В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на първи октомври, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №660 по описа за 2018 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.220 ал.1 от КТ.

Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че тя дължи сумата от 320,31 лева по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№3035/2017г. по описа на РРС, представляваща остатък от дължимо обезщетение за неспазено предизвестие при едностранно прекратяване на трудов договор на основание чл.220 ал.1 от КТ, чл.12.3 от трудовия договор и изрично дадено съгласие от работника, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-28.12.2017г., както и сумата 16,14 лева изтекла мораторна лихва за периода от 23.06.2017г. до 21.12.2017г. Претендира и направените по делото разноски.

Ответницата не е намерена на регистрирания постоянен и настоящ адрес, уведомена е по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният й от съда особен представител заявява в писмения отговор, че иска е вероятно основателен, а в съдебно заседание заявява, че са налице условия за уважаване на иска, след като ответницата при сключване на трудовия договор и с молбата за напускане е дала съгласие дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестие да се удържи от трудовото й възнаграждение, което обаче не е било достатъчно за покриване на целия му размер.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№3035/2017г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 320,31 лева незаплатен остатък от дължима обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ, ведно със законна лихва, считано от 28.12.2017г.-датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; за 16,14 лева изтекла лихва за забава за периода от 23.06.2017г. деня на прекратяване трудовото правоотношение до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК-21.12.2017г. и за 385 лева разноски по производството, от които 25 лева платената държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. Длъжницата не е намерена на регистрирания постоянен и настоящ адрес, заради което ищецът е предявил настоящия установителен иск. Представил е трудов договор от 31.05.2017г., сключен с ответницата, депозирана от нея молба от 22.06.2017г., с която заявява, че иска трудовия й договор да се прекрати, считано от 23.06.2017г., че няма да отработи 30 дневното предизвестие и е съгласно дължимото към работодателя обезщетение да се удържи от последното й трудово възнаграждение. Видно от представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение-л.10 от делото, ответницата е освободена от работа, считано от 23.06.2017г., като в заповедта е посочено, че тя дължи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 487,20 лева. Заповедта е връчена на ответницата и тя е подписала без възражения. Ищецът представя и покана за доброволно изпълнение, получена от ответницата на 03.10.2017г.-видно от обратна разписка-л.12 от делото. С поканата бившата работничка е уведомена, че след направени удръжки тя дължи обезщетение в размер на процесната сума-320,31 лева. По делото е представена и справка за размера на изтеклата лихва от дата 23.06.2017г. до 20.12.2017г.- 16,14 лева.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е основателен и доказан. В случая, се касае за прекратено от работника трудово правоотношение, като сам той е заявил, че няма да отработи 30 дневното предизвестие и е дал съгласие дължимото за това обезщетение да се удържи от последното му трудово възнаграждение. Явно ТВ не е било достатъчно да покрие целия размер на следващото се обезщетение и на основание чл.220 ал.1 от КТ той дължи непокрития остатък от 320,31 лева. Пред вид разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи и заплащане на изтеклата лихва за периода от датата на прекратяване на трудовия договор до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Върху главницата от 320,31 лева ответникът дължи и законна лихва, считано от депозиране на заявлението по заповедното производство-21.12.2017г. до окончателното плащане-така както е поискано.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1 126,88 лева, от които 386,13 лева по заповедното производство и 740,75 лева по настоящото производство. Съгласно разпоредбата на т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС, настоящия съд следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното, и в исковото производство,, заради което следва да се присъдят всички разноски по списъка.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л.М. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че съществува вземането на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК-831507493, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, р-н Искър, ж.к.“Дружба 2“, бул.“проф.Цветан Лазаров“ №48 с управител Иван Йорданов Лисиков по заповед за изпълнение на парично задължение №4954/29.12.2017г. по ч.гр.д.№3035/2017г. по описа на РРС и че тя дължи плащане на сумата от 320,31 лева остатък от обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ, ведно със законна лихва, считано от 28.12.2017г. до окончателното плащане, както и 16,14 лева изтекла лихва за забава за периода от 23.06.2017г. до 21.12.2017г.

ОСЪЖДА М.Л.М. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК-831507493, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, р-н Искър, ж.к.“Дружба 2“, бул.“проф.Цветан Лазаров“ №48 с управител Иван Йорданов Лисиков сумата от 1 126,88 лева / хиляда сто двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ разноски по делото, включващи направените такива и в настоящото и в заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: