Р Е Ш Е Н И Е

№395, 14.11.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На втори ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1961 по описа за 2017г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв.В.А.А., че дължи на ищеца сумата от 3205.90лв. неизплатено задължение по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 20.10.2017г. до окончателното й изплащане,включващо 1371.90лв. главница, 575.43лв. договорна лихва и 1258.57лв. по допълнителен пакет. Претендира и за разноските в двете производства. Ищецът твърди, че ответникът е сключил с него договор за потребителски кредит №3012175441/31.08.2016г. за сумата от 1500лв. В договора са уговорени ГЛП-41.17%, ГПР-49.89%, лихвен % на ден 0.11%, брой вноски-24, месечна вноска-92.73лв., падеж-20 число от месеца, обща дължима сума по кредита-2225.52лв. Ответникът е избрал и пакет от допълнителни услуги „Бонус“ на стойност 1500лв., платими на 24 равни месечни вноски от по 62.50лв., на всяко двадесето число от месеца. Пакетът включва ползването на една или всички от петте предлагани услуги:приоритетна разглеждане и изплащане на потребителския кредит;възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж;улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Ответникът се е запознал предварително с договорните условия и се е подписал. Получил е стандартен европейски формуляр. Подписал е и споразумение за предоставения пакет за допълнителни услуги, които е приел. Въпреки, че ответникът се е съгласил с посочените задължения е погасил само първите три пълни месечни вноски, поради което договорът е прекратен едностранно на 04.04.17г. и е обявена предстрочна изискуемост на вземането. На 05.04.17г. ищецът е поканил ответника да заплати задължението си. Въпреки от предоставеното право на отказ, ответникът не е отказал от договора, което налага извода че се е съгласил с всички договорни условия. За дължимите суми ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е заповед за изпълнение №4490/23.11.17г. по ч.гр.д.№2728/17г. на РРС, по която длъжникът е възразил. В законовоустановения срок длъжникът е предявил иск за установяване на вземанията си. Ищецът се е отказал от претенцията за обезщетение за забава в размер на 10.90лв. поради липса на материален интерес. Представя договор за потребителски кредит, декларации, споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, ОУ,погасителен план, платежно нареждане, искане за отпускане на кредит, стандартен европейски формуляр, допълнителна преддоговорна информация, извлечение по сметка. Има искане да се приложи ч.гр.д.№2728/2017г. на РРС.

Ответникът В.А.Н. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен представител счита иска за допустим. В с.з. прави възражение за нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави, като са налице неравноправни клаузи относно лихвения процент, плащания за неустойка, за прекратяването на договора, които не са уговорени индивидуално.

Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните са сключили договор за потребителски кредит №3012175441 от 31.08.2016г. за сумата от 1500лв. В договора са уговорени ГЛП-41.17%, ГПР-49.89%, лихвен % на ден 0.11%, брой вноски-24, месечна вноска-92.73лв., падеж-20 число от месеца, обща дължима сума по кредита- 2225.52лв. Ответникът е избрал и пакет от допълнителни услуги „Бонус“ на стойност 1500лв., платими на 24 равни месечни вноски от по 62.50лв., на всяко двадесето число от месеца. Пакетът включва ползването на една или всички от петте предлагани услуги: приоритетна разглеждане и изплащане на потребителския кредит;възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж;улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. На ответника е предоставен стандартен европейски формуляр с преддоговорните параметри, който е подписан от него. Подписал е договора за предоставяне на потребителски кредит и споразумение за предоставения пакет за допълнителни услуги. Ищецът е прекратил договора едностранно на 04.04.17г. и е обявила предсрочна изискуемост на вземането. На 05.04.17г. ищецът е поканил ответника да заплати задължението си.

По делото е назначена ССЕ според заключението на която ответникът е погасил три месечни вноски, последната от които е с падеж 20.12.16г., като е останал внесен остатък в повече от 53.93лв., която е послужила за частично погасяване на вноската по допълнителния пакет. Ответникът остава да дължи главница от 1371.90лв., договорна лихва в размер на 575.43лв. и по допълнителния пакет услуги сумата от 1258.90лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира иска за частично основателен.

Ответникът поддържа нищожност на клаузата за възнаградителна лихва в размер на 41.17%, уговорена в раздел VI „параметри” от процесния договор, като противоречаща на добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор– 31.08.2016г., е била приета разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК (в сила от 23.07.2014г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– чл.19 ал.1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни. Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че едната страна по договора– потребителя кредитополучател, е по-слабата икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за възнаградителна лихва, съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК с регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорена възнаградителна лихва в размер на 41.17% и ГПР – 49.89%, не противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл.19 ал.4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода. Затова и възражението за нищожност на уговорката за възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави, е неоснователно.

Не така стои въпросът досежно уговореното в процесния договор възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1500лв., съгласно раздел VI „Параметри” от договора. Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а ал.1 ЗПК (в сила от 23.07.2014г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от уговорените услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1500лв., съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова е основателно възражение на ищеца за недействителност на уговорката за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1500лв. Предвид наличието на нищожна клауза по договора, заплатеното от ищеца съгласно тази уговорка, се явява платено при начална липса на основание.

Видно от заключението по ССЕ ответникът е изплатил кредита на три вноски+остатък от 53.93лв., като е заплатена общо сумата от 519.62лв., което обстоятелство не се оспорва от ищеца. От тази сума 241.43лв. е платена по пакета за допълнителни услуги. Тази сума следва да послужи за приспадане на дължимите вноски /главница + лихви в размер на 92.73лв./ с падежи 20.01.17г., 20.02.17г., както и с остатъка от 53.93лв. да покрие дължимата лихва по вноската за м.март от 43.88лв. и част от главница за същата вноска в размер на 10.05лв. След така направеното приспадане ответникът остава да дължи главница в размер на 1268.89лв. и договора лихва в размер на 438.98лв. или общо сумата от 1707.87лв. Претенцията над тази сума до първоначално посоченият размер на иска от 3205.90лв. се явява неоснователен.

Ответникът дължи и разноски по заповедното и по исковото производства, съразмерно на уважената част. Присъдените в заповедта за изпълнение разноски са 114.34лв./д.т. и юк.възнаграждение/. Този вид разноски следва да бъдат присъдени до размера на 60.91лв.

Направените в съдебното производство разноски са по списък 881.50лв., от които 300лв. са посочени като юк.възнаграждение. Така претендираното юк.възнаграждение съдът намира за прекомерно, предвид липсата на активно участие в процеса от страна на ищеца и неявяването му в с.з. Ето защо следва да бъде определено юк.възнаграждение в размер на 150лв. По този начин съдебните разноски на ищеца са в размер на 731.50лв. От тях следва да се присъдят разноски в размер на 389.69лв. с оглед уважената част от общата претенция.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В.А.Н., ЕГН ********** ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК 175074752, гр.София сумата от 1707.87лв./хиляда седемстотин и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ дължима по договор за потребителски кредит №3012175441/31.08.16г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.10.17г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение № 4490/23.11.17г. по гр.д.№2728/17г. на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против В.А.Н. установителен иск по чл.422 ГПК за остатъка от 1498.03лв. КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В.А.Н. ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД сумата от 60.91лв./шестдесет лева и деветдесет и една стотинки/ разноски по гр.д.№2728/17г. на РРС и сумата от 389.69лв./триста осемдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: