Р Е Ш Е Н И Е

Номер 410 13.11.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седми ноември две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №680/2018 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от Закона за задълженията и договорите.

Депозирана е искова молба от „“Мобилтел“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Е.С.Р. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 192,25 лв. начислена договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 16.12.2014 г.. Сочи, че между ищеца и ответника е сключен договор М 4339089 от 16.12.2014 г., че в срока на действие на този договор за издадени две фактури с падеж 21.04.2015 г.и 21.04.2015 г. за неустойки съответно от 798 лв. и 394,25 лв., че същите не са платени от ответника и поради това ищецът е прекратил договора. Сочи, че за процесната сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№105/2018 г. и на основание чл.415, ал.1 т.2 от ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита иска за неоснователен. Сочи, че клаузата за неустойка е неравноправна.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №105/2018 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между страните по делото е сключен договор на посочената в исковата молба дата – 16.12.2014 г., но същият не е с посочения в исковата молба №М 4339089, а №504182502. Последният договор има за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги. Към този договор има приложение /л.20/, в което са посочени промоционалните условия за ползване на тарифните планове, както и друго приложение /л.23/ за активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни, както и /л.25/ ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги.

В т.6.3 от приложение №1 /л.21/ под заглавие „Отговорност“ е посочено че, „В случай, че Абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечна абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.

В исковата си молба ищецът е обосновал правото си да прекрати договора на разпоредбата на чл.27.2 и чл.54.1 от Общите условия. Екземпляр от същите са приложени по делото, без да бъдат подписани от ответника в качеството му на потребител /л.68 и сл./ Така в чл.27.2 от същите е посочено, че В случай, че неизплащането на сумите продължи след изтичането на срока за плащане, Мобилтел има право да преустанови достъпа на абоната до мрежата /мрежите или да прекрати договора за услуги. В чл.54 от същите ОУ отново е посочено, че Мобилтел има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа до мрежата в следните случаи, сред които и при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане.

По делото са представени фактури №0566584357/21.04.2015 г. за неустойка в размер на 394,25 лв. и №0566584351/ 21.04.2015 г. за неустойка в размер на 798 лв.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване задължението на ответника за заплащане на неустойка е неоснователен и недоказан. Задължението за заплащане на такава неустойка се поражда в резултат на прекратяването на договора. В договора от 16.12.2014 г., ако приемем, че това е договорът с номера, посочен в исковата молба, както и в Общите условия не е уговорен начина, по който доставчикът следва да упражни правото, регламентирано в чл.54 от Общите условия. Ето защо следва да се приложат съответните разпоредби на Закона за задълженията и договорите и по специално чл.87 ал.1 , който регламентира развалянето на двустранния договор при неизпълнение от едната страна поради причина, за която същата страна отговаря. Тази разпоредба предвижда при писмен договор предупреждението за прекратяване да е писмено. Не би могло да се твърди, че прекратяването настъпва по силата на договора, поради неизпълнението от абоната на задължението да заплати предоставените му мобилни услуги, тъй като такова автоматично прекратяване на е уговорено нито в договора, нито в Общите условия. Освен това и в двата документа прекратяването на договора е посочено като алтернатива на временното спиране на достъпа на абоната до мрежата.

В настоящия случай ищецът не доказа и наличие на задължения по договора, които не са изпълнени, респ. чието неизпълнение е основание за прекратяване на договора едностранно от доставчика. Съответно, за да възникне задължението за заплащане на неустойка, следва преди това да има неизпълнение на договорно задължение, а ако се касае за неустойка за прекратяване на договора, трябва преди това договорът да е прекратен.

След като не бе недоказано, че ищецът има вземане към ответника, произтичащо от договора, което последният не е изпълнил, както и това, че ищецът е упражнил правото си на прекратяване на договора поради неизпълнение, за да възникне задължение за заплащане на неустойка, недоказана е и искът за такава неустойка. Това е така, защото прекратяването на договора е правопораждащ факт за вземането за неустойка, а неизпълнението на договорно задължение е правопораждащ факт за правото на ищеца да прекрати договора..

Съставянето на фактура за процесната неустойка не доказва задължението за заплащане на същата. В случая фактурата е документ, съставен от ищеца и същият се ползва само с формална доказателствена сила – доказва единствено това, че ищецът е съставил този счетоводен документ.

Предвид неоснователността на иска ищецът няма право на разноски както по настоящото производство, така и по ч.гр.д.№105/2018 г. по описа на РС Разград.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Мобилтел“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление район Илинден, ул.“Кукуш“, №1 срещу Е.С.Р., ЕГН ********** *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 1192,25 лв. неустойка по договор М4339089/16.12.2014 г., за което е издадена заповед за изпълнение №169/12.01.2018 г. по ч.гр.д. № 105/2018 г. на РРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №105/2018 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: