.Й., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата 412,86 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с абонатен №004805030.

ОСЪЖДА М.П.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата 144,21 лв. /сто четиридесет и четири лева и двадесет и една стотинки/ неплатени лизингови вноски по договор з абонатен №004805030.

ОСЪЖДА М.П.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Теленор България“ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата 188,26 лв. / сто осемдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ разноски /в т.ч. и адвокатско възнаграждение/ по настоящото дело и сумата 31,51 лв. / тридесет и един лева и петдесет и една стотинки / разноски /в т.ч. и адвокатско възнаграждение/ по ч.гр.д.№2519/2017 г. на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №2519/2017 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: