Р Е Ш Е Н И Е

№ 393, 15.11.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На втори ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 690 по описа за 2018г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.

Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. С.Г.Т., че дължи на ищеца сумата от 516.12лв- главница, сумата 71.19лв-договорно лихва от 25.12.15г. до 14.10.16г., сумата 36.52лв. лихва за забава от 19.05.17г. до 05.02.186г., сумата 17.08лв. такса оценка на досие за периода 25.03.16г.-14.10.16г., сумата 324.57лв. такса услуга „Кредит у дома“ за периода 12.02.16г.-14.10.16г., както и разноските по заповедното производство. Претендира и разноските в съдебното производство. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№277/18г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №573/07.02.18г. Длъжникът е направил неясни възражения, като в указания срок ищецът е предявил иска си.

Ищецът твърди, че ответницата е сключила договор за потребителски паричен кредит № 592792833 с Провидент Файненшъл България ООД за сумата от 700лв. Уговорената лихва за срока на договора е 138.06лв., като общата стойност на усвоената главница и лихва е 838.06лв., разпределена на 60 равни седмични погасителни вноски от по 13.97лв. Първата е с падеж 28.08.15г., а последната е с падеж 14.10.16г. Длъжникът е изразил съгласие да заплати сумата от 35лв. такса за оценка на кредитното досие, която страните са постигнали съгласие да се включи в седмичните вноски и да е в размер на 0.58лв. на вноска. По избор на кредитополучателя е заявена услугата „Кредит у дома“, а именно доставка на заеманата сума по местоживеене на кредитополучателя и услуга седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеене на кредитополучателя. За услугата последният се е съгласил да заплати такса от 548лв. 30% от тази такса е по организирането на разходите по организирането и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е разходи по събирането на кредита. Таксата е разпределена и включена в 60 седмични вноски и е 9.13лв. на вноска. Така общата сума, която кредитополучателя се е съгласил да върне на кредитора е в размер на 1421.14лв., от която 700лв. главница, 138.06лв. лихва, такса оценка на досие 35лв., 548.08лв. такса услуга „Кредит у дома“ . Размерът на дължимата седмична вноска е 23.69лв., от които 13.97лв. вноска по кредита, 0.58лв. такса оценка на досие и 9.13лв. такса за услугата „Кредит у дома“. Подписвайки договора ответницата се е съгласила да заплати така уговорените суми.Крайният срок на кредита е 14.10.16г., поради което кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Ищецът е начислил обезщетение за забава на ответницата за периода от датата на договора за цесия до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 36.52. Длъжникът е заплатила сума от 492.18лв., от които 223.51лв. такса „Кредит у дома“, 17.92лв. такса оценка на досие, 66.87лв. договорна лихва и 183.88лв. главница.

На 19.05.17г. между ищеца и праводателя на ответницата е сключен договор за цесия, по който вземането на цедента срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. На ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия, което се е върнало в цялост, тъй като тя не е намерена на посочения от нея адрес. В условията на евентуалност твърди, че ответницата е уведомена за цесия с връчването на екземпляр от исковата молба.

Ищецът представя формуляр за кандидатстване за кредит, договор за потребителски кредит №592792833, стандартен европейски формуляр,уведомление за извършена цесия, договор за цесия, потвърждение за извърена цесия, приложение №1,пълномощно.

Ответницата С. Г.Т. е отговорила, като оспорва вземането. В с.з. твърди, че не дължи такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 324.57лв. Първоначално идвал представител на ищеца да събира вноските, но после спрял. Поради това е прекратила плащанията. Не оспорва претендираната главница от 516.12лв., договорната лихва от 71.19лв., мораторната лихва от 36.52лв. и такса оценка на досие от 17.08лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №277/2018 г. по описа на РРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Ответницата е сключила договор за потребителски паричен кредит № 592792833 с Провидент Файненшъл България ООД за сумата от 700лв. Уговорената лихва за срока на договора е 138.06лв., като общата стойност на усвоената главница и лихва е 838.06лв., разпределена на 60 равни седнични погасителни вноски от по 13.97лв. Първата е с падеж 28.08.15г., а последната е с падеж 14.10.16г. Длъжникът е изразил съгласие да заплати сумата от 35лв. такса за оценка на кредитното досие, която страните са постигнали съгласие да се включи в седмичните вноски и да е в размер на 0.58лв. на вноска. По избор на кредитополучателя е заявена услугата „Кредит у дома“, а именно доставка на заеманата сума по местоживеене на кредитополучателя и услуга седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеене на кредитополучателя. За услугата последният се е съгласил да заплати такса от 548.08лв. 30% от тази такса е по организирането на разходите по организирането и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е разходи по събирането на кредита. Таксата е разпределена и включена в 60 седмични вноски и е 9.13лв. на вноска. Така общата сума, която кредитополучателя се е съгласил да върне на кредитора е в размер на 1421.14лв., от която 700лв. главница, 138.06лв. лихва, такса оценка на досие 35лв., 548.08лв. такса услуга „Кредит у дома“. Размерът на дължимата седмична вноска е 23.69лв., от които 13.97лв. вноска по кредита, 0.58лв. такса оценка на досие и 9.13лв. такса за услугата „Кредит у дома“. Подписвайки договора ответницата се е съгласила да заплати така уговорените суми. Крайният срок на кредита е 14.10.16г. Ищецът е начислил обезщетение за забава на ответницата за периода от датата на договора за цесия до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 36.52. Длъжникът е заплатила сума от 492.18лв., от които 223.51лв. такса „Кредит у дома“, 17.92лв. такса оценка на досие, 66.87лв. договорна лихва и 183.88лв. главница.

На 19.05.17г. между ищеца и праводателя на ответницата е сключен договор за цесия, по който вземането на цедента срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. На ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия, което се е върнало в цялост, тъй като тя не е намерена на посочения от нея адрес.

Въз основа на така установеното от фактическа страна ,съдът направи следните правни изводи: Ответницата признава задълженията за главница, договора и мораторна лихва /за период след цесията/, и такса оценка на досие. Оспорва единствено таксата за предоставяне на услугата „кредит и дома“, като твърди че кредиторът е преустановил предоставянето й.

Страните са уговорили такса за услугата „Кредит у дома” в размер на 548.08лв., която се предоставя по избор на клиента и се дължи за домашната доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Т.е. за кредитора съществува задължение всеки вторник да организира посещения на негов служител на адреса, вкл. и ако кредитополучателя не е намерен на адреса или не е предал сумата дължимата седмична вноска. В тази връзка твърденията на ответницата представляват възражение за неизпълнен договор, което тя, като страна по едно двустранно облигационно отношение, противопоставя на другата страна- ищеца, който иска да му бъде престирано, без да предлага изпълнение на това, което по същото правно отношение дължи насреща. С договора за кредит са възникнали едновременно две насрещни задължения- по едно в тежест на всяка от договарящите страни: кредитора да предостави кредита на клиента в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски да се събират седмично също по местоживеенето му срещу заплащане от ответницата на таксата, посочена в буква Д от договора, представляваща цена на услугата, свързана с разходите за събирането на седмичните вноски в дома на клиента. Местоживеенето на ответницата е изрично уговореното местоизпълнение на задълженията, поради което паричното задължение на ответницата е търсимо - тя трябва да престира в жилището си. Ищецът не е ангажирал доказателства, че задълженията на “Провидент Файненшъл България” ООД, свързани с уговорената услуга  “Кредит у дома“, да са реално и точно изпълнявани. По делото липсват данни ответницата междувременно да се е отказала от допълнителната услуга или да е променила местоживеенето си. Предвид на това ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на това обстоятелство и претенцията му в тази част следва да бъде отхвърлена.

Ищецът претендира обезщетение за забава от датата на извършване на цесията до датата на депозиране на заявлението. По делото липсват доказателства ответницата да е надлежно уведомена за цесията. Съдът намира, че ищцата е уведомена за цесията най-рано с получаване на заповедта за изпълнение /22.02.18г./. Предвид на това последната не дължи на ищеца обезщетението за забава от 36.52лв.

Ищецът претендира разноски по заповедното и по исковото производства. Разноските по заповедното производство са в размер на 75лв. от които 50лв. е определеното юк.възнаграждение. Ответницата дължи на ищеца разноски по заповедното производство в размер на 46.95лв.

В исковото производство се претендират разноски в размер на 425лв., от които 350лв.юк.възнаграждание. и 75лв. държавна такса. Така претендираното юк.възнаграждение е неоснователно завишено с оглед липсата на правна сложност на делото и цената на иска. Съобразявайки разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК съдът намира са справедлив размер на юк.възнаграждение от 150лв., като общият размер на съдебните разноски е 225лв. От тях съобразно уважената част от иска ответницата дължи на ищеца сумата от 140.85лв.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски на ищеца не се следват.

Предвид горепосоченото, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение С.Г.Т., ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, гр.София сумата от 516.12лв. /петстотин и шестнадесет лева и дванадесет стотинки/ дължима главница по договор за потребителски кредит №592792833/19.08.15г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.18г. до окончателното й изплащане, сумата 71.19лв./седемдесет и един лева и деветнадесет стотинки/ договорна лихва за периода 25.12.15г.-14.10.16г., 17.08лв./седемнадесет лева и осем стотинки/такса оценка на досие за периода от 25.03.16г. до 14.10.16г., за които е издадена заповед за изпълнение № 573/07.02.18г. по гр.д.№277/18г. на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против С.Г.Т. установителен иск по чл.422 ГПК за сумата от 324.57лв. такса за услуга „Кредит у дома“ и сумата от 36.52лв. обезщетение за забава за периода от 19.05.17г. до 05.05.18г. КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.Г.Т. ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от 46.95лв./четиридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски по гр.д.№277/18г. на РРС и сумата от 140.85лв./сто и четиридесет лева и осемдесет и пет стотинки/ съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: